"Дружки" (необясним превод на оригиналното Bros) e романтична комедия в стила на 90-те и филмите с Мег Райън и Били Кристъл. От друга страна, е филм, който ще хвърли в ярост хомофобите, копейковците и душманите на Истанбулската конвенция. Защото това е романтична гей комедия, в която и двете влюбени гълъбчета са мъже. В типично холивудски маркетингов стил тя се рекламира като "първата" по рода си - дори иронизирайки драматичните еднополови сюжети като "Филаделфия", "Планината Броукбек", "Милк" и "Силата на кучето", често закичвани с "Оскари". Т.е. темата не е нова за Холивуд, а гей двойки вече има дори във филмите на Marvel. Та не е съвсем ясно какво му е историческото.
Романтичният жанр в киното изживява не най-добрите си времена, макар че "Билет до рая" с Джулия и Клуни още се гледа по света и у нас. Опитът той да бъде ревизиран съобразно новите, полово и расово шарени скрижали на развлечението е сполучлив от артистична гледна точка и "Дружки" получи радушен прием от критиката по света. Едва ли е изненадващо обаче, че беше буквално посечен от публиката и се превърна в касов провал в САЩ. На първо четене за мен, като хетеросексуална жена, е невъзможно да се идентифицирам и да изпитам емпатия към героите на този сюжет - а все пак изкуството въздейства главно по този канал. На второ - това е всъщност филм на Уди Алън (но без Уди Алън), продуциран от Джъд Апатоу (за да е по-смешно). "Дружки" по същество не е сюжет за гей любов, а за невротичен нюйоркски евреин на средна възраст, който говори до втръсване за дребните си проблеми, за да прикрие уязвимата си душевност. В случая това е Били Айхнер, сценарист, изпълнител на главната роля и съпродуцент.
Да, разбира се, във филма има неудобни за по-консервативното око моменти като оргия с четирима мъже, но цялостно той следва канавата на романтичния жанр: героите може да са готови на креватни подвизи в Grinder, но всъщност се страхуват да влязат във връзка, за да не бъдат наранени сърдечно. Това е такова брадато клише, че чак ти става мило. И не е единственото - с изключение не неспортния и космат главен герой, всички останали персонажи, включително изгората му (Люк Марфарлън), са гладки мускулести мъжаги, които си бият тестостерон преди фитнес и се разхождат голи до кръста в дискотеката. Е, във втория план има и по някоя чернокожа транс жена.
В крайна сметка позитивното послание на "Дружки" е, че хората не се различават чак толкова много, романтичните им представи - също. И че независимо от ориентацията си е важно да не се вземаш насериозно.
YouTube
