1. Защо едва на 3 март започна извънреден скрийнинг на пациенти с пневмония в болниците, след като това беше препоръка на СЗО от поне 28 февруари, а други страни прилагаха такава мярка от по-рано?
Ето какво дословно препоръчва СЗО в доклада си от 28 февруари: "Незабавно разширете наблюдението за Ковид-19, тъй като бързото установяване на случаи е ключово за ограничаване на разпространението; обмислете тестване на всички пациенти с атипична пневмония за Ковид-19 и добавете теста за коронавирус към съществуващите механизми за установяване на грип". Нашият национален оперативен щаб взе решение да прави нещо подобно, но по-пестеливо едва на 3 март. Тогава бе обявено, че ще се направи извънреден скрининг на 150 до 200 пациенти с установена вирусна инфекция, настанени в инфекциозните структури на лечебните заведения. "Въпреки че при тези хора вирусната инфекция най-вероятно се дължи на циркулиращия в момента в страната ни грипен вирус тип Б „Виктория“, мярката се взима превантивно - за да не се допусне пропуск в изолирането на евентуален случай на новия коронавирус у нас,“ обяви здравното министерство. Много е вероятно потвърдените случаи да са открити именно благодарение на този извънреден скрийнинг. Дали обаче щеше да има вторично заразени, включително медицински персонал, ако това бе направено по-рано?
2. Защо поне инфекциозните отделения не бяха обезпечени с консумативи и защо допуснахме да се зарази медицински персонал?
Свикнали сме с абсурдите в българските болници, но трябва ли да ги гледаме и в критични ситуации като настоящата? Да принуждаваш човек, когото си затворил под карантина в инфекциозно отделение да си носи термометър от вкъщи дори с цел хигиена, а не поради липса, е абсурдно. Особено като се има предвид, че в разразилата се паника термометрите първи свършиха в аптеките. Далеч по-сериозен проблем е това, че допуснахме да се зарази медицински персонал, при положение че е добре известно, че той е сред най-рисковите групи за заразяване. Как правителството обезпечи работата на звената, които непосредствено се грижат за пациенти със симптоми на грип, пневмония и в крайна сметка гранични признаци на коронавирус? И как защити тяхното здраве, след като в масовия случай пациенти разказват, че болничният персонал не носи пълен комплект защитно облекло? На този фон още повече прави впечатление добрата новина, че въпреки всички дадености, нашите лекари са успели да се преборят дори за възрастната жена с пневмония и тя е в стабилно състояние.
3. Какво правихме досега, че тепърва ще шием защитни облекла и ще забраняваме износа на маски?
За мерки срещу коронавируса правителството отдели до 50 млн. лв. от резерва, докато за два футболни стадиона на частни клубове изсипа мигновено и без разправии 37 млн. лв. Футболните агитки вече коленопреклонно благодариха, а премиерът е зает да оправя бакиите на поредния частен клуб с държавни пари, но едва в неделя - след първите четири положителни проби, нареди да се отпусне плат за ушиване на защитни облекла. От две седмици личните лекари предупреждават, че нямат предпазни средства, а от правителството им обясняват, че е тяхна работа да си ги набавят сами. Сега се разбра, че и болниците не са подготвени и тепърва ще се пращат облекла в Габрово.
Премиерът на 8 март: "В главното интендантство имаме най-добрите машини за кройки на маски и защитни костюми. Днес ще им предоставим плата. За месец можем да си произведем около 3 млн. маски и защитни облекла". А какво си представяха властите през последните две седмици, докато ни приспиваха с неизменното "Няма да ни се размине"? Че лекарите и медицинските сестри ще си ги донесат от вкъщи?
Едва сега България спира и износа на маски и други предпазни средства. По аптеките обаче няма маски от дни, а в специализираните магазини за медицински консумативи се чудят как да опазят оскъдните наличности за стоматолози и пр. През цялото това време от щаба ни уверяваха, че здравната система е обезпечена за голяма епидемия.
4. Защо се прилагаха половинчати мерки, след като заразата ни заобиколи от всички страни?
До 3 март България наблюдаваше единствено пътници, идващи от Китай и Италия, въпреки че към онзи момент коронавирусът ни беше заобиколил от всички страни. Едва на 3 март "с оглед бързото разпространение на вируса" министърът на здравеопазването издаде заповед към наблюдаваните страни - Китай и Италия, да бъдат добавени още Южна Корея и Иран. На всеки друг пациент практически беше казано, и то много пъти, че и да има оплаквания, то здравната система няма място за него, нито пък ще харчи тестове да го изследва. А може би можехме да преглътнем сметката за още няколко хиляди теста и да изследваме превантивно всички, които проявяват грипоподобни симптоми?
5. Каква диагностика прилагаме?
В последните дни в социалните мрежи обикалят какви ли не слухове, че не можем да тестваме за коронавирус като хората и затова не ни се получават резултатите. Неясните обяснения на свикания в полунощ брифинг на кризисния щаб не помогнаха за успокоение - оказа се, че от три теста - един референтен на СЗО, един британски и един испански, два дали положителен резултат, един отрицателен. "Съществуват скринингови тестове, които са имунохроматографски и са като тестовете за бременност. Стават за 10 минути и са много евтини. С тях може да се установи дали някой има коронавирус и, ако има съмнение, тогава да се изпращат. Има ги и у нас и не разбирам защо не се ползват. Сега системата е тромава", каза пред БНТ директорът на детското отделение в Инфекциозна болница доц. д-р Атанас Мангъров.
6. Кой ще понесе отговорността за грозната разправия с карантината?
Личната отговорност на всеки гражданин и съпричастността на цялото общество към мерките са от ключово значение за успеха на усилията за ограничаване на разпространението на заразата, предупреждава многократно СЗО. Вместо това нашето правителство откри сезона на коронавируса с убеждението, че гражданите са недобросъвестни шмекери, които се чудят как да се скатаят от работа - след фалшивите болнични, фалшива карантина заради уикенд в Милано.
Двудневните спорове кой ще плаща карантината - за която в крайна сметка се потвърди, че е осигурителен риск, покрит с осигуровките на всеки работещ, на практика ликвидираха всякаква вероятност някой да прояви лична отговорност пред неизвестността дали няма да му изтече половината отпуск или заплата. Не се е чуло за друга държава, където здравните власти да са по-заети да обясняват кого няма да тестват, вместо да обясняват как населението да се предпази, както беше в началото на тази криза.
Добре е, че премиерът се сети да призове българите към дисциплина и единство, и да ги успокои, че магазините имат запаси и няма нужда да се създава "тягостно впечатление" с паника и презапасяване. Само че малко закъсня.
7. И най-важното - готова ли е България за продължителна криза?
В неделя правителството започна да налага императивни, а не пожелателни мерки. Ако обаче се стигне до продължителна криза - с карантиниране на по-големи групи от обществото, с нова училищна ваканция, с изолиране на болници и затваряне на цели сектори, има ли правителството план за посрещане на последиците? Или пак отново първо ще ги чака да се прояват? Дори епидемията да стихне по естествен път благодарение на пролетта, затварянето на училища, болници, кина, театри и пр. изисква мерките по неутрализиране на загубите вече да са започнали. Вместо това ни липсва ключова информация какво да правим - като няма театри, защо има ресторанти; като няма училище, защо родителите ходят на работа, и т.н.
