Уди Алън сам е цял жанр в американското независимо кино. Неуморно продуктивен въпреки предизвикателствата на възрастта и сблъсъците със закона и морала, той продължава да радва почитателите си с по един нов филм ежегодно: за статистиката, миналата 2018-а е първата от 1980 г. насам, в която не е имал премиера. Не работи с големите холивудски продуценти, сам пише сценариите си, доскоро често се появяваше и в актьорско амплоа.
В дългата му филмография „Един дъждовен ден в Ню Йорк“ следва носталгичния Cafe Society и ни среща с до болка познати мотиви и локации от творчеството на най-нюйоркския режисьор. Изглежда че „туристическият“ период в кариерата му е приключил – след „Полунощ в Париж“, „Вики Кристина Барселона“, „На Рим с любов“ и ситуирания на Лазурния бряг „Магия в полунощ“ заклетият нюйоркчанин (трудно напуска родния си град дори за да отиде да получи „Оскар“) посвещава новите си 90 филмови минути на родния град.
За трети пореден път работи с оператора ветеран Виторио Стораро (снимал в миналото шедьоври като „Апокалипсис сега“, „Последният император“); наел го е и за предстоящия си „Фестивалът на Рифкин“. През окото на неговата камера Ню Йорк е окъпан в дъжд, малко унил, много ретро, но винаги кипящ от живот и изненади зад привидно сивия мизансцен.
Историята е за двама колежани: младежът от богато местно семейство, леко отегчен, но готов да подари разкошен манхатънски уикенд на приятелката си – наивна провинциална блондинка, която ще прави интервю с прочут арт режисьор с име, подозрително напомнящо Роман Полански. В ролите са чудесният Тимъти Шаламе (от „Призови ме с твоето име“) и нахилената Ел Фанинг. На семплата вътрешно мома предстои да се превърне за 15 минути - по Уорхол - в муза на въпросния режисьор (Лив Шрайбър), продуцента му (Джуд Лоу), кинозвездата секссимвол (Диего Луна) и т.н. Колебащият се, интелектуален тип момък пък ще се сблъска с някогашна познайница, изиграна от попзвездата Селена Гомес, но все тъй ще се разминат.
По традиция Алън разчита на бърз диалог, умерена ирония, лек любовен сюжет и тежки актьорски имена. „Един дъждовен ден“ не добавя нищо към филмовото наследство на бъбривия невротичен евреин – само рециклира и повтаря добре известни мотиви от творчеството му. Нищо няма да загубят американците, че по #meToo съображения филмът му не намери разпространител в САЩ и се прожектира главно в Европа.
