Кампанията за събиране на дарения за педиатричната болница в София е към края си, но наличните помощи още не покриват нуждите на изпадналата в недоимък детска клиника. От началото на тази година това е втората дарителска акция на "Екип Лайкучка" за бедстващото здравно заведение. При първата събрали доста чаршафи, играчки и книжки за рисуване, за да направят по-чист и цветен престоя на тежко болните деца. Сега организаторите на инициативата търсят спешно спално бельо - олекотени завивки, поне тридесетина възглавници, не е задължително да са нови, но да са чисти и здрави. "Болницата има нужда и от инхалатори, най-малко двадесетина - 10 за интензивния сектор, а останалите ще се разпределят по отделенията", изрежда Аделина Банакиева насред артистичния хоас на склада за дарения в Панчарево. Същият, който НАП запечата под претекст, че в него се развива общественоопасна дейност и е заплаха за финансовите интереси и сигурността на държавата.
"Лайкучка" е гражданска инициатива, която помага на най-безпомощните, на хората и децата с увреждания, но приходната агенция е събрала фантазия да опише престъплението й върху цели четири страници. А в центъра на обществената заплаха се оказват петдесетина саксии с розички, отгледани от бунтарката Аделина - онкоболна на таблетна химиотерапия, оцеляваща напук на здравната ни система благодарение на разпродаденото семейно имущество и грижата на порасналите й четирима синове. Петият, най-малкият, е с аутизъм.
Докато някои я упрекват, че работата й не е чиста, че е съмнителна, че заради нелегалната си дейност трябва да е зад решетките, а липсата на касов апарат е престъпление, Аделина признава: "Да, според закона аз съм престъпник. И затова, че снабдявам тежко болните с медикаменти, които не се продават у нас, тъй като заради ниската си цена не представляват търговски интерес. И затова, че продавам розички без касов апарат. Но пък съм произвела цветята сама, засяла съм ги от семенце, отгледала съм ги, а с получените от продажбата пари помагаме на тежко болни деца. Така вършим несвършената работа от държавата."
Реакцията на НАП е провокирана от една обява на Фейсбук страницата "Екип Лайкучка", която гласи, че на 15 септември гражданската инициатива ще разпродава благотворително 50 саксийки с розички. Аделина предполага, че точно този пост е самосезирал НАП да започне проверките си за нарушен фиск на държавата. "Добре, че като всички престъпници и аз съм се обзавела с добри адвокати доброволци, които ми дават относително спокойствие", смее се вдъхновителката на "Екип Лайкучка". След подадена жалба още на следващия ден Административният съд отменя предварителното изпълнение (специфичен правен способ за вкарване в действие на актове на държавни органи поради висока обществена опасност) и разпорежда складът да се разпечата веднага, поради което се налага данъчните да сноват непрекъснато напред-назад между София и Панчарево. А Аделина се чуди целият този човешки ресурс нямаше ли къде другаде да се впрегне, та опря до нейните рози.
Историята на "Екип Лайкучка" започва преди две години. В основата й стоят най-малко една дузина майки на деца с увреждания, от ония, които системата ги убива. Познават се от площадите, събират се и в социалната мрежа, за да си помагат сами, когато я няма държавата. Събраните от тях дарения пък складират в Панчарево, в една барака, живописно изрисувана отвън с открояващи се надписи:
"Складът на Аделина!" "Не е търговски обект"
Струпаните в хранилището помощи са всякакви - от тавана висят закачалки с дрехи, премятат се чанти, шалчета, ръчно изработени плетива, от кутиите надничат многобройни бижута, по стените са наредени картини, а на пода - тежки шкафове... Има дори едно пиано, но както отбелязва мимоходом Аделина, то по-скоро е за красота. За да разгледаш отблизо съкровищницата, плод на филантропски жестове най-вече на самите майки на деца с увреждания, са нужни часове. Етикети с цени няма, вещите не се продават. Едни майки помагат на други, още по-изпаднали от тях в безизходица. Даряват тези, които са напуснали страната, част от тях като здравни емигранти, а сега помагат отвън с липсващи на родния ни пазар животоспасяващи храни и лекарства покрай държавната политика, която се опитва да ги затрие. Складът на Аделина е нещо като гара Разпределителна.
Много от жените отглеждат без мъжка помощ тежко увредените си деца. Появата на такова дете е огромно изпитание за семейството. За да си набавят това, от което имат нужда, самотните майки от района наминават през склада на Аделина. Ценните ентерални, висококалорийни храни и лекарства се препращат по адресите. Останалите вещи чакат в барачката момента, в който ще излязат навън и ще отрупат няколко маси на поредния благотворителен арт базар, за да събуждат доброто в нас, да ни направят по-съпричастни към нуждаещите се от помощ. Организираните от екипа благотворителни концерти пък привличат много млади хора и Аделина, както и останалите й съмишленички "лайкучки" се радват, че успяват да посеят семенцата на доброто и в днешните тийнейджъри.
Защо точно "Лайкучка"?
Цвете, но и нарицателно. "Защото много лаем по кого ли не", признава Аделина, чиято шарена глава през последните години непрекъснато изскача от различни телевизионни студия, протести, сайтове. Някои я помнят като водещата на едно старо телевизионно предаване, което сбъдва желания, за други тя е организаторът на протеста "Не на мораториума върху лекарствата и новите терапии" от края на 2017 г. Тогава вече онкоболната Аделина и приятелката й Любов Любомирова събират достатъчно съмишленици, родители на болни деца, представители на пациентски организации и успяват да катурнат забраната върху новите лекарства и терапии, въведена в бюджет 2018 г.
В момента "Лайкучка" пак си е само Фейсбук страница, но пък обединяваща и вдъхновяваща. Не публикуват снимки на цветя и кюфтета, но пък вършат страхотна работа по предназначение. "Онзи ден пуснах пост, че имаме дарител на климатик и хладилник от центъра на София, и веднага се намери човек с голям автомобил и доброволци да го натоварят", отчита Аделина. Самотните майки с болни деца, прикованите на легло възрастни имат нужда от топлина, от дърва, от лекарства. Ако дървата са добри, купуваш най-евтините,
без да се интересуваш дали са крадени или не
Веднъж тръгнеш ли по тоя път, трябва да знаеш, че е на живот и смърт. Избираш между това дали да станеш съучастник в престъплението, или да оставиш нуждаещите се от топлина да умират от студ, въпреки че държавата уж подпомага крайно нуждаещите се от топлина през зимата. Същото е и с липсващите на пазара ни лекарства като ампулите фенобарбитал, които са животоспасяващи за епилептиците. Лекарството е за спешна помощ и спасява живот, но заради изключително ниската му цена към него от години няма търговски интереси. Доброволците от гражданската инициатива го купуват и внасят, като така се превръщат в законопрестъпници. Както и с вноса на диазепам на свещички или спрей за нос, които не се намират на българския пазар и също са за критични случаи. В тях е спасението на изпадналия в гърч пациент, който не може да погълне таблетки. Кой обаче в тези случаи е по-големият престъпник, пита Аделина. Държавата ли, която не осигурява на болните си медикаменти и съвременни терапии, или този, който се опитва да помогне на нуждаещите се от лекарствата!? У нас няма дори закон, който да пази благотворителността. Нямаме и кой знае какви традиции и изградена култура за това.
"Често ни даряват телевизори. Ако е хубав, го дарявам. Но старите харчат ужасно много ток, а на част от майките ние плащаме и тока. Затова много моля, не ни подарявайте стара техника, а само такава, която е от възпитан енергиен клас. Някои ни даряват например старите си официални костюми, а ежедневието на хората с увреждания не е с костюми и токчета, а с удобни, топли и здрави дрехи. Старият 30-годишен хладилник не е дарение, защото харчи ток като ламя", казва Аделина, без да се притеснява, че някой няма да приеме радушно нейната критика.
