В продължение на десетина години Ахмед Доган и партията му ДПС имаха сериозен проблем с Турция. Някога движението възникна (и в голяма степен продължава да бъде) като политическа формация на българските турци, която се радваше на безрезервната подкрепа на югоизточната ни съседка. По причини, за които и до днес не можем да бъдем сигурни, специалната връзка на партията с Анкара изтъня и накрая се скъса. И така изникна въпросът – можеше ли ДПС да оцелее без покровителството на турската държава?
Охладняването на властта в Турция към Доган съвпадна с възхода на Бойко Борисов на българския политически небосклон. Водачът на ГЕРБ се стремеше към тесни политически връзки с Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Реджеп Ердоган – водещата политическа сила в Турция. Цветан Цветанов, тогава дясна ръка на Борисов, започна да посещава партийните конгреси на ПСР, където получаваше радушен прием. Провеждаше официални срещи с представители на българските изселници в Турция, на които хвалеше ГЕРБ като партия на всички етноси в България. По едно време даже се заговори за откриването на офиси на ГЕРБ в Турция, която дотогава се смяташе за запазена територия на ДПС.
Борисов едва ли не стана любимият европейски лидер на Ердоган –
нашият премиер галено му викаше „Тайпи”, а турският президент му отвръщаше с „приятеля ми Бойко Борисов”. Близостта беше обяснима. Турските власти удържаха мигрантския поток да не се излее към границата с България. А след неуспешния опит за преврат в Турция през 2016 г. българската държава редовно предаваше на Анкара политически бегълци, намерили убежище у нас. Нещо повече – Борисов започна да играе ролята на медиатор между нашата съседка и другите страни-членки на ЕС. Например, евролидерите бяха обещали на Турция милиарди евро, за да приема обратно мигрантите, напиращи от нейната територия към Стария континент. И, когато Ердоган питаше строго европейците: „Къде са ми парите?”, нашият Борисов повтаряше като ехо: „Да, къде са му парите, свърши си работата човекът.” В последно време даже упорито се говори, че западните политици са се въздържали да подкрепят протестите срещу българското правителство, защото не са искали да изгубят Борисов като посредник между себе си и своенравния турски президент.
И докато връзката между Борисов и Ердоган процъфтяваше, тази между Доган и турския държавен глава рязко се влоши. За това българската общественост узна едва когато в края на 2015 г. основателят на ДПС с гръм и трясък прогони от партията Лютви Местан, когото беше избрал за свой наследник на лидерския пост. Причината беше, че протежето му си позволи публично да подкрепи в българския парламент Анкара в конфликта й с Москва заради сваления от турски изтребител руски бомбардировач край сирийската граница. Уплашен от гнева на Доган,
Местан се укри в турското посолство в София
След като разбра, че Анкара е на негова страна, той се окопити и скоростно започна да полага основите на нова партия под името ДОСТ – или „приятел” на турски език. Така подчерта турския етнически характер на формацията и демонстрира близостта й с турската държава. А ДПС обвини, че е „олигархично-корпоративна структура”, тясно обвързана с интересите на Кремъл – в момент, в който руснаците бяха враг №1 на на Турция.
Така Доган се изправи пред най-голямото си политическо предизвикателство. И не защото имаше конкурент за етническия вот в България – такива се бяха появявали многократно и преди, без да му създадат особени проблеми. А защото зад Местан съвсем открито застана турската държава. Турски официални лица открито агитираха в полза на ДОСТ сред изселниците в Турция. Не се поколебаха да се намесят във вътрешните работи на България като подхванат същата пропаганда и у нас. Сюлейман Гьокче – в онзи момент посланик в София, ходеше буквално навсякъде с Местан, за да демонстрира кой е новият фаворит на Анкара в България. Дипломатът възмути цялата страна като безцеремонно се включи в предизборната кампания на ДОСТ за предсрочния вот през 2017 г. Междувременно стана ясно, че Доган и близкият му депутат Делян Пеевски са получили
забрана да влизат на територията на югоизточната ни съседка
Такава мощна кампания не можеше да не се отрази на изборните резултати. Коалицията „Обединение ДОСТ” на Лютви Местан и Касим Дал получи 100 479 гласа, а ДПС взе 315 976 – при 487 134 гласа на предните избори през 2014 г. За движението това беше огромен проблем, който поставяше под въпрос дотогавашната му тежест в българската политика.
За късмет на Доган неговите съперници не показаха особени качества като самостоятелни политици. Местан така и не успя да създаде единна партия и бързо започна да губи хора – било защото дезертираха обратно към ДПС, било защото той сам ги гонеше. Не се разбра и с Касим Дал, и като резултат „Обединение ДОСТ” се разпадна до евроизборите през 2019 г. На вота тогава Местан претърпя страхотен провал – взе едва 7130 гласа.
Гьокче вече беше отзован обратно в Турция,
а наследниците му не фаворизираха публично нито една от етническите формации. А личната репутация на Местан се срина, след като се замеси в пътна катастрофа, в която загина бебе. Въобще започна да изглежда, че балансът на силите натежава обратно в полза на ДПС.
Националната конференция на партията, която се проведе през декември 2020 г. категорично показа, че се е случило точно това. Най-голямата (и всъщност единствената) изненада на форума беше приветствието, което делегатите получиха не от кого да е, а лично от... Реджеп Ердоган. Впечатляваща беше топлината, с която турският президент се обърна към депесарите – поздрави ги „с най-сърдечни, чувства, обич и копнеж”, нарече ги „мои братя и сестри”, увери ги, че „Турция ще продължава да бъде до вас”. Значението на това послание за ДПС е огромно, нищо че Ердоган леко го вгорчи, като спомена „моя скъп приятел, министър-председателя Борисов”. Приветствието беше знак – че каквото и да се е случило между него и Доган, то вече е простено и останало в миналото.
А за това
какво е направило ДПС, за да заслужи такъв жест,
може би е добре да се обърнем към приветствието, което националната конференция получи от посланика на Азербайджан Наргиз Гурбанова. Ердоган оказа мощна подкрепа на кавказката страна в скорошната й война с Армения и прие победата на Баку като свой личен триумф. А от думите на Гурбанова към депесарите се разбра, че те са оказали помощ на страната й на международно ниво. „Членовете на ДПС винаги са подкрепяли гласа на истината на Азербайджан, както в България, така и в европейските институции, и са допринасяли за нашите отношения с решителната си позиция в Европейския парламент, в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Парламентарната асамблея на ОССЕ. Ние приветстваме справедливия и основан на международното право курс на ДПС по отношение региона на Южен Кавказ”, каза дипломатът. Изглежда партията на Доган тихомълком е работила зад кулисите в подкрепа на Баку, а следователно и на Анкара. Това е повече от достатъчно, за да заслужи благодарността на Ердоган.
При всички случаи ясно е, че Босфорът, до неотдавна затворен за Доган, вече отново е открит. Бъдещето на ДПС изглежда по-ясно и определено по-позитивно за партията. Остава да видим как ще повлияе това на изборните й резултати през 2021 г.
