На 3 август 2020 г. правителството взе решение за вдигането на чиновническите заплати с 30%. Решението влиза в сила в края на същия месец. Този ход на властта съвпадна по време с изтичането на първите десет дни от края на карантината ми. Ако се чудите какво е общото межу двете – това е столичната Районна здравна инспекция. Като всички други държавни и общински структури тя не работи добре. Нещо повече – тези структури често и не работят въобще. Моят личен случай е подходяща илюстрация за това твърдение.

Предистория

С жена ми работим от вкъщи от началото на забраните покрай Ковид-19. Работим в различни компании и с различно работно време – тя сутрин до късен следобед, а аз от късен следобед до сутринта.

Неделя, 5 юли. Жена ми почувства дискомфорт и отпадналост. Последваха три дни, в които тя не бе на себе си – болки в гърдите, болки в очите, лека температура. Съответно решихме да се самоизолираме, доколкото е възможно. На четвъртия ден тя реши да си направи тест в близка частна лаборатория, тъй като първоначалните симптоми липсваха и се чувстваше вече далеч по-добре. Направи си теста, за да е сигурна дали е болна или не, тъй като не искаше да излага на риск семейство и приятели.

Преди самия тест от лабораторията връчват една декларация, в която трябва да попълниш адреса, на който ще караш евентуалната карантина, телефонен номер, ЕГН и т.н. Обещанието на лабораторията бе да звъннат, ако тестът е положителен.

Така и направиха на следващия ден – потвърдиха, че резултатът е положителен и че са предали документацията на РЗИ, които трябва да позвънят възможно най-скоро и да дадат детайли как трябва да протече карантината, какви са ни задълженията, да разпитат кои са контактните лица, да насрочат втори тест и всички други задължения, които уж имат.

История

Както вероятно се сещате, нещата тръгнаха в неочаквана посока. В петък никой не позвъня. Никой не ни потърси и в събота. Дойде неделя, когато от районното управление на МВР в Самоков потърсиха жена ми в родната ѝ къща.

От РЗИ София пратили името на жена ми към РУ-Самоков, тъй като по лична карта се води там. Естествено, в столичната РЗИ са проспали или неглижирали текущия адрес, даден по-рано в декларацията. За справка – текущият адрес е в "Младост 1", на метри от частната лаборатория, в която направихме теста.

Това вероятно не звучи толкова фрапиращо. Не и докато не си дадеш сметка, че от РУ-Самоков имат пълното право да напишат акт на жена ми, тъй като тя не е на адреса, даден им от РЗИ. И няма да е техен проблем, защото те изпълняват задълженията си. За справка, санкциите за неспазване на карантина стигат до 10 000 лева и лишаване от свобода до три години.

Междувременно стана понеделник. Започнах да звъня, та да разбера – кой не си е свършил работата, какво трябва да направим ние, какво не трябва да правим, някой знае ли за моето съществуване, мога ли да излизам, като съм контактно лице или не, ще трябва ли да ми правят тест или не и още куп въпроси.

За да не съм прекалено детайлен – след около 30 (!!!) позвънявания се свързахме с РЗИ, те ни дадоха нов телефонен номер на дежурен епидемиолог, тъй като не можели да ни кажат нищо. Дежурният епидемиолог на РЗИ започна да ни обяснява съвсем нелогични неща и да крещи, че въпросите ни не са за нея, след което затвори съвсем грубо телефона.

Позвънихме на личния лекар – нейното решение бе да вземем болничен и да ми даде направление, за да се изследвам. Това, естествено, бе невъзможно – първо, защото няма причина да отсъстваме от работа, като работим от вкъщи, и второ, защото казусът ни е съвсем различен. На следващия ден се свързахме отново с РЗИ, които казаха, че ще се обадят допълнително, за да променят адреса от Самоков на София и да насрочат ден за втори тест. Така и направиха – денят на втория тест бе насрочен за вторник, 21 юли, три дни преди изтичането на карантината.

На 20 юли жена ми получи обаждане и трябваше да слезе до партерния етаж, за да вземе подписано предписание от РЗИ, относно това какво може и какво не може да прави. Това се случи дни преди да изтече карантината. В документа пише за задълженията и глобите, но не пише за въпросния втори тест.

Вторник дойде, но отново никой не ни потърси. Мина и сряда. В четвъртък взех телефона и започнах отново да звъня, като след час опити стигнах до РЗИ София. Те ми казаха, че трябва да звънна на друг номер. След кански мъки се свързах с „лабораторията“ на РЗИ, които казаха, че до тях не е стигнало името на жена ми и че не са знаели, че трябва да я проверяват – о, изненада, отново някой от РЗИ е проспал и позабравил. Казват ми, че не можем да излизаме до негативен резултат от тест и че не можем да се изследваме в частна лаборатория. Не признават тези резултати.

Всичко приключи на седемнадесетия (17) ден от карантината и общо двадесетия (20) ден от самоизолацията. Никой не ни потърси. Не ни разрешиха да си платим за втори тест. На мен не само не ми направиха тест, а дори нямаше да знаят за моето съществуване, ако не бях звънял и говорил с тях толкова пъти. На всичкото отгоре ми казаха, че ако съм искал аз да си направя тест, тогава да си платя. Но в същото време не може да платим за втория тест на жена ми.

Заключение

Държавните и общинските работници нехаят. Правят го, защото работата им е сигурна. Защото държавата или общината винаги ще им дава заплати, а парите за заплати идват… от нашите заплати. За да имаме заплати, ние трябва да работим. А за да работим, трябва общинските и държавните структури да спрат да се пречкат.

Няма защо да се стараят повече, тъй като възнаграждението им не зависи от това. Нито работното им място. Някой да е чувал за съкратена държавна администрация?

Винаги съм твърдял, че данъците са кражба. Всички пътища водят натам. Никога обаче не се бях сблъсквал с некадърността и немарливостта на служителите. Поне не в такава степен.

Единственото, което постигнаха, е да ме мотивират още повече против тяхното съществуване. Дотолкова, че сега съм по-сигурен от всякога, че не само не трябва да им се увеличи възнаграждението, а дори да бъдат съкратени поне наполовина. За начало.

Няма държавна или общинска служба, която да не може да бъде заместена от частна такава и да работи в пъти по-успешно. Просто няма.

----

*Историята е съвсем реална и с реални дати. През цялото време на карантината, а дори и в дните преди това, не излизахме от вкъщи. Възгледите ни са, че е добре хората да бъдат отговорни към себе си и към околните. Решението бе изцяло наше. Никой не ни и провери през цялата карантина. До последно ме съмнява, че знаеха за съществуването ми.

ПС. Вземайки текущия адрес отново (след като явно са загубили декларацията), от РЗИ питаха как се пише бул. "Йерусалим" – с „я“ ли.

Да, това е нивото.