Дойде време да притоплят старата идея общините да имат право сами, по свое усмотрение (много обичам думата „усмотрение“ и трудно се сдържам да не я
използвам) да налагат данъци върху доходите на хората и фирмите. Този път
предложението дойде от Томислав Дончев, който напоследък активно грее от медиите,
сякаш за да запълни празнината, оставена от Цветан Цветанов.
Кметовете и общинските съвети щели да решават дали да товарят данъкоплатците с
допълнителни данъци. Щели да имат право да слагат надбавка върху плоския данък
от 10% и така да се финансират. Този дебат предлагал да се проведе след местните
избори вицепремиерът Томислав Дончев.

Ама защо бе, г-н Дончев, защо след местните избори?

Проведете този дебат преди местните избори, направете го даже част от предизборната си кампания. И без това от 1 октомври всички цени ще скочат заради новата наредба за касовите апарати; вдигнете и данъците, за да можете да се похвалите, че се грижите за народа по всички фронтове.
Вижте само колко е демократично! Вижте колко е справедливо! Общината ще вдигне телефона и ще се обади на Държавата:
– Ало, кой? Държавата ли е насреща?
– Държавата, Държавата.
– Добрутро, Общината се обажда. Абе, Държава, пусни некой лев да си оправя
улиците, да си построя детска градина!
– Ей, Община! – ще размаха заканително пръст Държавата. – Я да се стягаш и да кандидатстваш по оперативните програми: там има европейски пари, ще си построиш всичко, каквото ти трябва.
– Ама, недей така, Държава! Административният ми капацитет е слаб, чиновниците ми
са некадърни и мързеливи, един проект не могат да напишат!
– Хм... – ще се почеше по главата Държавата. – Те и моите са такива...
– Дай ми парички от бюджета, Държаво! Ти баща, ти майка! Нали ти скубеш населението ми, върни некой лев!
– Ти луда ли си бе, Община! Знаеш ли какво ще направим: я и ти започни да събираш данъци – кесаревото кесарю, общинското общѝне. Хем ще имаш парички да си харчиш, Община, хем на мен няма да досаждаш.
Гениален подход. Така държавата може да реши всеки проблем. Например, щом кметовете и общинските съветници могат да определят и събират данъци, защо да не го правят и етажните собствености. Те сега събират някаква такса, дето не могат и да я съберат. Друго си е да я нарекат „данък“, да намесят НАП, полицията и съдилищата. Ако живееш в „Люлин“, бл. 101 – данъкът ти „Общ доход“ е 15%; ако живееш в „Люлин“, бл. 202, тогава е 25%. Фирмите нека също събират данък. Заплатата ти при нас е 1000 лева, данъкът – 900. Но тогава държавата със сигурност ще се сети да събира данък върху данъка: удържаш на служителя си 900 лева и автоматично дължиш 800 от тях на държавата, задето ти е разрешила да събираш данъци наравно с нея. Дори държавата ще определи минимален задължителен данък, с който работодателят да облага
служителите си.
Ами семейството? То да не е нещо по-долу от общината, етажната собственост или фирмата? Да речем, че жена ми получава заплата. Работодателят ѝ удържа 10%, а като се прибере вкъщи аз, като глава на семейство, ѝ удържам още 10%, защото така съм решил, защото държавата се е погрижила за мен, като ми е създала условия да събирам данъци от жена си. Тук неудобството идва само от това, че невинаги е лесно
да се определи кой е глава на семейството – законодателят не го разписал императивно и е оставил широко поле за свободни интерпретации.
Най-смешното е, че ако се осъществят идеите на Томислав Дончев (а те не са и негови), никой няма да може да отговори какви, аджеба, са данъците в България, в какъв размер са? То е ясно, че България е данъчен рай, но даже и раят не е хомогенен. На първото небе данъците са 20%, на второто 18% и така до Седмото
небе, където са само 10%.
Ти се хилиш – ще кажете, – ама я виж Швейцария!

Там нали изравниха стандарта между кантоните, именно като допуснаха данъците във всеки от тях да са различни. Да, ама там на слабо развитите кантони им позволиха да си намалят данъците, за да
привлекат инвеститори, а не да ги увеличат, за да оскубят наличните.
Защо не направите така, г-н Дончев: нека общините сами определят финансовите си нужди, така е демократично, това е духът на децентрализацията. Нека си определят сами нуждите, но данъкът да е един – колкото процента там решат народните избраници в Парламента.

Общината да каже: тази година ми трябва 1% от спечеленото от моите жители. Държавата да отвърне: добре, тогава на мен жителите дължат само 9%. А? Г-н Дончев? Защо не го направите така? Иначе и баба знае –
моето си е мое, пък ти се оправяй както намериш за добре, аз грижа за теб нямам.
Сега е мъничко нахално. Сякаш казвате: каква е тая тишина, защо никой не ме аплодира? Я вижте как измислих държавата да се грижи за хората! След като оскубем Човека в качеството му на гражданин на държавата, ще го подхвърлим на местната власт да го оскубе на свой ред и тя в качеството му на жител на общината. Ама то е за
твое добро бе, аланкоолу! Вместо да си оправиш покрива, я каква хубава беседка ще ти вдигне пред общината строителната фирма на кмета!

Мъничко е нахално и от друга гледна точка.

На голямата администрация, наречена НАП, създадена специално да се грижи държавата да не изтърве своето, оня ден ѝ разбиха най-позорно компютърната сигурност и източиха данните на хората, за да ги подмятат в публичното пространство и да си играят с тях. Бойко Борисов се възхити.
Каза, че такива „вълшебници“ като онзи хакер трябват на държавата – демек компютърната защита на НАП е гениална, но ето че се появява някой още по-гениален и ние великодушно му се възхищаваме: като гений на гений. Надали е така. Надали хакерът, дори и да го знаят кой е, е толкова сръчен. Просто IT частта на
администрацията е калпава. Когато се скапаха сървърите на Агенцията по вписванията, някой гениален хакер ли беше виновен? Че 20 години не може да тръгне електронното правителство, хакерите на Путин ли са виновни или на ЦРУ? Тъжната истина е, че всеки може да влезе навсякъде, където се съхраняват наши лични данни
и информация, свързана с живота ни. И ето го въпросът, който искам да поставя най- отговорно: ако всеки може да влезе в компютрите на НАП и да изтегли оттам личните ми данни, то аз откъде да съм сигурен, че дължа на държавата точно тези данъци, които ми казва НАП? Ами ако някой „вълшебник“, дето г-н Борисов още не го е
привлякъл да работи за службите и за държавата, е влязъл и срещу моето име е
написал каквито суми му дойдат на ум? Ами ако е подменил данните в данъчната ми декларация? Как НАП ще ми докаже, че никой не ѝ е влизал в компютъра и че аз дължа точно тези пари? Ами изборите? Ако някой „вълшебник“ влезе в ЦИК, ще каже кой ще управлява държавата?
Ами новата наредба за касовите апарати? Цялата търговска тайна на търговците отива по интернет в компютрите на НАП...

Има ли начин да се поправи това?

Аз знам един и с радост дарявам идеята на г-н Томислав Дончев: да приемем закон, според който НАП също да събира данъци за себе си, все едно е община. Те ще са свръх данъците, които събира от името и в полза на държавата; тези сама ще си ги определя и ще си ги трупа – 10% за държавата и вече там колкото прецени отгоре за себе си, което в крайна сметка пак е за благото на обществото. С парите НАП ще наеме на високи заплати всички хакери-„вълшебници“, които биха имали способностите и желанието да проникнат в системата на агенцията.
Така те ще станат държавни служители и данъкоплатецът ще е спокоен за личните си данни. Защо не? Логиката е същата – държавата вместо да дава на някого, поощрява го да си вземе сам. Благородна децентрализация.
С това свършвам. Само искам да напомня на ГЕРБ с чии гласове стана това, което е – с гласовете на стари седесари, отвратени от ставащото след падането на Костов. Не е нужно да си математик или политолог, за да видиш, че от 1989 насам БСП има горе - долу едни и същи проценти. Едни и същи са и процентите на хората, които гласуват против социалистите, тоест за СДС (ОДС), Царя или ГЕРБ. Тези хора определят себе
си като десни, а много трудно е да убедиш един десен избирател, че точно ти си неговият човек, ако мислиш само за увеличаване на данъци и затягане на регулации. Демокрацията е коварно нещо и властта никому не се полага по подразбиране. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.