Помните ли, когато през 2016 г. Бойко Борисов изведнъж се разбърза да сменя изборната система на страната? Партията му ГЕРБ току-що беше разгромена на президентските избори. А националният референдум, иницииран от шоумена Слави Трифонов, когото Борисов силно недолюбваше, показа ясно, че гражданите искат да гласуват мажоритарно и да плащат минимални субсидии на партиите.
Стресиран от масираните политически загуби, които претърпя, вождът на ГЕРБ се чудеше как да се докара на избирателите преди предсрочните парламентарни избори през март 2017 г. „Има референдум - 2.5 милиона са казали, че искат по друг начин да бъдат провеждани изборите - мажоритарни, с 1 лев субсидия. И ако политиците си мислят, че това ще се игнорира и ще се забрави, това няма да се случи“ – така тревожно говореше вождът на ГЕРБ. И обеща на гражданите да им даде това, което искат.
След като спечели изборите, партията му действително предложи в парламента да се въведе чист мажоритарен вот, както и да се намалят до левче за глас партийните субсидии. Двата големи въпроса - за избирателната система и партийното финансиране, обаче бяха поднесени на останалите парламентарни формации като пакетна сделка - или приемате всичко, или нищо. И при сериозните противоречия, които политиците имаха по тези теми, цялата инициатива закономерно се провали.
Сега ставаме свидетели на сходна ситуация с машинния вот,
който Борисов обяви, че ще бъде въведен като единствена форма на гласуване на следващите парламентарни избори през 2021 г. От ГЕРБ не го харесват, както и не им допадаше идеята за мажоритарен вот и ниски субсидии. Дори не се опитват да крият неприязънта си към устройствата. „Понеже много се упражняваха по тази тема, предлагам да похарчим няколко десетки милиони и да видим какви ще са резултатите. Там, където ги има, ще ги премахнат. Но ние, това се говори от много време, и не искам върху правителството да тегне съмнение, че не желае. Да, ще похарчим много пари, не съм убеден, че с това ще се реши нещо“, казва Борисов.
С други думи – знаем, че хвърляме пари на вятъра, ама нали народът го иска, а ние слушаме гласа на гражданите, ще го въведем, пък каквото стане. Такъв, горе-долу, е смисълът на казаното от премиера. Това показва, че решението му въобще не се ръководи от мисълта за реформа на избирателната система – каквато е идеята, в крайна сметка, зад въвеждането на машинно гласуване. Не, Борисов просто иска да се отърси от нападките, че възпира масовата употреба на машините и така задържа българските избори във вонящото блато на измамите, нарушенията и административната некомпетентност.
Той сам откровено си признава, че мотивите му са чисто политически:
„Целта беше всички да казват – ние сме за машинно, само ГЕРБ и патриотите не са. Ставаме водещи днес по тази тема.“ Ясно е кои са тези всички – БСП и, разбира се, президентът Румен Радев, който отдавна рекламира устройствата като панацея срещу корпоративния и купения вот. Като „стават водещи“ по въпроса, управляващите отмъкват инициативата от държавния глава и най-вероятно съвсем ще го отстранят от този разговор.
С това обаче политическата страна на темата въобще не се изчерпва. Ще е забавно да гледаме как ще се огъват ГЕРБ и ЦИК през следващите месеци, за да оправдаят закупуването на 15 000 машини, при положение че миналата година предвещаваха изборен апокалипсис, ако се използват 6000. Да не забравяме – тогава изборните комисари излязоха с анализ, който буквално разгроми машинния вот – всеки глас излизал по 59 лв. на държавния бюджет, а хартиената бюлетина – само 0.77 лв., желаещите да ползват устройствата намалявали, а протоколите на секциите с машини масово съдържали грешки.
Така изборната администрация повдигна удобна топка на управляващите, които я отиграха така, че да останем без машини за местните избори – онези с най-много грешки и нарушения. А какво ще каже сега правосъдният министър Данаил Кирилов, който през 2019 г. публично се разкая, че позволил да се стигне до машинно гласуване като шеф на парламентарната правна комисия ? „Поемам отговорността за онова решение, което беше повече политическо, отколкото правно, и чийто смисъл беше да сближи крайните позиции на мнозинството и опозицията в тогавашния момент. Но това решение не беше правилното“, говореше Кирилов миналата година. Е, как сега изведнъж стана правилно?!
А, между другото,
радикалната смяна на хартията с машини може да не бъде посрещната толкова радушно
от останалите формации в парламента. Например ДПС, което се радва на подкрепата на по-слабо образованите избиратели, може изведнъж да преоткрие достойнствата на хартиената бюлетина, въпреки че е най-възторженият поддръжник (на думи) на въвеждането на машинно гласуване в национален мащаб (движението и чистия мажоритарен вот подкрепяше, пък накрая какво се получи!). Или "Воля", вечно загрижена за харченето на народните пари, да открои евтинията на хартията? Или тревожните за националната сигурност патриоти да се усъмнят в защитата на машините? Виждате ли колко лесно уж грандиозната правителствена реформа може да потъне - като мажоритарния вот?
Освен това, дори и да се постигне политическо съгласие по въпроса в парламента, предстои огромен и сложен законодателен труд, който може да се окаже прекалено много за нашите неособено компетентни законотворци. Просто нищо не е уредено както трябва. Кой казва така ли? Ами, ЦИК ! „Няма ред, няма условия, които да са регламентирани в Изборния кодекс” – тази изумителна констатация направи шефът на комисията Стефка Стоева през 2019 г. Това го чухме 5 години, след като машинното гласуване беше записано в закона! И сега Борисов, с едно махване на ръката, иска да отвее хартията и да докара машините. Май ще е прекалено прибързано да се сбогуваме с хартиените бюлетини.
