В нормална държава дори само последните епизоди на грозно полицейско насилие са достатъчно основание министър-председателят да подаде оставка. След седмица на тежка политическа криза обаче Борисов реши да жертва само трима министри - на финансите Владислав Горанов, на вътрешните работи - Младен Маринов, и на икономиката - Емил Караниколов. Обяснението за оставките е, че областните координатори на партията искат така да бъдат опровергани "внушенията, че ГЕРБ и въпросните министри са в пряка зависимост от ДПС и Делян Пеевски". Няма и дума за прегрешенията на тримата, вместо това има благодарности за отличната работа. Оставките закъсняха, а и протестът не иска това, а смяна на модела. Защото последните дни показаха, че в държавата не е останало нищо нормално след 11 години управление на ГЕРБ, което лидерът на "Да, България" Христо Иванов описа така: опростачване на всичко, превръщане на лъжата и манипулацията в закон, отрицание на разделението на властите, изпразване на институциите от смисъл. В. "Сега" направи опит да систематизира 10-те най-ключови порока на управлението на Бойко Борисов. Те няма да се преодолеят с отстраняването на 1-2-3 или 10 министри.
1. Корупцията - престъпление без наказание
Напоследък само слушаме клетвите на прокуратурата, че недосегаеми няма. Това обаче не личи от действията й по всички скандали, свързани с Бойко Борисов и дългогодишното му управление. А те са хронични. В момента старите скандали като "Ало, Ваньо" и "Ти си го избра" бледнеят на фона на "Барселонагейт", твърденията на укриващия се в Дубай бизнесмен Васил Божков за такса "помагане", снимките от спалнята на премиера и разпространените записи, от които глас, приличащ на неговия обяснява как е вкарал КФН в "Еврохолд" и сипе грубости. Около всяка по-крупна обществена поръчка витаят огромни съмнения, че победителят е свирен предварително.
Макар да разкриват порочни сраствания между властите и да оставят сериозни съмнения за корупция и търговия с власт и влияние, всички тези скандали си приличат по едно - остават ненаказани. Прокуратурата вдига пушилка с проверки, но не по същество, а по технически подробности. После проверките се прекратяват с мотиви, които обществото никога не узнава. А за разлика от други дела, по които охотно и в разрез с базисни законови принципи прокуратурата публикува доказателства, в тези случаи се задоволява само да обяви, че ще разпита Борисов. Той пък по правило или отрича, или омаловажава разкритията.
2. Реформа всяка тук оставете
Третото правителство на Борисов дори не се опитва да лъже, че провежда реформи. Ако не броим сектора на образованието, където промените следват естествения ход на приетия през 2015 г. училищен закон, обществените системи вървят предимно на самотек. Кабинетът не работи по решаването на дълбоките структурни проблеми, а хоризонтите за едно или друго обещание постоянно се отлагат. За бездействието на правителството допринесе и комфортната икономическа ситуация. До момента с коронакризата кабинетът се радваше на растеж и не полагаше никакви усилия за оптимизиране на системите, като удовлетворяваше отделни искания с щедро пръскане на пари.
В сектора на здравеопазването пълна катастрофа претърпя опитът за предлагане на модел за демонополизация на НЗОК. В същото време преките плащания от пациентите са най-високите в ЕС. Системата за социалното подпомагане остава неадекватна и това ясно се видя по време на кризата с коронавируса. Тя отново осветли и факта, че електронното управление у нас остава на неадекватно ниво. Кабинетът успя да изпълни отделни приоритети, с цената на многомесечно фиаско - като въвеждането на тол системата. В сектор "Енергетика" мъглата около АЕЦ "Белене" остава, а в средносрочен план тиктакат бомби покрай Зелената сделка на ЕС. България не показа и че се е научила да усвоява ефективно еврофондовете.
3. Социализъм за частна употреба
Управлението на Борисов направи такъв ренесанс на социализма, че в БСП синеят от завист. Подобно роене на държавни служби и на държавни предприятия не е имало от времето на Тодор Живков. В последните години се появиха фирми мастодонти - черни каси на властта, в които кабинетът наля милиарди левове на българските данъкоплатци. Най-новият "франкенщайн" на уж дясното правителство на ГЕРБ са Държавната петролна компания със стоте бензиностанции, дето уж щели да борят петролния картел. През януари се пръкна т.нар. ВиК холдинг, на който "Борисов 3" даде 1 млрд. лева от бюджета - несъвсем ясно за какво. Преди това се яви фирма за ремонт на язовирите, на която правителството повери половин милиард лева от излишъка. На държавната "Автомагистрали" МС на два пъти даде по 1.3-1.4 млрд. лева - уж да дострои историческата магистрала "Хемус". Всички тези предприятия всъщност са просто диспечери на колосални средства, които се усвояват от фирмените обръчи. Служат и за хранилки за верни партийни кадри, които хем взимат добри заплати по бордовете, хем насочват държавните милиони към правилните частни джобове. "Борисов 3" надмина по наглост предните кабинети и употреби хазната и държавната ББР, за да налее 140 млн. лева в частната ПИБ. Държавата на Борисов и Пеевски национализира частните лотарии и "Авионамс", посегна към "Дунарит", пробва да вземе дори спящите акции на българите от масовата приватизация.
4. Смъртоносна посредственост
Една от най-отвратителните характеристики на ГЕРБ е безпардонното в количествено и качествено отношение кадруване.„Той е като Бил Гейтс. В момента следва, а за поста не се изисква висше образование”, заявява през 2012 г. в НС земеделският министър Мирослав Найденов за шефа на „Напоителни системи” Георги Харизанов. Харизанов премина през целия "кариерен" спектър и по едно време даже беше с белезници, но днес е идеен гуру, политтехнолог, медиен флагман и други такива обязаности в дома на Бойко Борисов.
А може ли човек на 25 години да притежава качества за областен управител? Да, ако е дете чудо на Партията – така тръгва кариерата на Николай Нанков, когото никакъв скандал не може да изкорени от властта. А може ли да се стане член на СЕМ с диплома по аграрна икономика? Да, ако си достатъчно верен кадър на Вежди Рашидов. А може ли министър на правосъдието да бъде човек като Данаил Кирилов, който с един пост във "Фейсбук" е в състояние да настрои цялата държава срещу правителството, та чак се наложи да му забранят да се обажда в социалните мрежи? Тия дни ГЕРБ има нова звезда - Маноил Манев, автор на книги за тамплиери, на стихотворения, също и на трудове в областта на бодигардството. На парламентарните банки той е в компанията на емблема, устояла всякакви бури – Лъчо Мозъка.
Точно такива хора управляват в ерата на ГЕРБ язовири, здравеопазване, полиция, правосъдие и т.н. На база на случилото се в някои от тези сфери, може да се заключи: смъртоносна посредственост.
5. Крадци на природа
Евгени Дайнов наскоро нарече управляващите "крадци на природа". И с право. Те позволиха изсичане на гори, разораване на дюни, заграждане на частни плажове, бетониране на черноморския бряг, замърсяване и пресушаване на реки, езера и язовири, тровене на въздуха по всякакъв начин - от горене на вредни отпадъци до бълване на химически отрови. Подпорният курорт на Алепу, узурпираният от "ЛУКойл" и частни имения на Ахмед Доган нос Чукалята с плаж Росенец, багери и булдозери в Рила, уж прокарващи пътеки до езерата, са само няколко нашумели напоследък примери за съсипването на българската природа. А министърът, който отговаря за защита на природата, се цупи, че му търсят сметка - не бил екологична бухалка. Няма данни Емил Димитров да е погнал някого за "зелени престъпления". Няма данни и министърката на благоустройството да се е загрижила за тоновете незаконна арматура, бетон и асфалт, подиграващи се със Закона за защита на Черноморското крайбрежие и жонглиращи със ЗУТ. Никой във властта не забелязва какво горят и какви отрови бълват ТЕЦ-овете на известния бизнесмен Христо Ковачки. И никой не вижда как малките вецове на големите олигарски изпиват водата и убиват нейните обитатели.
6. Полицейското насилие, което властта не забелязва
През последната седмица станахме свидетели на жестока агресия от страна на полицията спрямо хора, излезли на мирен протест за оставка на правителството и главния прокурор Иван Гешев. Близо седмица ръководството на МВР, прокуратурата и премиерът Бойко Борисов не забелязват шокиращите кадри и отказват да потърсят отговорност от бруталните полицаи, въпреко множеството видеозаписи и разкази на свидетели. Напротив - от МВР многократно повториха, че и те имат майки и деца и няма да толерират да бъдат замеряни с бомбички и бутилки. Този двоен стандарт допълнително нагнетява напрежение. Обезпокоително е, че държавното обвинение си затваря очите за полицейското насилие и отказва дори проформа да образува разследване по шокиращите записи.
В парк Росенец пък полицията откровено бе впрегната да ограничи конституционното право на гражданите да отидат на публичен плаж. И до днес няма обяснение защо бе осуетен разрешен протест, а поисканата от премиера оставка на областния полицейски шеф не бе приета.
7. Провалът с коронавируса
При липсата на тежка медицинска криза с КОВИД-19 България имаше шансове да минимизира икономическите поражения до неизбежното и днес да се рекламира за чужди туристи като оазис без коронавирус. С поредица от грешки обаче правителството пропиля този потенциал. Вместо с гъвкаво, прецизно и бързо насочване на мерки към потенциалните огнища, премиерът навлезе във втората фаза на кризата като слон в стъкларски магазин. След пълното затваряне, последва стихийно отваряне. Борисов толкова може - фините настройки не са неговата сила, но в тази фаза зад него вече няма никой - нито НОЩ ("ако ги слушам, трябва да затворя всичко"), нито министри (те са сведени до стенографи на премиерската воля), няма и "проба-грешка". Призивите за самодисциплина са заглушени от всякакви неподправени премиерски прищевки - "искам дебат, иначе отварям баровете", "защо да слагам мерки, като 40% не вярват" и пр.
Няма и истински дебат за тежките месеци, които ни предстоят - идващата есен само се развява като плашило, а в настоящето ни интересуват мачове и барове. В началото Борисов правеше добро впечатление на фона на трагедията в САЩ, Бразилия и Великобритания. Днес обаче е на логичното си място - в компанията на непригодните да управляват подобни кризи.
8. Доган и Пеевски - братя по наглост и лобизъм
В последния си мандат ГЕРБ управлява с националистите от „Обединени патриоти”, но връзките й с ДПС остават здрави. Няма нужда да търсим признаци на това само в последните събития. Близостта между двете партии от години е била отчетлива при вземането на решения, засягащи основите на политическата ни система.
В началото на 2019 г. ГЕРБ подкрепи предложение на движението, с което се качваха праговете на преференциалното гласуване до нива, които практически го обезсмисляха. Замислената промяна не успя само благодарение на огромното обществено вълнение и обвиненията срещу Борисов и депутатите му, че работят с партията на Доган срещу политическите права на гражданите.
Пак под давлението на Делян Пеевски ГЕРБ прокара и фундаментална промяна в партийното финансиране. В една от редките си парламентарни изяви депутатът-бизнесмен се обяви за въвеждането на „американски модел” – иначе казано, да се разреши корпоративното спонсорство. Така партиите получиха правото да приемат дарения от юридически лица и еднолични търговци, при това без таван.
Обвиненията в лобизъм срещу управляващата партия са толкова чести, че дори изброяването им е трудно. Заслужава си да се отбележи скандалът от 2019 г. около опита на ГЕРБ и ДПС да прокарат данъчна амнистия през парламента, облагодетелстваща мюсюлманското вероизповедание. Другият особено фрапиращ пример е опитът да се преправи антикорупционният закон, така че общинските съветници да бъдат извадени от кръга на лицата, подлагани на проверки за имущество и конфликт на интереси. Тук водещите фигури бяха настоящият правосъден министър Данаил Кирилов и депутатът от ДПС Хамид Хамид. Двамата внесоха предложението в края на 2018 г. с абсурдния аргумент, че държавната антикорупционна комисия (КПКОНПИ) нямала нужния капацитет да проверява местната власт – където техните партии се радват на много солидно представителство. Като нищо идеята им щеше да бъде приета, но се намеси прокуратурата, която напомни, че общинарите разпределят големи финансови ресурси и управляват значителна собственост.
9. Обезличените институции
Едноличното управление на Борисов се оказа пагубно за доверието в институциите. Години наред парламент, независими комисии, министерства и агенции бяха превърнати в декор. Кадрово минирани, те съвсем се обезличиха в пожарникарския стил на управление на държавата, в който отстояването на експертни становища се оказа кауза пердута.
Институцията, която плати най-високата цена, безспорно е парламентът. От първия си мандат Борисов демонстрира явно пренебрежение и досада към различните форми на парламентарен контрол. Отношението му през годините мина през директни обиди като определението по адрес на депутатите "безделници", явно пренебрежение към внасяни вотове на недоверие и други дебати, инициирани от опозицията, ръчно командване на групата от ГЕРБ. Последният грозен стоп кадър в този сюжет бяха изтеклите реплики по адрес на Цвета Караянчева - настоящ председател на Народното събрание.
Много вредно се оказа категоричното нежелание на изпълнителната власт да допусне независими на теория органи наистина да работят. Комисията за защита на конкуренцията стана за смях, изпълнявайки пируетите около едни или други закани спрямо сектор горива. Периодично на натиск е подложена КЕВР, КПКОНПИ препра един куп проверки. Сам скаран с процедурите, Борисов създаде администрация, която е готова с лекота да изменя нормативни актове и да се обръща на 180 градуса в експертната си позиция, минирайки цели обществени сектори.
10. Овладяването на медиите
По въпроса как да се ореже остатъчната свобода на словото ГЕРБ и ДПС нямат спорове. Чрез отношението им към медиите най-добре се вижда, че работата на Пеевски е да спуска задачи на Борисов, а премиерът да ги изпълнява. В резултат на обединените усилия на двамата България от три години не помръдва от 111-ото място по медийна свобода в класацията на "Репортери без граници". Българските медии са монополизирани и обезличени дори без да се водят формално част от империята на Пеевски. Поради своята финансова слабост те са силно зависими от подаянията, които им спуска правителството чрез комуникационните програми на министерствата, еврофондовете и общинските власти. Превърнати са в бърсалки на властта и презрението към журналистите бе формулирано откровено от Борисов, който им лепна етикета "мисирки". Медиите, които се съпротивляват на диктата, си имат работа с прокуратурата, която се сезира по техните разкрития, само за да разследва авторите им и техните издатели. Целта е обществото да бъде облъчвано с пропаганда за успехите на мутрокрацията, за да не й търси сметка защо живее зле.
