Докато очакваме Marvel да поднесe продължението на своя хит от 2018 г. "Черната пантера", на екрана изгрява друг афроекшън, устремен към "Оскари". "Жената воин" отговаря на всички съвременни изисквания на Академията - процент чернокожи (близък до 100), процент жени (не само на екрана, но и на всички други творчески позиции)... Защо тогава да го гледаме, ако е само продукт на конюнктурата?
Защото всъщност "Жената воин" - с оригинално заглавие The Woman King - не е нищо такова. Той е може би най-интересното, което движенията OscarsSoWhite и Black Lives Matter в киното са родили до момента. Хората често се оплакват от преднамерено "почерняне" на класически литературни и филмови герои - например Малката русалка, Орфей или дори историческата Ан Болейн - и донякъде ги разбирам. Sony обаче са постъпили по-умно - вместо да преиначават обичани истории от културата на белите, те са взели да разкажат малко позната част от историята на черна Африка. Точно така се постига наративното равноправие, а не с Дисни-тъпотии.
В началото на XIX век в западноафриканското кралство Дахомей (днешен Бенин) в подкрепа на краля и народа се бие елитен отряд амазонки - агоджи. Те действително са съществували, нещо повече - послужили са като вдъхновение за Дора Миладже, комиксовата женска гвардия на измислената Уаканда в "Черната пантера". Агоджи са една от броящите се на пръсти женски армии, документирани в човешката история. Бойната им дейност се простира от средата на XVII век до 1904 г. В средата на XIX в. наброяват няколко хиляди, или една трета от войската на Дахомей, по разкази на очевидци.
Историята в "Жената воин" ги намира в 1823-та, когато търговията с роби процъфтява по бреговете на Западна Африка. Това е и бизнесът на младия дахомейски крал (в ролята Джон Бойега) - заловените от агоджи военнопленници от съседни племена биват продавани на пристанищните роботърговци. Естествено, същото правят с дахомейци и агресивните им съседи Ойо, заради това амазонките имат и важната задача да пазят своите.
В центъра на елитния отряд е Виола Дейвис - актриса с "Оскар", "Еми" и две "Тони" (единственият човек с черен цвят на кожата и такъв "хеттрик"), позната от филми като "Южнячки", "Отряд самоубийци" и Ma Rainey's Black Bottom. Малко е да се каже, че Виола е великолепна и в тази роля. По-изненадващо за мен беше чудесното превъплъщение - с комични нюанси - на Лашана Линч като дясната й ръка; същата Лашана, която се опита да отмъкне символичния агентски номер 007 от Джеймс Бонд и стоеше малко излишно в "Смъртта може да почака". Тук никакви забележки към нея, нито пък към младата Тусо Мбедо, около чиято героиня се намотава примката на разказа. Чудесна работа с актьорите и стегната, динамична режисура на Джина Принс-Байтуд - име на също чернокожа режисьорка, непознато у нас, но утвърдено на големия и малкия екран (от дебюта "Любов и баскетбол" през 2000 г. до Нетфликсовия "Старата гвардия" с Чарлиз Терон).
Въпреки че идеологически "Жената воин" е трептящо съвременен филм, разбиващ "стъклени тавани" в индустрията на старите бели мъже, естетически той носи нещо от духа на класическите киноепоси - от "Лорънс Арабски" до "Гладиатор". От тяхната кръвна група е дори и в малките си слабости - захаросаният романс между чернокожата амазонка девственица и бялото момче, прекалено модерната за африканки от началото на XIX век костюмография, мелодраматичната сюжетна линия за кръвна връзка между основни герои. Може би защото сценарият е написан от две бели жени - опитната Дана Стивънс и популярната като актриса Мария Бело, той защитава също тъй яростно (ако не и повече) позициите на нежния пол, колкото и на афроамериканците. Но на фона на толкова продължения и франчайзи, пълни с компютърно генерирани схватки на зелен екран, "Жената воин" е безмилостно оригинален, наистина заснет в Африка, с ярки герои, завладяващи батални сцени и отлична актьорска игра. Няма да е нито изненадващо, нито незаслужено, ако някой от "Оскарите" 2023 отиде при него.
YouTube
