Колкото и да се разширява разломът между Бойко Борисов и бившата му дясна ръка Цветан Цветанов, между двамата все още има много повече прилики, отколкото разлики. Това се забелязва отчетливо от начина, по който
злоупотребяват с Европейския съюз и НАТО.
Борисов го прави, за да изчисти петна от реномето си, а Цветанов – за да даде тласък на самостоятелната си политическа кариера.
Когато върху главата му се стовари скандалът със записите и снимките, Борисов обяви, че го атакуват заради неговата геополитика – на по-дълбока интеграция с ЕС и НАТО. “Кога станахме неугодни? Когато извадихме България от една орбита и я пратихме директно с придобиването на новите самолети F-16 Block 70 в истинската евроатлантическа общност. Оттогава се роди омразата към нас – много ярка, много силна ... Банковият съюз – вече не могат да фалират банки, да препират пари. Това страшно ги притеснява, трябва да се предотврати – с компромати”, горещеше се премиерът.
От думите му излезе, че цялата опозиция – от президента Румен Радев, през бившия омбудсман Мая Манолова, та чак до извънпарламентарната десница, се стреми да ни върне в предишната “орбита” (разбирай, руската, макар че Борисов не посмя да намеси Кремъл), така че спокойно и свободно да ограбва страната. И тъй като само вождът на ГЕРБ стои на пътя им, работят подмолно да го свалят от власт с похвати от “учебника на КГБ” – такава, общо-взето, е версията на Борисов.
Компроматите обаче го уплашиха достатъчно силно,
за да обърне внимание на идеологическата настройка в партийните редици. Административният секретар на ГЕРБ Цветомир Паунов беше пратен спешно да обиколи по-проблемните местни организации (Видин, Благоевград). Работата му беше да насажда описаната по-горе версия, че „опитите за лично дискредитиране на Бойко Борисов целят да стопират процеса по трайна и безвъзвратна евроинтеграция, към която премиерът води България”. „Влизането в чакалнята на Еврозоната и Банковия съюз, гарантирането на енергийна независимост, осъществяването на големите инфраструктурни проекти, както и успешното договаряне на рекорден ресурс от ЕС за следващия програмен период са онези успешни евроатлантически политики, които силно плашат нашите политически опоненти“, обясняваше Паунов пред лоялните партийни кадри. Накратко, посланието беше: без Борисов, нито Европа ще видите, нито европейски пари.
При Цветанов нещата стоят дори по-просто. На бившия втори в ГЕРБ
ужасно му се иска да продължи голямото си приключение в българската политика.
След толкова години, прекарани като сянка на Борисов, той обаче няма нещо свое, с което да се похвали пред публиката. Премиерът може да си приписва строежа на магистрали и детски градини, ремонта на манастири и какво ли още не. А Цветанов може само да разправя, че едно време е изградил структурите на ГЕРБ – а това не му върши работа, ако ще катери соло върховете на политиката.
Но той бързо откри начин да компенсира този дефицит – като отнеме от бившите си съпартийци знамето на евроатлантизма и
ги обвини в скрита колаборация с руснаците покрай енергийните проекти.
Навремето подобна стратегия възприе Лютви Местан след прогонването му от ДПС. Той стигна дотам, че пряко обвиняваше Ахмед Доган и хората му, че са проводник на руските интереси в България.
Цветанов е доста по-предпазлив, вероятно защото не иска да отчужди от себе си европейските съюзници на Борисов, ако заговори, че бившият му шеф е много близък с Кремъл. Засега предпочита само да прави намеци, че правителството е обърнало поглед на изток: „ ... българският енергиен сектор следва регионалната тенденция за увеличаване на зависимостта от Руската федерация ... АЕЦ „Белене” и газовият хъб „Балкан” могат да се окажат застрашаващи амбициите на страната ни за регионален лидер на енергийната карта на Югоизточна Европа, ако не бъдат напълно съобразени с изискванията на европейското законодателство”, написа наскоро Цветанов в доклад на оглавявания от него Евро-атлантически център за сигурност. С това твърди, че фаворизираните от Борисов енергийни проекти с руско участие ни отдалечават от нашите западни съюзници. Забавното е, че така
Цветанов всъщност обвинява бившия си шеф в същия грях,
за който той напада противниците си отляво и отдясно.
Жалкото в цялата тази история обаче е съвсем друго – за ЕС и НАТО у нас се присещаме само в редките случаи, когато политици като Борисов и Цветанов я вкарат в своя собствена употреба. Темата, общо-взето, отсъства от публичното пространство – сякаш всички смятат, че цялото говорене по въпроса е било изчерпано, когато влязохме в двете организации. Евроатлантическият блок обаче е изправен пред сложно и нееднозначно бъдеще, което тясно се преплита с нашето. На политически егоисти като Борисов и Цветанов не можем да разчитаме, върху това бъдеще трябва да мислим сами.
