Ако бях един много лош сив кардинал, с амбиции да занимавам с глупости обществото с цел да се възползвам, съответно притежавайки нужните качества, щях постоянно да насочвам хорската енергия някъде, където да скачат с двата крака, забравяйки на другия ден - покрай пАрата да се поозъртам за парАта. Точно такава залисия бе "бойкотът на търговските вериги с цел цените да паднат". Но понеже не съм сив кардинал, а темата с цените на хранителните стоки е важна, друго не ми остава, освен да опиша защо случилото се бе пълна обида за интелигентността.
Първо следва да се направи уточнението, че бойкотът си тече още. Вие може да не знаете, да си купувате каквото искате, обаче Мая Манолова, Велизар Енчев, Георги Кадиев и други такива (политици) неуморно бойкотират из виртуалното пространство. От четвъртък на четвъртък призовават да не се влиза в супермаркетите, ходят тук-там, селфят се, "няма да се предадем", "постигнахме успех"... И така вече цял месец, в който
нито са минали на диета,
нито свалили килограми, а наоколо цените не само не падат, ами се и вдигат според сезона (с изключение при промоциите в четвъртък, които просто сега са по-чести). Хората забравиха темата, а и без това не бяха бойкотирали (напоително се вълнуваха, ама в мрежите); днес са вторачени в други актуалности... Най-първата (само)обида е, че всички ние на мига забравяме уж тежките ни собствени терзания, без да правим равносметка струвало ли се е.
Но да навлезем все пак в същността на цените и случилото се у нас. Наистина мина месец от първия бойкот, добре е да направим изводи. Цените не само не паднаха, ами и темата е съпроводена с една голяма беда - търси се решение на нещо, за което почти няма решение, или поне не там, където се търси. Но пък да насочиш хората където трябва, означава сами да се разтърсят - кажеш ли им го, береш ядове, затова никой не им го казва. Вместо това се лъготи.
Лъжат политиците, които пълнят евтино собствената си
кошница. Лъжат или самозалъгват се и някои икономисти, понеже те също са в бизнеса с продажба на надежда.
И така, темата е предизвикателна:
Всеки от нас е продавал поне колело, наследствена нива, а някои - домати, стига в градината да е отгледал повече. И във всеки един момент е искал да вземе от тях възможно най-висока цена - независимо какво, колко, вложил ли е въобще нещо в тях. Точно това е търговията, това е нейното естествено и морално оправдано състояние. Въпросът не е харесва ли ни или не -
харесва ни, когато продаваме, и е обратно,
щом купуваме. Въпросът е, че няма как нещо, което важи за нас като продавачи, да не важи за други продавачи. Така ключовата дума "спекула" е изкуствен термин в една нецентрализирана икономика. Ако аз примерно купя хладилник и го пусна в в OLX на десетократна цена, спекула ли правя? Ако пък се появи клиент, моята продажба нечестна ли е? По каква логика следва да не слагам каквито си искам надценки, водейки се от идея да осигуря децата си, служителите си, да инвестирам, или просто да се порадвам на парите под дюшека? Цялото това философско разсъждение е важно, защото то показва на най-чисто базово ниво ценностното безсмислие на проблема "слагат големи надценки".
Още малко философия: не съм срещал човек, който да не иска да яде повече, да не иска по-хубава кола, да не е облечен по-добре, да не му се ходи на почивки на най-хубавите места - търси ги, и ей тоя интерес прави така, че цял живот цените единствено да скачат - никой не си го признава, дори не се замисля, просто
мечтае да потребява повече на по-ниска цена
Почти всички политико-икономически доктрини точно това му обещават - повече срещу по-евтино. Обаче няма как. Доктрините не осъзнават или просто не казват истината, защото би значело да не продават светло бъдеще, тоест следва да се самоотрекат. Но точно желанието да имаш все по-хубави неща се припокрива с гореописаното да печелиш повече и повече - чрез егоизма, който е сред неотменимите основи на човешката природа.
Цялото това естествено състояние е лошо в пазарна среда, ако се появи картел. Във всяко едно законодателство съществуват разпоредби срещу ценовото съглашение. Всеизвестно е, че българските институции не работят. Обаче и тук има принципен проблем. Поради него институции в далеч по-уредени държави също не успяват да преборят картелите. Проблемът е, че икономическата теория е разработила безброй стратегии за ценово поведение на фирмите, сред които най-официално е
"следване на лидера",
която пък се дели на поне три подвида ("следване на лидера" - придържане към цената на най-силния играч на съответния пазар). Отделно има стратегии, определящи цените по разходни цифрови стойности, еднакви за всички участници на пазара. Тоест въобще не е сигурно, че еднакви цени на един пазар, включително високи, означават картел. За тях въобще не е нужно сядане, договаряне, съглашаване. Понякога фирмите поддържат еднакви цени просто на база опита си, усещайки какво е добро за всички (подробно е описано в теорията, знае се и от практиката). С една дума - не винаги има нещо незаконно при високи еднакви цени, а и да има, трудно се доказва.
Тогава какво? Как да направим така, че цените да са по-малък проблем? От гледна точка на индивидуалния клиент единият вариант е да обикаляш магазините всяка вечер, да търсиш по рафтовете - не е да няма по-ниски цени - ровиш, това е. Ако толкова искаш да подкрепяш родния производител, няма проблем - той няма да си разсърди, че му плащащ 7 лв. за краставиците. Другият вариант е
да работиш повече,
доходите да ти да изпреварват разходите. Колкото да е неприятно за произнасяне, това с работата е реално единственият ефективен начин. Разбира се, има пенсионери, хора с увреждания - нека за тях има ваучери, помощи и т.н.
На макрониво мерките може да са по-малко административни тежести, бюрокрация, лицензи... - всичко, оскъпяващо производствения разход. Може да се мисли също за действия по веригата на доставки. Да се атакуват трайно и равнопоставено нелоялните практики. Всичко това
изисква усилия, време, осъзнатост,
не става със знамена и юруш.
Какво обаче видяхме на терен?! Точно знамена и юруш - нормално, след като идеята никога не е била да се пълни потребителската кошница, а тази на политиканите:
Т. нар. роден бойкот възникна като ехо на хърватския. Ясно беше, че просто се търси кой да оглави вълната. Обаче вълна, протест у нас не може да има, ако липсва национал-патриотичен елемент. Бе изнамиран в лицето на били, кауфланди и т.н. - "Ограбват ни, мамка им западняци!". Тия вериги в много случаи поддържат по-ниски цени от малките магазинчета, точно затова хората се тълпят в тях - обаче слоганът е рентабилен с оглед на все по-голямото инвестиране в отдалечаването на България от западния свят - авторите се подреждат на опашка за тия инвестиции.
Още по-интересно е, че да бойкотираш не друг, ами мощни икономически вериги, и то само един път седмично, е като "щафетна гладна стачка" - до обед ядеш, после не - обаче вееш знамената. Тоест точно така да протестираш срещу икономически субекти, които
могат да издържат неимоверно по-голям натиск,
е смехория. Ако бойкотът въобще може да се приеме за нещо сериозно, то има смисъл да е срещу всички, постоянно - значи буквално да си като един Апостол, отричащ се от материалното.
Обаче да сте видял някой да се отрече от материалното? Особено лидерите на т. нар. бойкот? В момента тече процедура за избор на омбудсман. Мая Манолова е кандидат отново. Което обяснява цялата родна залисия на чисто практическо ниво.
Манолова, следва да се признае, е безспорен лидер по политически далновидно, но безсмислено с оглед на афишираната цел веене на знамена. През 2018 г., докато бе омбудсман, се обмисляше да бъде лишена от служебна кола - наперено рече, че ще пътува споделено. Организира цяла приемна във влак тази енергична жена, медиите снимаха, блестящ пиар - после, разбира се, пътуващите търсеха Мая
да си споделят все така, ама я нямаше
Какво ли не правеше през годините тя: жълти стотинки пред социалното министерство хвърляше, по бензиностанции протестираше, радиатори на властта раздаваше, от съдия изпълнители разбираше, банковите такси погваше (включително в момента), срещу изборното законодателство негодуваше (след като сама е писала спорно такова)... Това е едно вечно протестиране, чийто смисъл е самото протестиране. Никой не помни, дори не забеляза, но през 2023 г. Манолова и срещу цените на яйцата негодуваше. Обществената полза от днешния бойкот ще е точно толкова,
колкото цените на яйцата паднаха заради нея
Но пък ако пак стане омбудсман - бинго.
Разбира се, на терен е и Делян Пеевски. Той предложи държавен магазин във всяка поща, продаващ евтино българските стоки. Та точно Пеевски, тоя безспорно честен бизнесмен и политик, не-олигарх, радетел за свободна конкуренция, се е загрижил за цените! Още нещо интересно - в момента млякото на държавната фирма "Ел Би булкарикум" е по-евтино от някои марки. Обаче не се търси чак толкова. Защо? Ами защото явно си има чисто потребителски причини, ситуацията не бива да се схваща на едро.
Срещу всичките тия много страшни суматохи правителството пое ангажимент да пише законопроект срещу скъпотията. В сряда земеделският министър Тахов обяви, че документът е готов. Така, на пръв поглед, бойкотът допринася смисъл за потребителите.
Обаче историята отново не е оптимистичен съветник
Подобен законопроект бе толкова пъти писан през годините неуспешно, че е обида дори само човек да опита да си спомни точната бройка. И още нещо от пожълтелите страници: през 2011 г. пак имаше юруш за храните, този път да са качествени. Триумфално след искания на потребителски организации, тръшкания на производители, медийни репортажи и взаимни властови хвалби бе въведен стандарт "Стара планина". Най-после - ядем качествено! Нито миг после - до ден днешен, никой не знае има ли го, няма ли го тоя стандарт, хората просто не се вълнуват.
Всичко е наистина, една виртуалност, в която печелят политиканите, подавайки си топката.
