Бавното правосъдие е сред основните причини за ерозия на доверие в съдебната система у нас. Докато съдът поставя рекорди за протакани дела, а прокуратурата не спазва никакви срокове, в които да приключи разследването и изготви обвинителен акт, няма да има справедливост.
Досъдебното производство обикновено попада във вакуума на държавното обвинение,
когато заподозрените са от властта
Този принцип на работа на прокуратурата беше демонстриран за пореден път по делото срещу лидера на ДОСТ Лютви Местан, който е обвинен за тежка катастрофа, станала на 14 април м.г., при която загина 6-месечно бебе. Оттогава разследването буксува, без да има развръзка. Досъдебното производство по случая беше удължено за 6 път с още два месеца - до 14 юни. "Все още не е постъпило заключението от назначената седморна комплексна съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза. След като бъде представено установеното от вещите лица, наблюдаващите прокурори по делото ще направят преценка дали е необходимо да се извършват някакви допълнителни процесуални действия, или делото е изяснено вече от фактическа страна", обясни окръжният зам.-прокурор на Кърджали Димитрина Делчева.
Озадачаващ е фактът, че прокуратурата дори отказва да се ангажира със срок, в който да приключи с разследването на инцидента. Ако държавното обвинение е неспособно да изясни пътнотранспортно произшествие в разумен срок,
какво остава за сложни финансови престъпления,
които водят до върха на държавата. Още повече, че лично бившият главен прокурор Сотир Цацаров взе под наблюдение делото срещу Лютви Местан, като гаранция за съвестна работа.
Безкрайното удължаване на разследвания всъщност е специалитет на прокуратурата. Тя го прилага също, когато става дума за корупционни скандали с международен отзвук. Пример за протакане е досъдебното производство по случая с либийския танкер "Бадр", заради който българската държава беше обвинена в пиратство. Въпреки че разследването по случая започна в първите дни на 2019 г., все още няма повдигнати обвинения за неправомерното задържане на кораба и смяната на екипажа и неговия флаг. Новата дата за приключване на делото е 18 май, съобщиха за "Сега" от Окръжна прокуратура-Бургас. "Предвид сложността на делото и извършването на множество процесуално-следствени действия, включително и в чужбина, срокът за разследване неколкократно е удължаван с по два месеца", обясняват оттам.
Докато прокуратурата се мъчи година и половина да открие престъпление, Камарата на частните съдебни изпълнители отдавна констатира сериозни нарушения по казуса. Частният съдебен изпълнител Тотко Колев, който е разследван за длъжностно престъпление заради публичната продажба на танкера "Бадр", е с отнети права да упражнява професията за 2 години и глобен с 4000 лв. Което може би означава, че държавното обвинение няма желание или пък способности да открие кой трябва да понесе наказателна отговорност в този международен скандал.
Парадоксалното е, че един от приоритетите на новия главен прокурор Иван Гешев бе именно бързото разследване. По време на изслушването си във Висшия съдебен съвет се зарече под негово ръководство разследващите органи да заработят бързо и ефективно. Една от точките, залегнала в концепцията му за шеф на държавното обвинение, гласи: "Създаване на стандарти за определяне на оптимални срокове за приключване на разследванията. Утвърждаване на специализацията и екипността, особено по дела с особен обществен интерес чрез въвеждане на подходящи организационни форми и обособяване на гъвкави структурни звена".
До момента обаче
тези мерки остават само добро пожелание.
На практика прокурорите имат право да удължават разследването безкрайно, като по този начин го държат на трупчета. В Наказателно-процесуалния кодекс е записано, че делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му. При по-висока сложност той може се да удължи с до 4 месеца. Ако и този срок се окаже недостатъчен, административният ръководител на съответната прокуратура или оправомощен от него прокурор може да го удължава по искане на наблюдаващия прокурор с още 2 месеца. Така законът позволява работата на разследващите да продължи безкрайно по заповед на прокурора.
За кого са ползите от това?
Със сигурност не за обикновения гражданин, който очаква справедливост от правораздавателните органи. Вместо това прокуратурата се превръща в сейф за компромати, чрез които се държат на каишка политици и крупни бизнесмени. Освен това удължаването на срока за разследване позволява на отговорните органи да не си дават много зор. Стотици са примерите с "незнаковите" дела, които се търкалят в досъдебна фаза години наред. Последният такъв случай беше съобщен от Инспектората към Висшия съдебен съвет преди седмица. Става дума за наказателно производство, образувано през май 1995 г. за кражба на дограма на стойност 20 000 лева. "Досъдебната фаза на производството е продължила общо 13 години, 10 месеца и 11 дни. Разследването е било неефективно, неритмично и недобре организирано. Делото десет пъти е връщано за допълнително разследване, от които 9 пъти преди внасянето му в съда - от прокурора на разследващите органи", констатират от ИВСС.
В определени случаи държавното обвинение работи изненадващо експедитивно, а в други, най-вече при делата от висок обществен интерес, събраните доказателства не стигат до съда. Това вероятно се дължи на фактори, които нямат общо с правосъдието, а произлизат от икономически и политически интереси. В крайна сметка прокуратурата от години функционира като инструмент, който гарантира живота на статуквото.
