- Г-н Георгиев, вие сте член на инициатива „Правосъдие за всеки“, която има отношение към съдебната система. Каква е оценката ви за предложението на Данаил Кирилов за разследването на т. нар. „трима големи“?
- Данаил Кирилов трябваше да предложи решение на проблем, но много странно, той реши първо да създаде такъв, за да му предложи решение. Ние нямаме проблем с тримата големи в България. Следваме логиката, която е видима в решението „Колеви срещу България“ на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), както и в докладите на Венецианската комисия и Механизма за сътрудничество и проверка. Те казват, че проблемът е в безконтролността на главния прокурор. Фигурата му е много специфична у нас, такава почти няма другаде.
- Ако предложението на Данаил Кирилов не решава проблема с главния прокурор, каква е неговата цел? Да бъде отстранен председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов?
- Това е една от възможните хипотези. Поне две са направленията, в които може да се мисли. От една страна, е типичното за поведението на българските управляващи винаги да търсят възможности за замазване на очите на страните от ЕС. На този етап обаче Данаил Кирилов има трудности да убеди европейските партньори, защото те му казаха, че няма проблем с тримата големи, а с главния прокурор. Не са съпоставими фигурите на председателите на върховните съдилища с фигурата на главния прокурор, така че това ще бъде неговото предизвикателство. И вече като страничен резултат е създаването на по-специфична процедура срещу двамата председатели на върховните съдилища. Лозан Панов като председател на ВКС и като държавник, който участва в управлението на съдебната власт и е по право член на ВСС, е трън в очите на много от управляващите. Все пак още не знаем тези изменения, които Кирилов предлага, в какъв вид ще влязат в парламента. Възможно е те да могат да бъдат използвани за предсрочното демонтиране на Лозан Панов с оглед на това, че мандатът на главния прокурор, неговият най-сериозен противник във ВСС, приключва и очевидно Сотир Цацаров не иска да приеме факта, че шефът на ВКС има още няколко години.
- Предстои да бъде избран нов главен прокурор. Каква е вашата прогноза за състезанието за поста?
- То ще зависи от кандидатите, които ще бъдат предложени. Ще направя паралел с кандидатурата на Георги Чолаков, който е настоящият председател на Върховния административен съд. Когато той беше предложен и гласуван от бетонното тогава мнозинство във ВСС, се оказа, че в неговата биография има моменти, които се нуждаят от изясняване. Най-вече, когато той е бил нотариус. Според мен те трябваше да бъдат по-подробно разгледани и коментирани, защото даваха насоки, че човек с такава биография най-вероятно не изпълнява изискването за морални качества, за да заеме позицията на един от тримата големи. Това беше претупано. Сега обаче е времето точно тези професионални и нравствени качества да бъдат обследвани внимателно.
- Трябва ли правосъдният министър да се възползва от законовата си възможност и да издигне кандидатура за главен прокурор?
- Считам, че да. Данаил Кирилов каза, че той няма да се възползва от това правомощие. Аз мисля обаче, че то е с равен знак на задължение, макар и да не е записано по този начин в закона. Като имаме предвид, че предложенията могат да дойдат единствено от две места – от министъра и от минимум трима членове на прокурорската колегия на ВСС, не бива всичко да бъде оставяно в ръцете на съсловната организация. Тъй като Данаил Кирилов заяви, че се отказва от правото си да посочи, за да не бъде упрекван, че неговият кандидат е политизиран, най-логичното тогава в този случай е да избере граждански кандидат.
- Инициатива „Правосъдие за всеки“ може ли да предложи такъв кандидат?
- Ако бъдем поканени, смятам, че с други организации бихме могли да се обединим около някоя кандидатура. Гражданското сдружение „Боец“ кандидатираха следователя Бойко Атанасов. Ние смятаме, че има и други достойни кандидати, които да бъдат потърсени в редовете на адвокатурата, на академичната общност.
- КПКОНПИ не откри конфликт на интереси в „Апартаментгейт“. Предизвестен ли беше за вас изходът от проверките на антикорупционната комисия?
- Бях изненадан от устрема, който беше вложен между редовете, за да се постигне съответният резултат. Навсякъде да се приеме, че няма достатъчно данни за конфликт на интереси. Имаше много смешни моменти като този с бившия зам.-министър Красимир Първанов, който, като сключвал договори, ги сключвал като физическо лице, а не в друго качество. Най-голямата трагедия обаче беше обосновката за Цецка Цачева, за която КПКОНПИ твърди, че е гласувала за измененията в ЗУТ, а след това се оказа, че тя всъщност изобщо не е участвала в това парламентарно заседание. Те дори надграждат реалността, за да им пасва достатъчно добре в предварително зададената им адженда какво да гласят техните решения, така че да ги мотивират достатъчно добре. Не разбрах също така прокуратурата да е оспорила което и да е от тези решения, макар че има това право. Ако държавното обвинение не е убедено в констатациите на КПКОНПИ и доказателствата, които са събрани, доколкото изобщо са събирани, тя има право да оспори.
- След тези констатации считате ли, че КПКОНПИ трябва да съществува в този си вид?
- Категорично не. Тя съществува в този си вид като една триглава ламя по една-единствена причина и това е, че нейният председател Пламен Георгиев е единственият, на когото Борисов имаше доверие да се занимава с тези производства. Необходима е сериозна дискусия доколко изобщо се нуждаем от специализирани правоприлагащи органи като КПКОНПИ. Трябва да поставим въпроса защо антикорупционната политика не е концентрирана в прокуратурата, която е с най-всеобхватните правомощия.
- В Закона за акцизите има специфична разпоредба, която задължава собствениците на сайтове да изтриват обяви за продажба на акцизни стоки или дори коментари, които съдържат подобни обяви. Има ли вече наложени санкции по този закон?
- Да, има решение на Районен съд - Варна, което потвърждава наказателно постановление на Агенция "Митници". Става дума за 9 или 10 обяви, установени от агенцията при проверка. Потвърждава се глобата от 2000 лв. за всяка една от обявите. Представете си го това за един малък сайт, това е голяма сума. Трябва да обърнем внимание, че нямаше и няма и до момента разяснителна кампания по този въпрос от страна на митниците. Ако голямата цел на този закон е да има превантивна роля при продажбата на стоки, за които не е платен акциз, тогава разяснителните мерки са ключови. С настоящите си действия Агенция "Митници" създава впечатлението, че по-скоро трябва да се съберат едни пари от собствениците на сайтове, като ги глобяват, защото е лесно да се извърши това престъпление.
- Как например законът се отнася към Фейсбук, където често се публикуват подобни обяви?
- Не е известно Агенция "Митници" да са предприели нещо срещу Фейсбук. Бях като слушател на подобно дело, на което адвокатът, който защитава нарушителя, на когото е издадено наказателно постановление, поиска изрично митниците да предоставят информация какво са предприели срещу реалните нарушители - лицата, които са публикували обяви. Съдът, може би давайки си сметка, че Агенция "Митници" нищо не са предприели по този въпрос, отхвърли това доказателствено искане.
- В крайна сметка определени сайтове могат да бъдат атакувани от недоброжелатели, които нарочно публикуват обяви за акцизни стоки.
- Разбира се, ирелевантно е в случая дали обявата ще бъде публикувана от фалшива самоличност. Никой няма да иска да я установява. Системата е безкрайно несъвършена и съм сигурен, че тя няма да доведе до нужния ефект.
