Не вярвайте на очите си, гледайте документите - дюните не са дюни, морето е кристално чисто дори когато в него плуват мръсотии, бетонните клетки на плажа в Алепу не са хотелски стаи, а авангардно противосвлачищно решение.
Такива небивалици слушаме за пореден път, след като се оказа, че обезобразяването на част от Шофьорския плаж в община Созопол - уж спряно миналата година, неумолимо продължава. Там поникна тежка конструкция, която властите ни представят за противосвлачищно съоръжение, а всъщност е постамент за курортен комплекс на самия бряг. Този път прокуратурата прояви интерес към случая и даде едноседмичен срок на Дирекцията за независим строителен контрол (ДНСК) да докладва какво всъщност се случва в Алепу. Резултати още няма.
Защитната теза е позната от предишни подобни сюжети на "Бетоморието". Ако има нарушения и престъпления, те са в миналото, местната власт е уредила с терени бъдещото курортно селище в Алепу, после го е включила и в подробния устройствен план, а днес всичко е с изрядни документи.
Но защо тогава "органите" - министри, депутати, централната ДНСК и бургаското й поделение, днес всячески се опитват да ни отклонят вниманието от бъдещия курорт?
Ако всичко е законно,
защо проектът е толкова таен?
Обикновено строителите на курорти вдигат много рекламен шум в аванс и показват красиви картинки, за да привлекат клиенти (и тук, както и в съседния комплекс "Свети Тома", който също е част от активите на "Главболгарстрой", ще се предлагат апартаменти за продан, не само на туристи). Бащите на "Алепу вилидж" обаче крият рожбата си като секретен военен обект.
Проектът е заченат с пороци още през 2004-2005 г., когато общината под ръководството на кмета Панайот Рейзи се сдружава с частни фирми и прави с тях общо предприятие, като влиза с общински терени - уж изоставени ниви, на брега... Три години по-късно общината се оттегля, като продава участието си на частните си съдружници. Дългогодишният управник на Созопол, кметувал и от името на ГЕРБ, сега е обвиняем - по други дела. Днес във вихъра на скандала валят закъснели признания за корупция. Бивши общински съветници разказват как навремето емисари на инвеститорите са предлагали по 5000 лева за гласуване на "правилни" решения за Алепу.
Но да се корят само кметът Рейзи и дузина подкупени или подведени общински съветници е наивно.
Принос имат плеяда държавни институции
Мащабният строителен проект нямаше да е възможен без рамото на министерството на регионалното министерство /МРРБ/. През 2017 г. министър Лиляна Павлова подписва писмо, с което разрешава да отпочне борба със свлачищните процеси в тази част на местността Алепу. Сега разбираме, че изпълненото вече укрепване не е това, което е било първоначално одобрено. Това обяснява и защо в началото на 2019 г. шефът на ДНСК Иван Несторов издаде заповед за спирането на строителните работи (но след като гръмва скандал в социалните мрежи, че на Алепу се вдига курорт). Само преди дни арх. Несторов каза, че заповедта не е отменяна. Веднага след това обаче се разбра, че напук на забраната строителството е продължило и дори е издаден акт 16 за приключване на етапа "укрепване". Нещо повече, самият Несторов, според когото забраната си стои, е одобрил доклада на приемателната комисия, че противосвлачищният обект е завършен и годен за експлоатация!?!
Не само Иван Несторов дава противоречиви и странни изявления. Подчиненият му шеф на бургаската РДНСК Милен Ненчев тези дни хвърчи по проверки и повтаря, че няма нито нарушения, нито бъдещ хотел - има само чудесна и съвсем законна конструкция, която блокира свлачищните процеси. Тук се получи особен челен сблъсък между твърденията на строителните контрольори и на някои висши политици.
"Виждам бъдещ хотел, не подпорна стена", каза вицепремиерът Томислав Дончев.
"Тук никога не е имало свлачище, това е пълно безобразие", разгневи се депутатът от НФСБ Валери Симеонов.
Покрай проекта "Алепу Вилидж" има
и други политико-икономически връзки и съвпадения
Съпругът на сегашната министърка на външните работи Екатерина Захариева се оказа проектант на уникалната комбинация за вграждане на антисвлачищната крепост в основите на бъдещите курорти "Алепу Вилидж" и "Алепу Брийз Вилидж". Арх. Захариев се появи пред медиите, за да обясни, че проектът е чудесен, а свлачището така или иначе е съсипало природата. На самата Захариева строителният ресор не е чужд. През 2009 г. тя стана зам.-министър на благоустройството в първия кабинет на Бойко Борисов, после през 2013 г. бе вицепремиер и министър по строителните работи в служебното правителство на Марин Райков, а през 2014 г. зае същия пост и в служебния кабинет с премиер Георги Близнашки.
Шефът на бургаската РДНСК Милен Ненчев пък се оказа активист на НФСБ, общински съветник, а от няколко месеца и областен координатор на партията на Валери Симеонов за Бургас. Това обяснява и защо Валери Симеонов внезапно забрави думите си, че
в Алепу никога не е имало свлачище,
та няма какво да се укрепва, и обяви, че ДНСК си върши прекрасно работата.
Странното е, че и местни хора, и експерти твърдят, че ако изобщо някога тук е имало свлачище, то не е било активно. Заговори се, че нарочно са правени сондажи, а изкопаните дупки са били пълнени с вода - за насърчаване на свлачищните процеси. В непосредствено съседство върху скалите се шири мегакомплексът "Свети Тома" - също на "Главболгарстрой". Дали пък това строителство не е натежало прекомерно?
Групата "Главболгарстрой" се явява и инвеститор, и строител на "вилиджите" в "Алепу". ГБС е от А отбора в строителния бизнес. И е в прекрасни отношения с всяка власт. Сега премиерът Борисов се направи на строг по телевизията и каза, че курорти на Алепу няма да се строят, а вече направените стоманобетонови клетки са чудесно място птичките да си вият там гнезда. Но няма да взимаме думите на Борисов за чиста монета. Помним как се хвалеше, че е убедил строителя ГБС да свали цената за "Арена Армеец". После се разбра какво е "спестяването" - предвиденият голям и скъп подземен паркинг към залата бе заменен от обикновена открита площадка с паркоместа.
Безобразието в Алепу напомня за "Дюн" - печален паметник от мутренските времена, когато яки момчета в анцузи си правеха каквото искат, а каквото не им даваха, си го взимаха с бухалки. Хотел "Дюн" в Слънчев бряг и днес си стои нагло и незмутимо направо на плажа, а скъпи черни коли паркират на пясъка. Държавата така и не успя да премахне очевадно незаконния хотел. Дори не бе изпълнено "соломоновското" нареждане да се разруши етаж от постройката, захапала плажа. Времето показа, че
може и без бухалки, парите и връзките вършат чудеса
- за справка хазартния бос Васил Божков, който напоследък показва как си е купувал политици и закони. Чудно ли е тогава, че бетоновата джунгла по морето нахално продължава да расте и мачка като валяк дюни, блатни кокичета и птичи гнезда.
Съпругът на вицепремиера Захариева между другото спомена, че според устройствения план и съседните на "Алепу Вилидж" имоти са урбанизирани, т.е. могат да се застрояват. Което ще рече, че валяци и багери ще продължат да мачкат и порят плажовете, законите и общественото възмущение.
Възможно ли е съдбата на Шофьорския плаж да се промени? Да се спре проектът с "вилиджите"? Може - ако по някаква причина фамилията Пешови - Симеон и синове, които владеят строителната империя ГБС, изпаднат в немилост пред властта.
