Особената ситуация, в която беше поставен светът през миналата година заради пандемията от Ковид-19, създаде и някои уникални възможности. Светът сякаш за месеци наред се превърна в лаборатория за различни експерименти и изследвания, не само медицински, но и всякакви други – социални, психологически, технологични, образователни, икономически. Покрай това ситуацията предложи и отлична възможност за изследване на глупостта като специфичен социален феномен. Става дума за съвкупната глупост, която може да произведе една общност. Особено в глобалната мрежа. Не че досега това не е било възможно или че не е правено, но глупостта, и то масовата глупост, в тази екстремна ситуация се изяви някак в чист вид, изглежда като лабораторно получена. Помогна  и фактът, че беше тиражирана, дирижирана и менажирана чрез дигитални технологии. Иначе казано, модерният глупак не е обикновен глупак, той е дигитален.

Глупостта не е нито нова, нито е особено оригинална тема. Тя е връстница на модерността и макар че Еразъм едва ли е първият, който посяга сериозно към нея, неговата „Възхвала на глупостта“ като че ли е оставила най-трайна следа . Този класически текст от XVI век има множество по-късни интерпретации, а основната му идея – светът е оцелял, защото е бил глупав – не е губила актуалност. Иначе казано, глупостта е двигател на развитието, колкото и парадоксално да звучи това. Впрочем ироничните прозрения на европейския хуманист и днес стоят достоверно. „Глупостта е сила, глупостта е нужна на боговете, глупостта е навсякъде, глупостта прави живота поносим, тя кичи гарван с чужди пера, мъчи се да избели етиопец и прави от мухата слон. Глупостта е лира сама на себе си.” И т.н. Както обобщава един френски автор, изследването на глупостта по същество е изследване на човека.

Макар че глупостта е нещо универсално, всяко време произвежда специфични глупости. Случва се и на умни хора. Волтер бил казал, че модата на кафето скоро ще отмине. По същото време Луи XV забранил картофите във Франция, защото се смятало, че разнасят проказа. Понеже с вида си грудките напомняли кожа на прокажен. Едва в годините на Френската революция аптекарят Антоан Пермантие  отворил очите на французите за качествата на картофите, а днес по света пържените картофи са познати и като French fries.

Макар и вечна, глупостта е нещо, което се развива. Вчерашната глупост не е като днешната. В миналото глупостта е била някак по-лична, присъща на отделния човек. Модерната глупост е по-скоро групова, масова или класова, а постмодерната е глобална.

Многобройните определения на глупостта се свеждат в крайна сметка до едно – липса на адекватна преценка. Ковид-с итуацията миналата година изправи света пред такава липса на преценка. И глупостта първо разцъфтя и после избуя. Едва ли е нужно да се изброят всички глупости, които се родиха и разнесоха по света – вирусът е биологично оръжие, 5-G вълните са виновни, ваксините чипират, теорията QAnon, всъщност няма вирус, това е конспирация, белината на малки глътки лекува, маските не пазят и т.н.  В тази ситуация глупостта изпъкваше с желанието непременно да предлага преценки. И ги предложи в изобилие.

Всъщност модерният глупак не е принципно различен от древния. Разликата е, че модерният е on line. И това го прави могъщ. Социалните медии направиха света плосък и на тази плоскост глупостта някак изпъква.

Как работи модерната глупост и как да разпознаем модерния глупак?

1. Глупакът знае. Това е първата му и най-важна особеност. Колкото повече експертите в дадена област имат съмнения в нещо, колебаят се, очакват нови изследвания, емпирични данни и статистика, за да установят едно или друго, толкова повече глупакът знае. Сякаш незнанието на истински знаещите се налива по магически начин под формата на знание в главата на глупака. Според Чехов само глупаците и шарлатаните всичко знаят и всичко разбират и докато умният обича да се учи, глупакът обича да поучава. Покрай Ковид-ситуацията точно тази специфика пролича особено отчетливо. Експертът знае, че има граници на познанието. Глупакът не признава граници, навсякъде е в свои територии. (Йежи Лец)
2. Глупакът знае аргументирано. Това, което глупакът знае, обикновено го е научил от друг глупак. Най-често в мрежата. Интернет и специално социалните мрежи дават интегритет на глупостта, правят я цялостна, монолитна. Модерният глупак е интегрален и добре информиран, поради което често произвежда софистицирана глупост.  А това го прави трудно разпознаваем. Той е обществена сила.
3. Глупакът е убеден, че някой постоянно се опитва да го измами. Че светът съществува, за да го мами. И всъщност е прав, макар че не го знае. Светът наистина го мами, но не чрез ваксини с чипове и 5-G технологии  или с очевидно измамливото твърдение, че земята е кръгла, а чрез по-перфидни начини. Като му предлага разни идеологии – политически, национални, религиозни, пазарни, глобалистични, джендър и пр.
4. Глупакът обича всичко да му е ясно. Има вкус към категорични и недвусмислени съждения. Работи с клишета, готови мисловни конструкции и фрази. Обича мъдри баналности от типа „времето ще покаже.“, „абе, виж  к’во, всичко е  до човека“, „жената си е жена“ и т.н.   
5. Глупостта е инфекциозна и оцелява чрез мимикрия. Тя мутира. Често приема образа на разума и истината. Обикновено това се постига чрез  подходящи интонации и маниерност. Около пандемията и глупости и истини бяха поднасяни еднакво авторитетно от всякакви експерти. Експертната глупост е най-опасна, защото е трудна за разпознаване и може да има тежки последици. Особено в медицината, но не само.  
6. Глупостта е неизчерпаем политически ресурс. Ако не беше така, нямаше да има толкова много партии.
7. Пандемията в дигитална социална среда създаде специални условия за процъфтяване глупостта. В мрежата има милиони канали за информация – сайтове, блогове, подкастове, социални мрежи – и всеки се бори за максимално внимание чрез разнообразно съдържание. Когато за дълго време новината е  само една и светът е хванат в капана на едно единствено събитие, около което достоверната информация е оскъдна, тези канали изпитват глад, а трябва с нещо да се пълнят всеки ден и тогава са готови като прахосмукачка да засмукват всякакви глупости. Отсъствието на йерархия в социалните медии е истински рай за глупостта. Там една малка глупост поради свързаността в мрежата може да се превърне в ядрена. (Още не е измислена точна дума за този тип реакция. „Постистина“ само отчасти отразява процеса.)
8. Глупакът не пази глупостта за себе си. Споделената глупост е най-сладка.
9. Специфична черта на глупака е, че винаги се опитва да стъпи на килимчето на морала. Това е любимата му поза. Типичен пример беше скорошната батална патардия из социални и други медии за честта на Мария Бакалова, „грубо поругана“ от нейния учител. Една чисто естетическа оценка, професионален разговор беше придърпан на килимчето на морала и там проф. Добчев беше олигавен, линчуван, въргалян в катран и перушина и прострян да съхне на позорния стълб. От мухата стана слон, както би казал Еразъм. Извън същината на разговора остана фактът, че филмът на Саша Барън Коен, с който младата и сигурно талантлива българка блесна в Холивуд, всъщност е твърде пошла бурлеска. Което не пречи да има търговски успех. Моралистът е особено опасен глупак и трябва постоянно да му се напомня, че най-големите престъпления в световната история са извършени заради дълбоко морални каузи.

Има различни глупаци: банален глупак (тих и безобиден), звънтящ (излъчва глупост от разстояние), софистициран (говори експертно), глупак с кауза и т.н. Преди няколко години имаше мода разни хора да се заливат с ледена вода пред камера заради някаква кауза. Няколко души пострадаха фатално заради тази глупост.

Какво да се прави в свят, който постоянно е склонен да се отдаде на някаква глупост? Как да се борим с глупостта? И трябва ли? По-скоро не. Глупостта е присъща на човека (казано малко а ла Аристотел). В природата няма глупост, там всичко е подчинено на някакъв разум. (Чий точно, не е съвсем ясно, но богословите и квантовите физици имат мнение по темата.) Освен че е присъща на човека, глупостта е човешко право. Има много хора пострадали от глупост, собствена или чужда, но не е известно някой да е бил осъден, защото е глупак. Глупостта не е престъпление, макар че не е и добродетел. Никак даже. Тя може само да бъде отбягвана, когато е разпозната на време.