Едно от най-важните изказвания на приключилия неотдавна Световен икономически форум в Давос направи неговият учредител, проф. Клаус Шваб. Той се оплака, че светът се срива в безредие. Става все по-неуправляем с познатите механизми, по досегашния ред и не върви в посоката, която Форумът сочи от основаването си през 1971 г. досега. Проф. Шваб определи опасната тенденция с една дума: автархия. Имаше предвид стремежа на всяка страна, като започнем от първата икономическа и политическа сила, САЩ, та стигнем до най-дребната държавица, да постави своите национални интереси (така, както ги разбират властващите там) над всички други приоритети. С тази цел всички правителства в света – някои по-внимателно и тихо, повечето явно и гръмко, - стъпка по стъпка и доколкото могат, разбира се, възстановяват суверенитета си, като се дистанцират от международните споразумения и механизми за координация на стопанството и търговията. Разбира се, диагнозата на професора е емоционално преувеличена. Става дума за най-обикновен егоизъм и желание да печелиш за сметка на съседа. За „автархия“ обаче и дума не може да става. Това означава политика на самоизолация и затваряне на националната икономика в териториалните граници на отделната държава, стремеж към самодостатъчност, включително с цената на лишения, ограничения и забрани. В най-крайна степен и откровено развива идеите на автархията Ким Ир Сен в своята доктрина „чучхе“. Никакво чучхе никой не се гласи да налага в нито една съвременна държава, включително и Северна Корея се отмята от идеите на „великия водач“. Какво тогава правим?
Какъв е моделът на утрешния свят?
Отговор на този най-важен въпрос засега никой не е дал, само несвързани измислици. Не бива да премълчаваме проблема и трябва да търсим отговора, защото е безспорно: който не знае къде отива, стига някъде другаде. Според мен посока няма, няма нов икономически модел, следователно светът се лута без план и вече без доминиращи доктрини и идеологии, всеки от участниците воден от първичните си инстинкти. Не съм сигурен, че този отговор е верен, може би просто не виждам зад хаотичните движения архитектурата на нов стопански градеж. Специален интерес представлява и
арсеналът от способи, използвани в отделните държави: от преки санкции и заплахи от онези, които имат правото на силата, та до дребнавото хитруване на икономическите и политически джуджета. България до момента не се отличава особено нито с умения, нито със сериозни провали. Хубаво ще е да се поучим от по-ловките, но е добре да помним, че в игра, чиито правила всеки момент могат да се отменят, успех се постига бавно и не винаги се забелязва, но провалът е мълниеносен и винаги е на една крачка в грешна в момента посока. Добър ориентир при движение без посока е да знаем
какво предлагат гигантите, най-големите глобални корпорации, членуващи в Световния икономически форум. Президентът на Форума повтори същото, което слушаме в Давос над десетилетие, от глобалната финансова криза насам. Само че в по-шарен вариант. Рецептата на проф. Шваб лесно се помни, защото е в цветовете на българското знаме. Доминира бялото, универсалният цвят, символът на глобализма – фискална реформа на света, преразглеждане, ограничаване и преразпределяне на фискалния суверенитет и облагане на потреблението, вместо на доходите; значи увеличаване на фискалните постъпления на богатите държави и намаляване на възможностите за фискална конкуренция на периферните хитреци чрез ниско облагане. Акцентът е зеленият цвят: екологична икономика, борба с климатичните промени, всичко красиво, но нищо конкретно. Картината допълва червеният цвят. Професорът предлага глобализиране на защитата на правата на трудещите се под върховенството на Световната организация по труда с цел налагане на задължителен минимум права навсякъде по света.
Рецептата е невъзможна,
следователно никакво решение не се предлага, а старата илюзия, че нещо се върши. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) напълно се провали като организатор на глобалната финансова революция, за която говори проф. Шваб. Дори лидерите от 36 държави, членки на ОИСР, с изключение на Франция, острието на революцията, категорично отхвърлят не само яловите решения, които наужким предлага ОИСР, а и самата идея за (принудителна) фискална унификация. Световният зелен пакт - Парижкото споразумение за климата - започва да се разпада, след като САЩ се оттеглиха от него, каква ще бъде новата европейска „зелена сделка“ тепърва ще видим. А световният червен пакт (за защита на трудещите се) изглежда от ден на ден все по-трудно постижим, още по-съмнително е как ще се приложи, след като дори държавите в европейския Запад започнаха да ограничават правата на трудещите се в тях чужденци, включително европейци. Сиреч процесът е точно обратен на една победоносна глобалистка революция. Можем да го наричаме „автархия“, но не е, само връщане на независимостта, както казват британците. Ще видим докъде.
