1. Макрорамката и рисковете

Бюджетът е изготвен на базата на есенната макроикономическа прогноза, която предвижда леко забавяне на реалния растеж на БВП от прогнозни 3.4% през тази година до 3.3% през 2020 г. и запазването на този темп до 2022 г. включително. При умерени инфлационни очаквания номиналният ръст на икономиката ще достигне 6.9% през 2020 г. Заложени са минимален ръст на заетостта от 0.2% през 2020 г. и спад на безработицата до 4.1%. Темпът на увеличаване на заплатите ще се забави до 7.4% през 2020 г. и 6.9% през 2021 г. Сходен процес се очаква и при кредитите за домакинствата, които може да нараснат с 8.8% през следващата година. Вносът се предвижда да расте с двойно по-бърз темп от износа, макар и в целия тригодишен период да се очаква излишък по текущата сметка. Все пак прогнозата отчетливо е базирана на вече започналия процес на постепенно засилване на ролята на вътрешното търсене като водещ фактор за икономически растеж.

Допусканията за стопанската динамика влияят пряко върху публичните приходи. Правителството очаква ръст на данъчно-осигурителните приходи от 7% - почти идентичен на номиналния растеж на БВП. В средносрочната рамка е разгледан един алтернативен сценарий, при който реалният ръст на БВП е с 0.6 процентни пункта (пр.п.) по-нисък, като анализът сочи, че ефектът ще е едновременно свиване както на приходите, така и на разходите в бюджета, или с други думи - бюджетното салдо няма да бъде влошено. Този вариант обаче изключва някакви сериозни сътресения в глобалната и европейската икономика и финансова система - а основания за притеснения има предостатъчно. Тук ще споменем само ескалиращите ограничения пред свободната търговия (т.нар. търговски войни), сериозното забавяне на китайската икономика и свързаните с това ефекти върху индустрията във водещи икономики като Германия, тежките дългови и банкови проблеми в Италия и изобщо липсата на ясен хоризонт за излизане от политиката на отрицателни лихви и количествени улеснения в еврозоната.

При рецесия в реалната икономика в еврозоната обаче растежът в България ще се свие значително повече от 0.6 пр. п., като може да се очаква значително намаление на износа, свързаното с това влошаване на фирмените баланси, съкращения на персонал, оттам и намалено потребление, особено на стоки за дълготрайна употреба. При нова финансова/дългова криза банковият сектор у нас няма как да не промени поведението си по отношение на условията за кредитиране, което ще има значими последици за строителството и дейностите по веригата на добавената стойност.

Основания за умерен оптимизъм дават различните стартови условия към днешния момент от тези непосредствено преди началото на кризата от 2008 - 2009 г. Сега текущата сметка е с излишък, тогава беше с дефицит от 25% от БВП. Рязкото свиване на инвестициите и потреблението след 2009 г. повлияха значително върху бюджетните приходи, докато сегашният цикъл на икономически растеж е съпроводен с доста по-бавен ръст на потреблението и значително по-слабо нарастване на капиталообразуването. Заетите в строителството сега са доста по-малко от заетите през 2008 г. - съответно очакваните съкращения при шок в строителната активност няма да бъдат толкова значими.

Отделно хипотезата, че почти е достигнат връх на заетостта, е достоверна единствено при липса на активизация на лица, които са (досега) в периферията на работната сила - младежи, майки с деца, хора в напреднала възраст или с увреждания и др. Възможно е част от тях да се активират и да се включат в предлагането на труд. Прогнозата за ръст на инвестициите е доста скромна - 3.9% реален ръст в брутообразуване на основен капитал при преки чужди инвестиции от едва 2.6% от БВП. Дори при негативни външни развития тези консервативни стойности могат лесно да бъдат постигнати и дори надвишени. В определен смисъл ефектът от свиване на износа и евентуално закриване на работни места в действащите предприятия може донякъде поне да бъде компенсиран от навлизане на нови инвеститори, които имат стратегически хоризонт на планиране и не се влияят от текущата конюнктура. Можем да очакваме и по-сериозен ръст на публичните инвестиции, още повече че през 2019 г. те отново изостават от програмата и вероятно разходите няма да бъдат изпълнени - макар да не е ясно доколко правителството ще успее да достигне заложените близо 6.6 млрд. лева капиталов бюджет за 2020 г.

2. Основни параметри

Няма изненади в заложеното нулево бюджетно салдо, което е средносрочна цел на фискалната политика, включена още в средносрочната бюджетна прогноза за 2018 - 2020 г. Ако макропрогнозата се потвърди, в годините до 2022 г. правителството ще поддържа балансиран бюджет. В резултат за периода до 2022 г. консолидираният публичен дълг може да се очаква да спадне под 20% от БВП през следващата година и до 18.2% от БВП през 2022 г. През 2020 г. и 2021 г. няма да има значителни падежи по съществуващ дълг, като струпването на погашения е за 2022 и 2023 г. Размерът и структурата на дълга, както и планираният балансиран бюджет дават основание да се счита, че има „фискално пространство“ за покриване и финансиране на евентуално неизпълнение на приходите и свързания с това бюджетен дефицит през следващата година.

Не се предвиждат промени в данъчните размери, като правителството разчита на продължаване на мерките за повишаване на данъчната събираемост - потенциален ефект от предложените вече изменения в няколко данъчни закона. При всички случаи дори успешната реализация на целите по ограничаване на практиките на заобикаляне на облагането ще има относително малък принос на фона на общите публични приходи.

Текущите разходи се очаква да нараснат с 5.9%, като при капиталовите има лек спад, но това се дължи изцяло на еднократно отчетените на касова основа 2.2 млрд. лева разходи за придобиване на бойни самолети през 2019 г. Големият проблем всъщност е в цялостния подход при планиране и изпълнение на инвестиционните проекти, като в определени години правителството не успява да похарчи значителна част от заложеното в бюджета и го прехвърля в последните месеци от годината за други цели. С наближаване на крайния срок за разплащане по проекти, финансирани със средства от ЕС за програмния период 2014 - 2020 г., вероятно бенефициентите ще се активират. Заедно с това поне няколко инфраструктурни обекта с национално финансиране ще навлязат в по-напреднала фаза през 2020 г. и ще има действителни капиталови разходи за годината. Едновременно с това можем да предположим, че за поредна година има „буфер“ в инвестиционната програма - т.е. разходи, които може и да не се реализират, а икономиите да компенсират евентуален спад на приходите.

3. Приоритети

Правителството не изненадва и тук - продължава повишаването с изпреварващ темп на заплатите на учителите и като че ли най-накрая ще стартира тол системата. При пенсиите ще има увеличение по т.нар. швейцарско правило. Повишаването на възнагражденията в бюджетния сектор с 10% е повторение на мярката за 2019 г. Повишава се размерът за минималната работна заплата с около 9%.

4. Ефективност на разходите и реформи

По-подробен анализ на ефективността и ефикасността на публичните политики можем да направим само след детайлен прочит на приложените програмни бюджети, като ИПИ ще представи за поредна година „алтернативен бюджет“ с предложения за реформи през ноември. Може да се отбележи поне следното:

- Крайно време е да се разглеждат социалните разходи и политики като инструмент за дългосрочна инвестиция в човешки капитал. Все още голям дял от разходите не са насочени, а по-скоро представляват плащане на малки суми на много хора, базирано на формални критерии. Обратно, едва в начален етап са разходни програми, при които се финансират социални услуги и мерки, които водят до трайно решаване на проблемите на бедност и социално изключване. Предстои да видим например как ще се приложат измененията в политиката за подпомагане и интеграция на хора с увреждания, приети и при съществен обществен натиск.

- В образованието през последните години са започнати много промени, насочени към повишаване на достъпа, посещаемостта и образователните резултати. Повишаването на учителските заплати трябва да се разглежда като инструмент и само първа стъпка към същинската цел - привличане на способни и мотивирани хора в професията. Предотвратяването на отпадането и непосещаването на училище изисква и мерки в много други области, включително социалните политики, реформи на пазара на труда и др.

- Повишаването на доходите на заетите в бюджетната сфера само по себе си не е макропроблем. Така или иначе за последните четири години заплатите в България са нараснали средно с 45% и реалностите на пазара на труда не могат да подминат публичния сектор. Въпросът е насочването на повече средства да е съпроводено с реформи за подобряване на функционирането на администрацията, а заедно с това  и привличане и задържане на квалифицирани и мотивирани служители.

- За пореден път нямаме изготвен и приет модел за определяне на минималната работна заплата. Така този инструмент остава на решението на правителството, а заедно с това - под традиционен популистки натиск. Отново във времена на рекордна заетост и икономически растеж ръст на минималната заплата не въздейства негативно на голяма част от бизнеса, но при рецесия и съкращаване на работните места размерът й трябва да е съобразен най-вече със запазване на конкурентоспособността на работодателите и запазване на работните места.

- За здравеопазването, изглежда, отново ще има отлагане на „новия модел“ на финансиране. Извън чисто бюджетния аспект на търсенето на ефикасност на харчените пари в системата, от качеството и достъпа до здравеопазване зависи дългосрочното състояние на човешкия капитал. Тази взаимовръзка е както на ниво трудоспособност и здравен статус на заетите лица, което безспорно е краткосрочен приоритет за бизнеса, така и в измерението на демографските тенденции и миграция през решението на гражданите да изберат живот и бъдеще в България за семействата си.

* Заглавията са на редакцията