Какво ли не чу по свой адрес Райън Джонсън, откак преди 2 години излезе неговият Епизод VIII от вселената на Star Wars? Режисьорът на „Looper: Убиец във времето“, „Brick” и „Братята Блум“ смути правоверните фенове с желанието си да промени и модернизира евангелието на Лукас.
„Дисни“ очевидно харесва това: въпреки критиките филмът бе финансово успешен, Джонсън бе поканен да пише и режисира следващата „безименна“ междузвездна трилогия, която да се раздели с епохата и персонажите от „Сагата Скайуокър“ и да полети в друга посока. До момента на проекта не е официално дадена „зелена светлина“, но и Джонсън във всяко едно интервю уклончиво потвърждава, че продължава да работи по него. Междувременно той направи жанров завой и засне филм, който, макар без касовия потенциал на един Star Wars, обира единодушно овациите на критика и публика.
„Вади ножовете“ (Knives Out) е модерен прочит върху криминалните загадки на Агата Кристи. Филмът е едновременно старомоден и ироничен, почит и метапрочит на жанра, мистерия и комедия. Той дава и една от малкото възможности на Даниел Крейг да се отърси от сянката на агент 007 и да изиграе по-различна роля. В същото време „Вади ножовете“ е и генерална репетиция за партньорството му с новата бондгърл, кубинката Ана де Армас: преди да се появят заедно в „Смъртта може да почака“, двамата делят екрана в този филм.
Райън Джонсън и режисира, и пише находчивия криминален сценарий, не само богат на изненадващи обрати, но и поръсен с духовити диалози и карикатурни образи. Актьорският състав е наслада – освен двамата споменати виждаме Джейми Лий Къртис, Дон Джонсън, Тони Колет, Майкъл Шанън, Кристофър Плъмър, както и Крис Евънс в далеч по-интересна и благодатна роля от плоския Капитан Америка.
Макар режисьорът да е от САЩ и пак там да се развива действието, а героят на Крейг (единствен англичанин в каста) да върти език в отчетлив южняшки акцент, това е един доста британски по дух и звучене филм. Не само заради наследството на Кристи и избрания декор – мистериозно готическо имение с дълги коридори, тайни проходи и скърцащи стълби.
Харлан Тромби (Плъмър) е най-известният и богат автор на криминални романи в света. Когато е открит с прерязано гърло в нощта след 85-ия си рожден ден, всички членове на семейството му се оказват в ребус, напомнящ негов бестселър. Разпитват ги не само полицаите, а и загадъчен детектив с бутафорното име Беноа Бланк (Еркюл Поаро, ти ли си?), а пък, оказва се, всеки от тях има лъжлива версия за събитията и мотив да посегне на стареца. Бланк не изпитва подозрение само към южноамериканската прислужница (Де Армас) заради нейното удивително заболяване – да повръща яростно всеки път, щом от устата й излезе дори най-невинна лъжа.
В хола на Тромби стои инсталация от ножове, наподобяваща железния трон от „Игра на тронове“, и това съвсем не е единствената закачлива препратка в текста на Р. Джонсън (все пак и тук имаме – макар и в малък формат - братоубийствена борба за власт и кинти). Колко от тях действително са наточени, ще се разбере накрая, както и кой ще се смее последен. Иначе не би било добра кримка.
YouTube
