„Решенията в социалната политика трябва да сближават хората, а не да ги разделят.“ Така новата социална министърка Деница Сачева аргументира отлагането на Закона за социалните услуги, който бе приет още през пролетта и трябваше да влезе в сила от 1 януари. По думите ѝ отлагането щяло да „даде време за влизане в режим на разговори относно същността на този закон“.
Законът
Както знаем, отказът от вече взети решения е коронният номер на управляващите в стремежа им да се харесат на всички - безкраен танц, в който въртенето в кръг се редува с тъпчене на място. Обикновено това се представя като свидетелство за политическа диалогичност и търсене на най-добрите решения в интерес на хората. Проблемите обаче си остават хронично нерешени. От което обикновено интерес имат само малцина, а всички останали губят. Да, понякога предлаганите решения са толкова недомислени и вредни, че отмятането от тях е за добро. Но случаят, за който става дума тук, не е такъв.
Законът, чието влизане в сила се канят да отложат, има потенциала рязко да повиши обхвата, достъпността и качеството на социалната подкрепа за деца в риск, хора с увреждания и с психични разстройства, жертви на насилие, като превърне най-добрите модели и практики в национална политика, свърже усилията на различни институции и организации на местно и национално равнище в единна система и постави в нейния фокус правата и индивидуалните потребности на хората в нужда.
При това законът, „относно същността“ на който тепърва се канят да влизат „в режим на разговори“, е резултат от дългогодишни подробни обсъждания и съгласие между всички заинтересовани страни и експерти. Накрая той бе гласуван с огромно мнозинство в парламента, без каквито и да било възражения.
Атаката срещу него
В последните месеци обаче, още преди да е влязъл в сила, законът стана обект на целенасочена манипулативна кампания, която предизвика протести и истерия в социалните мрежи. Зад нея стоят същите кръгове, същата полуконспиративна мрежа от чужди и тукашни религиозни организации, които с помощта на всевъзможни местни националисти и популисти и на Българската православна църква попиляха първо Истанбулската конвенция за борба срещу насилието над жени (понеже легализирала гей браковете и „третия пол“), а после и Националната стратегия за детето (заради норвежците, които се канели да отвличат децата ни).
Сега дойде ред и на Закона за социалните услуги, който пък заплашвал семейното огнище, националния суверенитет и националната сигурност, правата и свободите на българските граждани, понеже "облагодетелства" разни алчни и злонамерени местни и чужди неправителствени организации, като им "аутсорсва апетитни социални дейности" срещу възнаграждение. Те пък автоматично „почват да си търсят деца, които да отделят от родителите им, защото за всяко такова дете ще им се плаща“. И други подобни дивотии, които отговарят на истината точно толкова, колкото и плъзналите слухове в ромските махали, че социални работници прибират деца от училищата.
Истината е, че новият закон не облагодетелства никого, а предвижда много по-строг контрол срещу злоупотреби, поставя ясни правила за прозрачност и отчетност и повишава изискванията към доставчиците на услуги и качеството на тяхната работа. И в момента най-трудните и непривлекателни социални услуги, с които държавата и общините нямат ресурс да се справят сами, са поети от неправителствени организации, които разполагат със знание, опит и обучени кадри и могат да привлекат допълнителни средства от дарители.
Защо?
Защо лъжите намират благодатна почва? Чии и какви интереси стоят в дъното на кампанията срещу закона? И кой от какви внушения и страхове се ръководи, когато протестира срещу него? Това са въпроси, които изискват отделни анализи и разследвания. Факт е обаче, че тази кампания успя. Мога да се подпиша, че нейните организатори и изпълнители няма да бъдат омилостивени от никакъв "режим на разговори" и че отлагането ще е доста по-дълго от предвижданите сега шест месеца. Ако въобще този закон някога влезе в сила.
Въпросът, който ни интересува тук, е друг: защо онези, които взимат решенията, толкова лесно се отказват от тях и от истината - и минават на страната на лъжата?
Защото лъжата е по-силна и по-шумна и не искат да си имат главоболия с нея. И защото най-много от всичко ценят спокойното и безметежно пребиваване във властта.
Новата социална министърка, която е съвсем наясно със "същността" на закона и ползите от него, смята, че „решенията в социалната политика трябва да сближават хората, а не да ги разделят“. Звучи благоприлично, но е цинично. Защото по тази логика трябва да приемем, че човечността и състраданието, правата и интересите на хората с увреждания, на жените и децата, станали жертва на насилие, "разделят хората". А измислиците, клеветите, омразата и невежеството ги "сближават". Решението за отлагане на закона е всъщност отказ от правене на политика и бягство от отговорност - коронният номер на управляващите, който обаче този път изглежда особено отблъскващо.
Протестите срещу закона са за прокурор
Красимира Обретенова, от профила й във Фейсбук
От онзиден се чудя какво е това зомбиране на родители срещу закона за социалните услуги...
Не, не се чудя, тресе ме от безсилие да си обясня каква е тази психопатия, изчетох много изблици на "разтревожени", "възмутени" и готови за война родители.
Ама наистина за война готови!
Не разбрах кого точно ще стрелят, бесят, горят на клада, ама кръв щяло да се лее.
След като дъщеря ми като 20-дневно бебе на 2.800 кг преживя менингита, сепсиса и се прибрахме у дома, нямах никаква идея в какво състояние е.
Преди да ни изпишат от инфекциозното, питах лекарите - всички ми казваха спокойно, най-страшното мина....
Няколко дни беше спокойна.
После започна зловещ денонощен истеричен плач.
Зловещ.
Денонощен.
Истеричен.
Всички лекари вдигаха рамене.
Нищо.
Питах в майчинските групи в БГ мама.
Нищо.
Стигнах дотам да питам майката на моя приятелка, която работеше в Дом "Майка и дете"- какво правят с изоставени деца, които плачат така.
Тя въртя-сука, накрая каза - ми което, колкото издържи, моето момиче.....
В Педиатрията в София ми казват- проблемът ви е педиатричен, колики, молики, довиждане.
Тази болница, онази болница, пети, десети път в болница - нищо.
Толкова пищеше денонощно, че не разбирах заглежда ли се или не.
На 1, 2 г. за пореден път от Добрич ни изпращат в Педиатрията, да искам и очен преглед. Забравих името на лекарката - накипрена идиотка с мерцедес, после май стана и шефка на болницата....- ми казва , ами тя не вижда бе, майка, какво да й преглеждам? Аз казвам, как така не вижда, вие я преглеждате за 3-ти път, защо не сте ми казали досега?- Ами като кажа - какво? Да не очакваш да прогледне."...
И така - разбрахме, че е сляпа - добре. Но продължава да пищи и не може да преглъща, пищи, не може, само една гола кърма, почти 2 г.
Попадаме в Карин дом- СОЦИАЛНА УСЛУГА!!!!!!!!!!!!
Започвам да РАЗБИРАМ много неща. Научават ме как да се грижа за нея, какви помощни средства да й направя, да й намеря!!!!ОБУЧАВАТ МЕ!!!!
После Бог ми изпрати една лична лекарка- д-р Марияна Панчева! Тя беше първата, която ми каза - ела да я нахраниш при мен да видя какъв е проблемът. И хоп - дъщеря ми имала пареза на хранопровода. Тя и Карин дом ме ОБУЧИХА на техниките на хранене, за да стигнем дотам дъщеря ми да дъвче препечени сандвичи с луканка! НАУЧИХА МЕ!
Марияна ме научи как да я лекувам, за да спра непрекъснатите пневмонии от вдишаната храна!
Марияна - с 40 градуса, дни преди да издъхне във варненска болница, ми звънеше да ми каже, че е забравила да ми напомни нещо около състоянието на дъщеря ми...
После едни холандски терапевти ме научиха да не очаквам чудеса, а да приемам дъщеря си, каквато е.
Това ме спаси от безкрайни, нелепи благотворителни кампании за чудеса да проходела ....и да ми кажела "мамо".
Междувременно - научих се, когато влизам при непознат лекар, да го предупреждавам да не ме пита имам ли други деца и не съм ли мислела да си гледам тях, а нея да оставя "НА ДЪРЖАВАТА", защото е безперспективна....
Накрая - понеже е безперспективна, собственият й баща я изостави и... така се озовах в Холандия, но това е друга тема.....
Искам да ви кажа, че мога да пиша до утре сутринта ЗАЩО ЗАКОНЪТ ЗА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ трябваше да го има поне пред 17 г., когато родих дъщеря си!
Искам да ви кажа, че моята история е весела коледна приказка в сравнение с историите на хиляди, хиляди семейства - жертва на ЛИПСАТА на закон за социалните услуги....
Томислав Дончев, Denitsa Sacheva, Бойко Борисов (Boyko Borissov) - не ви трябва да търсите консенсус за закона за социалните услуги, драги мои. Просто спрете СОЦИАЛНО-ИНЖЕНЕРНИЯ проект на "обединените" си патрЕоти!
Прокуратурата да се заеме с оруелските изчадия Урумов,РОД, БРОД и ЛАЙНОрод. Ама веднага да се заеме!
ПРОКУРАТУРАТА! ДА СЕ ЗАЕМЕ С РАЗСЛЕДВАНЕТО ИМ!
ВЕДНАГА!
