Неуспелият опит за покушение срещу венецуелския президент Николас Мадуро в събота бе извършен с дронове с прикрепени към тях експлозиви, съобщиха медиите. 9 дни по-рано в друга част на света терористи обявиха, че ще атакуват с дронове международното летище в Абу Даби, столицата на ОАЕ. Никой не загина и в двата случая, обстоятелствата при които са неясни. Но е безспорно, че започва нова ера в тероризма и никой не е достатъчно добре подготвен, за да й противодейства.
Във венецуелската столица Каракас няколко дрона са детонирали експлозиви над публиката на военен парад, излъчван пряко по националната телевизия. Няколко души пострадаха, невредими останаха и президентът, и съпругата му Силия Флорес, която бе до него на трибуната. Мадуро обвини политическите си опоненти.
В Абу Даби бойци хути от Йемен обявиха, че предприемат атака с дронове срещу летището. Властите в ОАЕ отричат да е имало инцидент, но по-важното в случая е, че
това е технически възможно
и изобщо не е трудно да бъде извършено. Като се вземе предвид широкоразпространеното схващане, че хутите се ползват от съветите на иранските сили за сигурност, показали завидни възможности в тази сфера, изобщо не е изключено да е имало инцидент.
И двата случая ще насърчат технически грамотните групировки и недоволни личности да използват дронове за
политическо насилие
И докато новините за събитията във Венецуела и в ОАЕ са тревожни, неуспелият опит в Абу Даби е особено тревожен заради вероятността от масови жертви в атака срещу пътнически самолет например.
Дроновете са нов вид заплаха за пътуващите хора. Нужни са организирани усилия, за да се противодейства на тази заплаха, преди да е отнела живот.
Въоръжените дронове имат тактическо предимство - повечето могат да летят по-ниско от височината, която сегашните технологии са в състояние да засекат. Дори и да носят малко количество експлозив, те могат да свалят самолет при полет. Пътническите самолети са уязвими при излитане и кацане заради ограниченото време, с което екипажите са в състояние да реагират на непредвидено и вражеско действие.
Най-обикновен дрон на любител може да свали самолет, ако с помощта на джойстика влезе в траекторията му. Военизираните дронове, с каквито вероятно разполагат групи като бойците хути, са по-тежки (макар и да тежат по-малко от възрастен човек) и могат да носят
няколко килограма експлозиви
със скорост над 160 км/ч. на разстояние от близо 650 км, или между Вашингтон и Бостън например. Тези летящи роботи могат да бъдат програмирани да маневрират в активно въздушно пространство и да предизвикват поражения и без човешка намеса.
Сигурността на летищата, както функционира сега, е концентрирана върху начините за ограничаване на заплахите срещу хората с достъп до обекта - пътници и екипажи, както и на опасността от товарите, прекосяващи обекта. Летищата не са конструирани така, че да осигуряват защита от атаки от въздуха. Затова е спешна нуждата от мерки за контрол над ниско летящи обекти. Една от възможностите е разполагане на защитни дронове над летищата, които да предпазват от заплахи от въздуха. Друг вариант е да се въведе изискване всички дронове да бъдат свързани с местните клетъчни мрежи, за да може поне любителските дронове да бъдат засичани, преди да се сблъскат с пътнически самолет.
Заради множеството публични изяви на държавните и правителствените ръководители тяхната защита днес е по-сложна от всякога. Програмираните дронове могат да се появят от всяка посока, с тях може да се сдобие всеки, който има средства да ги купи. Освен това заплахите от въздуха досега се смятаха за запазена мярка на действие на държавите. През последните две седмици стана ясно, че това вече не е така. Въоръжените дронове вече са в ръцете на индивидуални агресори. И никой не е застрахован. Нито държавни лидери, нито пътниците на самолетите. И светът не може да си позволи да губи време и да не предприеме спешни мерки срещу новата заплаха.
* Авторът е бивш директор по контратероризма в ЦРУ и изследовател в Харвард
