Когато чух, че на моя баща - Алексей Навални, ще бъде връчена престижната награда "Андрей Сахаров", се зарадвах по две причини. Първата е, че това е огромна чест, признание за неговите заслуги и висока оценка за работата, която той заедно със своите колеги е свършил и продължава да върши. И главното - това е знак за подкрепа на онези десетки милиони граждани на моята страна, които искат Русия да има по-добра съдба и се борят за това.
Ще кажа и втората причина, макар че ми е малко неловко. Моят баща получава наградата на Европарламента, но за съжаление, по разбираеми причини, той не може да дойде. Вероятно така изглежда кошмарът на моето семейство и лично за мен - аз ходя по различни мероприятия, изказвам се от името на своя баща, понякога го награждават, аз получавам наградата, подготвям реч и я започвам със задължителната шега... А той лежи в затвора. А аз продължавам да пътувам и по пътя чета поредната статия за чудовищните условия, в които той седи. Но нищо не мога да направя. Отивам и се изявявам. А той продължава да е в затвора.
И това се отнася не само за Алексей Навални. Къде сега са носителите на миналогодишната награда - хората от белоруската опозиция? Повечето са в затвора. Къде сега е лауреатът на Нобелова награда за 2010 г. Лю Сяобо? Той почина в затвора.
И си задавам въпроса -
защо е толкова сложно да се спасят онези, които защитават човешките права?
Защо продължават да ги хвърлят в затвора не само по целия свят, но дори и в географски европейските страни в XXI век?
Европа е велика и могъща. Волята на европейците е изразена в резолюциите на депутатите в Европарламента. И това са точни, правилни, честни резолюции. Те се подкрепят от САЩ и Великобритания, от Австралия, Нова Зеландия и целия свободен свят.
Но хора като моя баща продължават да лежат в затворите, където хвърлят нови и нови техни съратници.
Много пъти съм чувала, сигурна съм, че ще чуя и сега в кулуарите на тази сесия: "Знаеш ли, Даша, ние разбираме емоциите ти, защото това засяга твоето семейство. Но в реалния свят ние трябва да действаме прагматично". И аз ще кимна и ще кажа: "Да, да, разбира се". А какво да кажа?! Аз съм 20-годишна студентка и ми е неудобно да споря с опитни и отговорни прагматици.
Но искам поне тук, да използвам, че имам микрофон, който никой няма да ми отнеме, и не трябва да споря с никого лично, чувствайки се неудобно, да се изкажа срещу този прагматизъм. В края на краищата тази награда е на името на Андрей Сахаров. И Андрей Сахаров е бил един от най-непрагматичните хора на планетата. Аз не разбирам защо онези, които апелират за прагматични отношения с диктаторите, просто не отворят учебниците по история. И не прочетат за неизменния политически закон - успокоението на диктаторите и тираните никога не работи. Колкото и да се заблуждават, надявайки се, че поредният безумец, вкопчил се във властта, ще започне да се държи прилично в отговор на отстъпките и заиграванията - това никога не се случва. Самата същност на авторитарната власт
предполага постоянно повишаване на залога,
ръст на агресията и търсене на нови врагове.
И онези, които казваха: "Дайте да не предизвикваме Лукашенско и да продължим диалога", в момента, когато той пребиваше хора и ги хвърляше в затвора, постигнаха само това, че сега той, за да хвърли някого в затвора, го отвлича заедно с пътнически самолет.
Има още нещо, което незнайно защо прагматиците, призоваващи да имаме предвид разходите и икономическите загуби, не искат да направят - просто да вземат един калкулатор и да сметнат колко струва техният прагматизъм на европейските данъкоплатци. Годините заигравка с Путин му дадоха да разбере, че може и война да започне, за да повиши рейтинга си.
Колко ще струва на Европа една война с Украйна?
Даже сега, след огромното количество новини за руски войски на границата с Украйна, никой не реагира особено. Никакво прагматично търговско сътрудничество не може да компенсира и част от онези преки разходи, които вече са направени.
Един от руските опозиционни лидери - Борис Немцов - бе застрелян в гърба точно до Кремъл. И се появява прагматик, който вдига рамене и казва: "Нищо не можем да направим. Дайте да се ограничим с рязко изявление, а след това да продължим диалога".
После убиват втори, и трети. Четвъртия го убиват в центъра на Берлин. Петия - във Великобритания. После взривяват някакви складове в Европа. След това убиват с химическо оръжие.
И това, което знаем, са само неуспешните покушения.
А колко са успешните? Все пак знаем със сигурност, че в спецслужбите на Путин е създадена истинска терористична група. Убиваща гражданите на моята страна без съд и присъда. Те едва не убиха моята майка. Те почти убиха моя баща. И никой не може да гарантира, че утре европейски политици няма да паднат безжизнени, хванали дръжка на входна врата.
И ето, вие вече увеличавате бюджета на полицията. Давате огромни пари на спецслужбите. Харчите милиарди за нови способи за откриване на отровни вещества. Това са последствията от този прагматизъм.
"Не трябва да се прекалява, трябва да се действа внимателно, за да не ги разсърдим," казва прагматикът. А утре диктаторите, окрилени от полумерките на Запада, просто докарват хиляди хора на границата на Евросъюза и принуждават жените и децата да щурмуват оградите, мечтаейки някой да бъде застрелян или стъпкан в тълпата. Нека прагматиците да кажат колко ще струва това на Полша, Литва или целия Европейски съюз.
Също така ще ми кажат - ти какво искаш? Това са суверенни държави със свои правителства. Нашите възможности са ограничени. Или ти предлагаш да започнем ядрена война за освобождаването на политическите затворници?
Аз война, разбира се, не предлагам. Но ще отбележа, че макар и без особен успех,
тя вече е започнала и в нея има реални жертви.
И в нея се използва и кибер оръжие, и химическо оръжие. Фактът, че европейските банки свободно перат натрупаните от корупция милиарди на Путин и неговите приятели, че яхтите на олигарсите на Путин продължават да предизвикват фурор на европейското Средиземноморие или че 99% от висшите чиновници на Русия и Беларус, пряко замесени в престъпления, както и техните семейства могат безпрепятствено да пътуват из Европа, е сигурен знак, че много от тези, които вземат решения, не се опитват да спечелят дори една малка битка в тази война. Те твърде много говорят и смислят за realpolitik, обмисляйки действия, основани на идеи и принципи, които са наивни и глупави.
И струва ми се, че проблемът е в това, че желанието отново и отново да се умиротворява диктатора, стремежът да не го ядосваме, старанието да не се забелязват неговите престъпления, докато това е възможно - не е прагматичен подход. Дойде време да си го кажем директно. Под булото на прагматизма тук се крият цинизъм, лицемерие и корупция.
Винаги ще има война между идеализма и прагматизма. Това е ожесточен двубой и в европейската политика. Но
прагматизмът не трябва да означава предателство на идеите.
Когато попитах баща си: "Какво искаш да кажа пред Европарламента?", той ми отговори: "Кажи, че никой не трябва да поставя знак на равенство между Русия и режима на Путин. Русия е част от Европа и ние се стремим да станем част от този съюз. Но искаме и самата Европа да се стреми към себе си. Към онези потресаващи принципи, които са заложени в основата й. Ние се стремим към Европа на идеите, на тържеството на човешките права, демокрацията и достойството, но не искаме особено да бъдем в Европа на канцлерите и министрите, мечтаещи да се уредят в съвета на директорите на държавните компании на Путин или да се се повозят на яхтата на някой олигарх".
Днес, тук, на тази сцена, получавайки престижната награда за своя баща, аз ви благодаря и във ваше лице привествам Европа на идеите и принципите. Европейският съюз е невероятно чудо, създадено от народи, които в миналото постоянно са воювали помежду си. Независимо от всички трудности и проблеми, които са се появили или тепърва ще се появят по пътя на ЕС, аз вярвам в неговото бъдеще. И вярвам, че моята страна някога ще стане част от него.
Всички ние имаме огромна отговорност, независимо дали сме евродепутати или студенти. Просто живеем във време, когато ще трябва да решаваме много проблеми - от климата до оцеляването на демокрацията.
Завършвайки своята реч, искам да цитирам своя велик съотечественик, на чието име е кръстена тази награда. "Не от лъжлива скромност, а от желание да бъда точен, ще отбележа, че моята съдба се оказа по-мащабна от моята личност. Аз просто се стараех да бъда на нивото на собствената си съдба".
И пожелавам всички ние да имаме сили да бъдем на нивото на собствената си съдба.
Свобода за Алексей Навални!
YouTube
--------------------------------------------
*Речта бе произнесена от Даря Навалная в Европейския парламент при получаването на наградата за свобода на мисълта "Андрей Сахаров", която тази година бе присъдена на нейния баща Алексей Навални. Публикува се с леки съкращения.
