- Господин Стайков, наистина ли обезщетенията, които получават собствениците на земи при отчуждаване, са ниски?
- Да. Проблемът с отчуждаванията на земи от страна на държавата е сериозен и не е от вчера. Ние настояваме за промени от няколко години насам и се надявахме те да влязат в Закона за земята, но той така и не бе приет. Цените, по които в момента се правят тези обезщетения, са отпреди 20 - 30 години и са в зависимост от категорията на отчуждаваната земя. Това за нас е крайно неправилно, защото, когато категорията е между седма и десета и е ниска, един собственик получава между 50 и 300 лв. на декар. Това е, меко казано, възмутително, защото той не може да си купи с тези пари нищо. А в същото време законът казва, че собственикът трябва да бъде обезщетен равностойно.
- Доколкото знам, седма категория земи има и в Добруджа, нали така?
- Да, а там цените вървят по над 2000 лв. на декар и е абсурд хората да получават ниски обезщетения. В Силистра е по същия начин - да кажем, шеста категория земя върви по 600 - 700 лв. за декар. Самите експерти, които правят оценките, не са виновни, защото работят на база на сключените сделки от предходната година. Те просто спазват нормативните изисквания, които ние искаме да бъдат променени. Когато ти предлагат да бъдеш обезщетен, нормално е да искаш да купиш същия размер земя. Да не говорим, че имаш разходи и по самата покупко-продажба.
В същото време сме свидетели на друго - ако искаш да направиш замяна на земя, държавата дори ще ти иска малко повече пари, а тук е точно обратното - не само че получаваш малко, но трябва и да си платиш документите по прехвърлянето. Да, строителството на пътища е хубаво нещо, но нека това не става за сметка на собствениците. Това е основният проблем, макар че засега говорим само за "Хемус" и отсечките около магистралата, където има много терени за отчуждаване.
Малките собственици на земя са повече от три милиона, а държавата нарушава конституционните им права. Има над 1 милион декара държавен поземлен фонд. Нашата идея е те да не се продават или да се обявяват на търгове, а когато се наложи да се обезщетят собствениците, те да имат възможност да избират - или парично обезщетение, или земя, която да получат. За нас е важно и държавата да се съобразява с прибирането на реколтата и едва тогава да пристъпва към отчуждаван,е защото така собствениците отново трупат загуби.
Нивите и изобщо земите продължават да поскъпват всяка година, а обезщетенията не са променяни десетки години. Това са цени, когато декарът в Добруджа се продаваше за 100 лв., а в момента той струва 2000 лева. Цената от 2000 лв. и обезщетението за такъв имот не бива да бъдат обвързани с категорията на земята.
- При вас в БАСЗЗ има ли такива случаи?
- Не просто има, оплакванията валят. Всеки ден ни звънят засегнати хора от различни общини, които се оплакват от ниски цени на обезщетенията - било то при покупка на нивите им за магистрали, било то за сервитути. Ние се опитваме да обжалваме, но резултатът е ясен - по настоящата нормативна уредба не можем да получим по-висока цена. И накрая обжалването също е за наша сметка. При малките собственици ситуацията е още по-тревожна, защото те или не могат да си позволят да обжалват, или не са запознати и се притесняват. Ако откажеш държавата да те обезщети и не се съгласиш на тези цени, има процедура, по която в рамките на определен срок земята се взима за конкретния проект. А дали и кога ще си получиш парите, е съвсем друг въпрос. Това може да стане след година, две, а може и изобщо да не ги получиш. Например, ако си собственик на земя в чужбина и нямаш сметка у нас, как точно ще стигнат до теб парите? Те ще останат в някаква сметка тук, но ние смятаме, че това не е редно, а нормативът трябва да се промени. Трябва да се направи някаква средна цена и тя да бъде на базата на реалните пазарни цени в момента. България и Румъния продължават да са с най-ниските цени в Европа и държавата няма да бъде ощетена. В Конституцията пише, че България е правова държава и частната собственост е неприкосновена.
- С кого сте разговаряли по този въпрос?
- Пратили сме писма до всички министерства, включително и до земеделското. Законът трябва да бъде променен. Засегнати сме не само ние в асоциацията, но на практика всички - и останалите браншови организации - млекопроизводителите, зърнопроизводителите и др. Засегнати са дори самите експерти, които правят оценките и определят размера на обезщетенията, защото те също са собственици на земя.
- Докъде стигна новият Закон за земята?
- В момента нова работна група в министерството работи по предложенията. Срокът за публикуването на проекта е до края на годината и след това ще има възможност за обществено обсъждане. Нищо не се е променило - България остава с най-разпокъсаната земя в цяла Европа, а от някогашните съоръжения за напояване са запазени съвсем малко и те не са в добро състояние. Преди година министерството предложи проект, който, меко казано, бе смущаващ. В него например се предвиждаше да има фиксирана сума за минималното рентно плащане, което е абсурд. Как една нива с лошо качество ще струва колкото земя с високо качество?
Сега се надявам законът да е ясен и да бъде одобрен скоро. Той е важен и за чуждите инвеститори, които искат да са сигурни, че ако дойдат в България, вложенията им няма да бъдат загубени. Досега земеделските закони са променяни над 60 пъти. Ние работим на парче и често пъти законът не си "говори" с останалите нормативни актове, което е проблем и хората се лутат.
Ако се работи от година до година и на парче, както в момента, и фирмата инвестира някакви пари, след няколко години, когато условията отново се променят, тя ще ги загуби. Тогава защо изобщо да ги дава? За да има работещо земеделие, законът трябва да бъде такъв, че да брани както интереса на държавата, така и този на земеделците и собствениците на земи. Така и младите хора няма да се притесняват, че когато се върнат в България и изтеглят кредит за бизнеса си, няма да си загубят парите след няколко години.
- Трябва да се уреди и проблемът с градушките, нали така?
- Да, това е един от сериозните проблеми заедно с нерешеното напояване. В момента държавата обезщетява с някакви средства само ако имаш 100% щета. А застрахователят плаща много малко - в повечето случаи около 20 - 30%. Затова и земеделците предпочитат да не се застраховат. Идеята за данък "градушка" за нас е спорна, тъй като държавата може да намери друг начин да събере пари от земеделците - например ако сама реши този проблем, хората ще имат по-голяма реколта и съответно ще плащат по-големи данъци.
- Цените на земята пак ли ще поскъпват с процента на инфлацията?
- Пазарът у нас е стабилен, защото няма реално уедряване, и трудно можем да очакваме да дойде някой голям инвеститор и да наруши баланса. Очакваме ръст на цените от около 5%, но и това не е малко. Спрямо средните цени в Добруджа това са 100 лв. нагоре.
- Как очаквате да се промени пазарът на земя предвид новия програмен период?
- Очакваме нивата на субсидиите да се запазят. Земеделците бяха в стрес, защото очакваха да има проблеми, но опасенията им не се оправдаха и дори България ще получи малко повече пари. Не бива умишлено да нагнетяваме напрежение в земеделието, защото хората и бездруго са притеснени - това е една фабрика под небето и са достатъчни тревогите за реколтата и за цените на борсата.
- Ще се отрази ли Брекзит на земеделието в България?
- За нас като малка държава това не би трябвало да има значение. Европа умишлено стресира малките държави, за да може да не ни вдигнат субсидиите. Трябваше да има сближаване на това, което получаваме ние, и останалите ни колеги в ЕС, но това не се случи. Сега, откакто се говори за Брекзит, се говори и за това как трябвало да се запази размерът на субсидиите, защото ЕС нямал средства. Не може да се прави печеливше и конкурентоспособно земеделие без подпомагане от собствената държава или от ЕС.
