Стив Маккуин спечели "Оскар" за най-добър филм с "12 години в робство" незаслужено. Не че филмът му е чак лош, ами конюнктурно надделя над "Гравитация", "Вълкът от Уолстрийт", "Американска схема", "Тя" и "Клубът на купувачите от Далас" в една от най-силните години напоследък. Сега е направил по-добър - и едва ли ще повтори постижението си, но е напълно вероятно в номинациите догодина да има двама чернокожи режисьори, британецът Маккуин и американецът Спайк Лий (с "Черен в клана", чиято българска премиера предстои на "Киномания").
"Вдовици" е ансамблова драма с разнопосочни социални проекции, маскирана като трилър. Наглед сюжетът й - дело на Джилиан Флин, сценарист и на "Не казвай сбогом" на Финчър - е нещо като скорошния лековат комерс "Бандитките на Оушън": четири жени извършват сложен обир за милиони. Но ако "Бандитките" беше просто опит да се осребри модата за овластяване на жените в Холивуд, рециклирайки лъскавото мъжко крими "Бандите на Оушън", този е друг вид филм. Сериозен, авторски и макар да се възползва от удобството на клишетата и политкоректността, се отличава драстично от повечето ширпотреба в кината. Развива се в живия живот, а не в дисниленда на холивудския блясък и комиксовите супергерои, макар в хъса на главната героиня да има елемент на свръхестественост.
Маккуин не е единственият носител на злато в екипа. Главната роля се изпълнява също от чернокожа носителка на "Оскар" - Виола Дейвис, фурия от отчаяние, решителност и лоялност в ролята на вдовицата Вероника. Омъжена за бял мафиот (кратка поява на Лиъм Нийсън), тя наследява дълга му от 2 милиона долара. "Кредиторът" е Джамал Манинг - досега в сенчестия бизнес, днес кандидат за общински съветник в Чикаго. Той използва, меко казано, груби методи да се докопа до властта, а личният му бияч (Даниел Калуя от "Бягай") разбира силата на убеждението като многократно намушкване с нож на инвалид в количка. Тъй че и Вероника не я чака нищо добро, затова предприема комбина с другите две вдовици, на ортаците на съпруга й. Едната е Мишел Родригес - като майка на две деца, загубила освен мъжа и магазина си за дрехи. Другата е страхотната и иронична Елизабет Дебики - тук висока около 2 метра, руса и секси полска имигрантка. Мъжът й я е биел, майка й предлага да обезпечи бъдещето си, като се хване за компаньонка. Докато трите подготвят удара, в уравнението се намесват конкурентите на Джамал на изборите. Колин Фарел, разкошно въплъщение на епитета "мазен", и неговият корумпиран баща расист (Робърт Дювал) не възнамеряват да изпуснат поста, от който семейството се е облажавало в продължение на 60 години - дори не си правят труда да споменат колко мандата са това. Вероника неизбежно ще се сблъска и с тях.
Силата на Маккуин като режисьор е не толкова в разказването на история, а в изграждането на убедителни, пълнокръвни герои, всеки от които вълнува зрителя. В някакъв момент драматургичната и социалната плънка на филма стават толкова наситени, че самият обир почва да губи значение. Авторите на филма отиграват тази топка, като току пред финалната права поднасят неочакван сюжетен обрат. За мен този елемент е единственото неубедително звено във филма, както и сцените на насилие можеше да са малко по-приглушени. Всички актьори и актриси обаче са страхотни, няма едно слабо изпълнение. Освен всички изброени не е за пропускане и Синтия Ериво (в момента по нашите екрани с "Тежки времена в "Ел Роял"), четвъртата в карето - фризьорка и почасова детегледачка, която се хваща като шофьор на отчаяните мацки обирджийки. Дали също вдовица, не се споменава експлицитно, но и нейното дете видимо няма баща в кадър.
"Вдовици" безспорно е най-социално ангажираният филм напоследък - раса, класа, политика, пол, вътре е всичко, за което пишат в новините. Той ще зарадва искрено антилибералните балалайки - в него имаме много жени, много чернокожи; дори чернокожи жени, а и една латино и една източноевропейка. Освен това жените са малтретирани от мъжете си или третирани като сексуални обекти; политиците са до един корумпирани, а системата - прогнила; американски полицаи застрелват безцеременно тийнейджър само защото не е излязъл с вдигнати ръце от колата след дребно нарушение. Маккуин обаче обръща всички тези стереотипи в своя полза - той делово прегазва клишетата и минава отвъд тях, ръка за ръка с великолепните си актьори.
