Казват, че когато изпаднат в силен стрес, хората разкриват истинската си същност. В момента българското общество и държава са поставени в извънредно положение. И какво разкриха за себе си в тази криза родните политици? Че са некомпетентни, късогледи, дребнави и себични. Това съвсем ясно се видя от политико-законодателния кошмар, който изживяхме около приемането на новия закон за извънредното положение.
Потокът от истерия, напрежение и глупости от последната седмица нямаше да бъде толкова обилен,
ако не се налагаше да се прави закон от нищото.
През 2005 г. беше приет Закон за управление при кризи, който тройната коалиция отмени 4 години по-късно. Ако беше действащ, с малко работа той можеше да бъде нагоден към настоящата криза. Което, на свой ред, повдига въпроса защо за последните 10 години ГЕРБ така и не се захвана да допълни законодателството при извънредни ситуации. Вместо това карахме само със Закона за защита при бедствия и няколко текста в Закона за отбраната и въоръжените сили – абсолютно неприложими в момента.
Затова сега всички – депутати, експерти и чиновници, трябваше да бъдат пришпорвани да изработят един толкова важен закон буквално за дни. Набързо беше скалъпен проект, в който управляващите наблъскаха каквото им дойде на акъла, и го пуснаха за резглеждане в Народното събрание. Трудно може да се опише с думи безпорядъкът, в който това се случи. Никой, ама съвсем никой, включително самите депутати, не разбра какво става в парламентарната правна комисия, където реално се ковеше законът. Върху проекта се упражнява някаква анонимна работна група; вървяха различни негови варианти – кой ги видял, кой не; поправки се правеха от някакви хвърчащи листчета с неясно съдържание. Даже правосъдният министър Данаил Кирилов се оплете в тази бъркотия и се изпокара със своите колеги от ГЕРБ, които панически бързаха да приемат нещо – каквото и да е,
само и само да кажат пред хората – ето, справихме се!
Останалите партии също дадоха своя принос да превърнат това свръхважно законодателно усилие в мъчителна гротеска. Лидерът на „Воля” Веселин Марешки се разхождаше из пленарната зала на парламента, пременен в пълно защитно облекло. А ДПС – „националноотговорната партия” (както обичат да се титулуват хората на Ахмед Доган), която настояваше, че новият закон трябва да обхваща само въпросите на извънредното положение, го използва, с помощта на ГЕРБ, за да промени Закона за вероизповеданията! Трябвало спешно да се оправи техническа грешка, обясниха от движението, без капка неудобство.
Накрая парламентът прие закона – с болезнено пъплене из недомислени и спорни разпоредби, което изкара от кожата медиите и публиката.
Законодателната част от кошмара приключи. Дойде ред на политическата.
От БСП изненадващо успяха да прокарат в закона своята идея да се фиксират цените на стоките и услугите за периода на извънредното положение под претекста, че така ще се предотврати спекулата. Срещу разпоредбата въстанаха първо търговците, а впоследствие и работодателските организации. Стопанските последици от подобна мярка са непредвидими, особено при международната икономическа криза, съпътстваща пандемията. И тук се намеси президентът Румен Радев, който използва мярката, както и опита на ГЕРБ да криминализира разпространението на фалшиви новини за пандемията, за да наложи вето на закона.
Умишлено или неволно, с тази стъпка
Радев тотално разстрои основните партии
– ГЕРБ и БСП, а лидерите им направи да изглеждат съвсем неадекватни. Това пролича от реакцията на Бойко Борисов, който близо час бесня по телевизията от Министерския съвет, след като разбра за ветото. Знаел Борисов, разбирате ли, че предложението на БСП ще изкриви пазарите и може да причини катастрофа, ама го подкрепил заради нуждата от надпартиен консенсус! По-жалко извинение, за да оправдае гафа на ГЕРБ, трудно можеше да измисли – от БСП бяха наблъскали проектозакона със свои идеи, от които управляващите не одобриха почти нищо. Но харесаха нещо, което ще срине икономиката.
Колкото и неадекватни да изглеждаха герберите,
дваж по-неприятно беше положението за БСП.
Човекът, когото доведоха до „Дондуков” 2, със замах отхвърли „социалната” им битка срещу спекулата като риск, който „ще ограничи достъпа на домакинствата до редица стоки от първа необходимост, които не се произвеждат в България.” Нищо чудно, че при обсъждането на ветото в парламента червените депутати не можеха да си намерят място и мънкаха, че може да са направили грешка и щели да я поправят. Социалистите се озоваха в нелеката ситуация да избират кое е по-ценно в политически план – да се покажат пред избирателите, че искат да борят чорбаджиите, или да демонстрират единство с „Дондуков” 2. Предпочетоха Радев, разбира се – не могат да се откажат от единствения си реален политически актив. Доколко Радев им принадлежи обаче, става въпрос, по който вече няма еднозначен отговор. Но Корнелия Нинова изпадна в съвсем шизофренична ситуация да приветства ветото на президента върху текст, който самата тя е предложила.
Едно е ясно – макар положението в страната да е извънредно, политиците си остават същите. Остава ни да се надяваме, че кризата няма да трае прекалено дълго. Иначе не се знае какви щети могат да причинят хората във властта.
