Да се правят големи изводи между двата тура на местни избори е винаги рисковано. И все пак има видим процес, който следва да бъде отбелязан след резултатите миналата неделя: българите търсят алтернатива на ГЕРБ; със свещ я търсят, понеже трудно намират. Най-вероятно след три дни партията на Бойко Борисов ще спечели повечето балотажи, после действителността ще остане същата. Но това състояние ще е привидно, под повърхността текат промени.
Нека погледнем сухите обективни данни. Колкото и от едни местни избори трудно да се извеждат общодържавни изводи, колкото да влияят специфични фактори (контролиран вот, роднински връзки, голямо значение на малките електорати и т.н.), имаме нова ситуация. Наистина е нова, в глъчката не се забелязват важни детайли. Ето ги: балотажи ще има не само в първите три най-големи града,
но и от шестия до единадесетия
(Русе, Плевен, Добрич, Перник, Шумен, Благоевград); втори тур без ГЕРБ ще има не само в шумно обговаряния Ямбол, но и в Пазарджик. Партията на Бойко Борисов успя от раз единствено в Бургас, Стара Загора, Враца, Габрово и Хасково. Победителят Петър Паунов в Кюстендил е толкова от ГЕРБ, колкото Мая Манолова е столичанка (приобщен бе през мандатите). И Златко Живков в Монтана е толкова от ГЕРБ, колкото Бойко Борисов не е бил от БКП. В Кърджали спечели ДПС, другите градове са на балотаж. Ами в по-малките общини? Банско бе загубен. И Несебър бе изпуснат след полицейска акция и последвало унижение в урните. В Созопол ГЕРБ са втори преди балотажа, тия дни дори “Демократична България” застана зад кандидата социалист. Това не са какви да е общини, а арени, в които се пресичат огромни бизнес интереси (наистина огромни!). Щом ГЕРБ пада по такива места, значи не просто бай Пешо от село X се отвръща от нея.
Отвръщат се и икономически субекти,
наобратно се въртят политически кръгове, обръчи – значителна промяна. Доста мандати в съветите бяха загубени. Много пъти през годините политически наблюдатели констатираха "края на ГЕРБ", а той все не идва. Не твърдя, че настъпва. Твърдя, че "отдолу" има промени, забележими с конкретни факти. А ако някой все пак не ги забелязва, може да провери в интернет резултатите от първите турове на последните няколко местни вота – по-разклатен корабът на ГЕРБ не е бил.
Би било непродуктивно целият този процес да се обговаря не спокойно, а с гърч: “Ами така е, ГЕРБ много крадат, нищо не правят, погубиха България, клетите ние!…” (именно такива обикновено са обясненията). Не, ГЕРБ не погуби България. Със сигурност конкурентите й щяха да я “спасяват” не по-добре. Просто
няма вечни управления
Партията ръководи страната почти десет години, а общините – 12. В София от 14. На мнозинството българи им писна от ГЕРБ - това е. Търсят друго, не щат същото. Ако една власт може да се окопае, хората – не. Всяка друга политическа сила щеше да срещне същите проблеми след три правителства и три мандата в местната власт. Нека агитките спорят с крясъци коя от партиите е по-хубава! Тяхна си работа. Мисля, че за милионите нефанатизирани и некрещящи българи (работят, нямат време за глупости!), е по-важно животът да се обсъжда с присъщите му полутонове, без “осанна” и “разпни го”.
С една дума – считам, че има отвръщане от ГЕРБ, то е неминуем процес и би било тъпо да се напием от радост или мъка.
Всичко това води до резонен въпрос – а има ли го това “другото”, към което българите обръщат глава; налични ли са партии или лица, които те припознават като алтернатива. Отговорът отново не може да избяга от полутоновете. БСП изправя ръст, но едва-едва, няма как да я наречем алтернатива. Във Варна мандатите й в съвета нарастват от 5 на 8 срещу 18 на ГЕРБ; в Пловдив гласовете й се увеличават от 10 200 на 12 300 при 29 700 за ГЕРБ – е и? Един областен град да спечели БСП на балотаж, ще е огромен успех, но партията е
Давид без прашка
Т.нар. патриоти пък се провалиха, дори звездата им Славчо Атанасов свива гласовете с една четвърт спрямо 2015 г. Орезилиха се и т.нар. демократи (ДБ) съобразно претенциите си (третото място за Борислав Игнатов в София е неописуем триумф спрямо Бургас например, където човекът им взе 2.3%). ДПС са си отделна губерния, “Воля” е миманс. Но погледнаха ли все пак нанякъде българите? Да. Няма вълна, няма политическо чудо, но отвръщането от ГЕРБ доведе до заглеждане в кандидати, припознавани като несистемни - Борис Бонев в София, Валентин Ревански в Ямбол, Костадин Костадинов във Варна… Доста любопитен е Пловдив. Градът винаги е притежавал раздвижена местна политика. 25% от гласовете там отидоха за трима политици, издигнати отделно от познатите партии (Дани Каназирева, Николай Бухалов, Георги Колев). Още 3-4% се разпиляха по други такива субекти. На миналия вот подобни кандидати събраха към 15%, още по-рано – 12-13%. Тоест и в Пловдив е налице тенденцията да се търси нещо друго извън традиционното. В Шумен трета сила (кандидат-кмет и листа) е местният политик Драгомир Драев, в ОбС-Бургас - “Средна европейска класа”. Навсякъде сработи
принципът “местен, свестен и известен”,
без да се свързва с традиционните формации. И без задължително да бъде изпълнено условието “известен”.
“Партии на статуквото” - мисля, че мнозинството българи не припознават в този термин само ГЕРБ, националистите и ДПС. Числят още БСП, “Воля”, дори ДБ. Българите търсят промяна, но отвръщането от ГЕРБ не доведе до интерес към гореизброените, накара ги да припознаят такива като Бонев. Няма как на този етап да бъде оценявано дали те наистина предлагат нещо различно, но определено доста хора с надежда погледнаха към тях – ето това се случи още на първия тур. Дългогодишната партийна агония осигури пробив на такива субекти.
Ромите в София целокупно се оказаха запленени от ценностите и идеите на Йорданка Фандъкова. Във Варна пък, десет дни преди първия тур, излезе проучване, което допусна като минимална хипотетична възможност участие на Костадинов на втори тур – и на мига Фейсбук бе залят със спонсорирани публикации срещу него. Преди втория тур пък са извадени глупости, които лично е писал в мрежата при дискусии (не са малко, следва да се признае). Какво показват тези примери? Показват, че ГЕРБ добре разбират народните настроения.
И много, много ги е страх
Цветанов го няма, сал един Бойко с джип остана. И понеже доверие липсва не само в ГЕРБ, най-интересно е сега какво ще измислят политинженерите. От доста време страната е в ступор, липсва розово бъдеще, те са на ход! Борис Бонев, Валентин Ревански… Едва ли това е инженерингът, който ще презареди политиката. Друго следва да се измисли.
