Всички имаме интерес да забравим превъплъщенията на Бенедикт Къмбърбач в комиксовия Доктор Стрейндж на Marvel, така че за широката публика този класически обучен британски актьор си остава най-познат с ролята на Шерлок Холмс в едноименния сериал на Би Би Си.
"Сянката на шпионина" (от днес по кината) помага да се убедим в разностранния му талант. Макар филмът да се придържа към редица стереотипи за шпионажа от Студената война и шпионския жанр в киното, той е задоволителен прочит на истинска история от 60-те. Къмбърбач влиза в кожата на Гревил Уин - пухкавичък цивилен бизнесмен с добро семейство, вербуван от MI-6 в разгара на ядрената надпревара. Карибската криза чука на вратата, а той трябва да пътува до СССР многократно и под носа на КГБ да донася папки с ценна информация от Олег Пенковски - привлечен от американското разузнаване съветски функционер. Какво може да се обърка, наистина? Всичко: в края на филма героят на Къмбърбач е измъчен затворник и тежи поне 20 килограма по-малко, отколкото в началото. Но поне атомната бомба е прибрана.
"Сянката на шпионина" донякъде е два филма в един - по-лековата, игрива и оптимистична първа половина, по-драматична, мрачна и политическа втора; но Бенедикт се справя и в двата, без да му мигне окото. Все пак Мераб Нинидзе - опитен грузински актьор, който играе Пенковски, го засенчва с пълното отсъствие на фалш и лош акцент в съветския си персонаж (нещо рядко за шпионските филми от Запада).
Режисьорът с театрална закваска Доминик Кук ("На плажа Чезъл") страни от джаджите и експлозиите на шпионските наративи за Бонд и Борн, а по-скоро се вдъхновява от студеносивите, напоени с предателства и съмнения сюжети на Джон льо Каре. "Сянката на шпионина" е по-слаб от отличния "Мостът на шпионите" (2015) на Стивън Спилбърг, но все пак гледаем.
YouTube
