Изненадващо, но и твърде окуражаващо е да видиш как до един и същи извод може да се стигне по два абсолютно противоположни пътя. Изводът е, че Европейският съюз ще се разпадне в съвсем обозримо бъдеще, а едната позиция е на краен еврофедералист, а другата – на краен евроскептик.

В понеделник сутринта бях в телевизията във връзка с писмото на 30-те интелектуалци, за което вече говорихме. Беседвах с две дами, чиито имена няма да кажа не защото не си ги спомням (да не бъде!), а за да не разваля чувството за универсалност. Доколкото разбрах, идеята беше едната дама да застане на страната на толерантна, мултикултурна и либерална Европа в борбата ѝ срещу тъмните сили на национализма, аз да се противопоставя от името на национализма (към който съм по-скоро критичен, защото смятам, че нацията е сравнително нова мисловна фигура, която може да доведе патриотите до опасни умозаключения), а някъде между нас да застане втората дама и да центрира разговора. Всъщност в центъра се оказах аз, защото позициите на дамите се оказаха твърде противоположни. Казвам го, защото извън разговора ни, който беше в общи линии безинтересен, ние тримата сякаш олицетворихме основните групи българи според отношението им към Европейския съюз: 1. Такива, които са твърдо „за“ него и са склонни да го идеализират; 2. Такива, които са твърдо „против“ и са склонни да го демонизират, и 3. Някакви, които не успяват като Ботев силно да любят и мразят.

Аз съм от третите и

вероятно затова сега ще ме намразят както еврофилите, така и еврофобите

Дамата от лагера на еврофилите – дългогодишен специалист по човешки права – беше уплашена от надигащата се вълна на „национализъм“ в Европа (слава Богу, посвени се и не каза „фашизъм“) и от това, че привържениците на визията „Европа на отечествата“, които най-вероятно ще засилят позициите си в следващия Еевропейски парламент и ще посегнат на правата на гражданите. „Има хора – каза тя, – които искат да ни върнат към агресивната идентичност.“ Попитана (май от мен) какво доказва, че „националистите“ ще постъпят именно така, дамата посочи като доказателство политическата ситуация в България, където в парламента са попаднали крайнодесни патриотични партии, препънали са приемането на Истанбулската конвенция, в резултат от което са загинали 38 жени от домашно насилие.

Дамата еврофил смята, че Европа има нужда от спасяване и че е нужен „категоричен активизъм, който ще помогне на Европа да не се разпада на своите крайнодесни крила“. Види се, трябва да си направим извода, че ако случайно изтървем Европа, ще се върнем в пещерите и ще станем за смях на цивилизования свят. Българинът (оня единственият и косматият, дето си го знаете) се страхувал, казват, от две неща: да не настине и да не се мине. Според мен се страхува и от едно трето: да не се изложи пред чужденците.

От своя страна дамата еврофоб заяви, че въпросните 30 интелектуалци застават на страната на неолибералния елит, който управлява Европейския съюз, дори и след като изгубил доверието на хората в Европа. Страшното при европейските елити според нея е това, че те не са способни да взимат самостоятелни решения, доказателство за което е как наскоро признаха „човека на САЩ едва ли не за легитимен президент на Венецуела“. САЩ забраняват на България и на Германия да сключват изгодни сделки ("Северен" и "Южен поток") с външни страни (Русия), за да купуват скъпи американски стоки. Поради тази неспособност на неолиберални елит „Европейският съюз ще се разпадне и е въпрос на години това да се случи“. Националните елити не са пò стока от паневропейския неолиберален елит, защото са функция на транснационалния капитал. В България „няма производство, защото индустрията е закрита“, което води до бедност, неравенство, несправедливост, напрежение и т.н. Чест прави и на тази дама, че се въздържа от „революционна ситуация“, тъй както другата дама се въздържа от „фашисти“.

В този момент със сигурност ще се намери някой да каже: „Ами ти, бай Иване, къде си ти, еврофил ли си, или еврофоб? Разбрахме ясните и стройни позиции на дамите, дай сега да чуем и твоята“.

Тук ме хванахте. Никога не съм бил силен в ясните и стройни позиции

Но както казах в началото, аз съм от тези хора, които предпочитат да гледат делата, а не извършителите им. Не съм запалянко и си нямам отбор, който винаги да е прав за всичко и за чиято правота да воювам на кръв и сополи със запалянковците на другите отбори. Затова нека се опитам да оформя мнението си в рамките на конкретния телевизионен разговор.

Първо, не съм съгласен, че консерваторите, които намират визията за Европа на отечествата по-смислена и по-перспективна от визията за Съединени европейски щати, искат да разрушат Европейския съюз, да извадят държавите си от него и да отнемат човешките права на гражданите. Ако искаха това, те щяха да се борят за влияние в националните си парламенти и чрез него да вадят страните си от Съюза. Щом се борят за влияние в общия Европейски парламент, което личи от желанието им да се явят на избори и да ги спечелят, то

очевидно искат ЕС да продължи, но по различен начин

Второ, не съм съгласен, че заради членството си в Европейския съюз България бележи дъно в историческото си развитие, не произвежда нищо, нищо не изнася, хората са по-бедни от преди влизането през 2007 г. и правителствата са по-зависими от външни фактори. Правителствата на държави като САЩ и Китай са зависими от външни фактори, та какво да говорим за правителствата на страни като България! Напротив, членството на страни като България в съюзи като Европейския им дава възможност да водят по-твърда външна политика. Независима от външни фактори ли беше България между 1944 и 1989 г.? Хайде, не ни карайте да се смеем! Или ще кажете, че за признателния български народ СССР не беше „външен“ фактор...

Производството и износът (който само през миналата година се е увеличил с 11%) непрекъснато растат, но това, кой знае защо, не е радостно за всички българи. А пък за бедността просто погледнете данните за потреблението.

Що се отнася до конкретната тема на предаването. Мисля, че колкото е лесно да се намерят 30 световни интелектуалци в подкрепа на еврофилията, също толкова лесно е да се намерят 30 не по-малко световни интелектуалци в подкрепа на еврофобията. Надцакването с интелектуалци започва да става смешно. Проблемът на Европа е другаде. Днес тя е изправена пред промяна на идеологическия си фундамент поради наличието на две кризи: кризата на легитимността и кризата на ценностите.

Кризата на легитимността. Самата демокрация носи съмнение в легитимността на властта, доколкото демократичният процес лесно може да бъде манипулиран, пък и невинаги мнението на мнозинството е правилното мнение и това се знае добре. А когато се суспендира и демокрацията, тогава легитимността на властта е в криза. Все по-често се отнема власт от правителствата, за да се прехвърли към НПО, агенции и регулатори. Доколкото правителствата са получили властта си след избори и на избори могат да я загубят, това никак не може да се каже за нейните получатели, които нито някой е избирал, нито някой може да свали.

Криза на ценностите. Има хора, които си мислят, че ценностите са ала-бала, прозрачни феи в поетичните светове на префинени философи. Не е така. Ценностите изразяват разбирането за добро и зло. Европейските ценности са християнски ценности, произтичат от християнския морал. Те са абсолютни и не подлежат на релативиране. Тези ценности бяха подложени на изпитание по време на мигрантската криза и оттам тръгна всичко. Който чакаше бежанци (по-точно – икономически мигранти) с цветя, плюшени мечета и плакати „Добре дошли!“, сега да се сърди на себе си. Тогава предупредихме.

Това са проблемите на Европа, а не емоционалните вопли на едни или други интелектуалци. Когато тези две кризи се преодолеят (а те ще се преодолеят, защото обединена и мирна Европа е нещо много хубаво, за да си позволим да го изгубим), тогава всички ще мирясат. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.