Изглежда, най-сетне сме станали истински европейци, защото цяла седмица се занимаваме с председателя на Комисията, Европейския съвет, сложната дипломация и кадрила на кандидатите – преди изобщо не ни дремеше.
В сблъсъка помежду си титаните изгоряха, за да светят, и на тяхно място се появи някакъв резервен ешелон. Затова ли се блъскаха, затова ли се трепаха, затова ли ни ухажваха със скъпи кампании! Оказа се, че Меркел, която, наметнала траура на саможертвата в името на разбирателството и всеобщото благо, се отказа от кандидата на партията си Манфред Вебер, го е направила само за да тури на негово място свой аватар, наречен Урсула фон дер Лайен, пак от същата партия. Заслужени аплодисменти за г-жа Меркел!
Какво знаем за г-жа Фон дер Лайен? Дъщеря на едър апаратчик от първите европейски чиновници през 1958, след което 14 години министър-председател на Долна Саксония. Омъжва се за аристократ, откъдето получава екзотичната си фамилия плюс 7 деца. Самата тя е потомка на търговец на памук, който (вероятно благодарение на оборотите си) в края на XIX век се сдобива с титлата барон в Русия.
Какво още знаем? По образование е лекарка и е живяла с мъжа си в Щатите. В ХДС влиза през 1990. Изключително приближена на Меркел, която наричат нейна „ракета носител“. През последните 14 години Урсула все е била министър на нещо. Впрочем на най-различни и понякога дори причудливи неща като „възрастните хора, жените и младите“.
Какво друго знаем? Откакто е първата жена - министър на Бундесвера (за малко да кажа Вермахта – пу, пу!), я критикуват за некомпетентност, небоеспособност на армията, опит да изтегли германските части от Афганистан, благосклонност към Русия и отказ за доставка на оръжие за Украйна.
Друго знаем ли? Всъщност единственото важно, което знаем, е, че всичките тези неща, даже името на жената, не знаехме, когато се редяхме пред урните да гласуваме за европейски избраници и европейска политика през следващите 5 години.
Не знаехме също, че се определя като лутеранка, но това не ѝ пречи да се обявява за узаконяването на еднополовите бракове. Привърженичка е на федерална Европа, квоти за жените на всички управленски нива и подкрепя промигрантската политика.
Е, дами и господа, аз за такова нещо не съм гласувал!
И ако тази клета демокрация все още означава за някого нещо, то мъжете, които, от една страна, са министър-председатели на страните си, а от друга (като такива) – членове на Европейския съвет, трябваше да попитат своите сънародници, които с гласовете си са ги направили такива, каквито са, дали им дават мандат да подкрепят промигрантски политики, еднополови бракове и да ратуват за федерална Европа. Между другото няма нищо лошо Европа да е федерална: нека Съюзът заприлича на голяма и могъща държава, нека има въоръжени сили и обща външна политика, нека има обща финансова политика и обща данъчна система. Но не с тази идеология, не с тези ценности и не с тези политици.
Ще кажете: голяма работа, една Урсула няма да промени нищо
Не е така. Председателят на Комисията е важна фигура, защото лично разписва нейните приоритети за следващите 5 години. Да, съгласен съм, че Урсула едва ли ще даде воля на убежденията си и едва ли тя ще е истинският автор на приоритетите, които ще предложи. Но това е още по-лошо, защото няма да знаем кой ще бъде: Меркел, Макрон, зелените? Някой незнаен и даже опасен коктейл от всички изброени?
Приоритетите, определени от председателя на Комисията, са част от „Цялостната политическа стратегия“ на Европейския съюз. Механизмът за нейното определяне е достатъчно деперсонифициран и бюрократически обременен вероятно за да е трудно да се посочат виновни, ако нещо стане, и никой да не носи персонална отговорност.
Политическата стратегия – това, за което гласуваме и заради което изпращаме свои представители – се изготвя съвместно от главните институции: Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия.
Европейският съвет, където в момента заседават 28 държавни глави, предоставя общите политически приоритети. Председателят на Комисията също определя свои приоритети в рамките на мандата си, които „произлизат от стратегическата програма на Съвета и са резултат от дискусии с политическите групи в Европейския парламент“. Ето ви две групи приоритети на две от институциите. Вероятно другите две също ще излязат със свое мнение по въпроса.
В крайна сметка обаче приоритетите, стълбовете, целите на Съюза, всичко онова, около което се предполага, че сме се обединили ние, простите избиратели, в синтезиран вид личат в т.нар. Стратегически дневен ред на ЕС, тоест ето ни, това сме ние, за това работим, за това се борим, към това се стремим.
Проектът за въпросния „стратегически дневен ред“ беше уточнен на неформална среща на върха в румънския град Сибиу на 9 май тази година. Там аз като прост избирател и гражданин на ЕС научих, че се боря за и се стремя към четири неща: защита на гражданите и свободите; стимулиране на икономиката (развитие на силна и енергична икономическа основа); борба с последствията от климатичните промени (изграждане на по-благоприятно за климата, зелено, справедливо и включващо бъдеще); защита на европейските интереси и ценности на световната сцена. Звучи трогателно, но наистина ли за това се боря и към това ли се стремя? Вие за това ли се борите? Към това ли се стремите?
Защитата на гражданите и свободите не може да е стратегическа цел. Това е професионално задължение на силите за сигурност и съдебната система. То е, все едно да се съберат всички министър-председатели и да кажат: политическа визия на нашите държави и управляващи партии е да се грижим за чистотата в кварталните градинки. Защитата на гражданите е нещо, което се подразбира, особено когато политиците са изпратени в институциите от същите тези граждани.
Стимулиране на икономиката би трябвало да означава приоритизиране на икономиката. Как: оставяне по повече печалба за реинвестиране? Намаляване на регулациите? Приоритизиране по отношение на какво? На социалните политики? Или пък означава повече административен контрол и регулации. Ако е последното, аз не се боря за него, не се стремя към него и не съм гласувал за него. На властта трябва да са позволени само един вид регулации – тези, които гарантират честна конкуренция на всички нива.
Борба с последствията от климатичните промени. Припомням, че терминът „климатични промени“ дойде да замести „глобално затопляне“, след като то на свой ред замина в историята при дупката в озоновия слой, но пък „климатичните промени“ според Йорго Рис от "Грийнпийс" (ако няма рима, удари ма!) били „най-голямата заплаха за човечеството“. Борбата с климатичните промени се води по много начини, включително и чрез шествия на ученици, но забележителни са два: такси за въглеродни емисии и предпочитане на екстензивното земеделие пред интензивното. Забележете, че никой няма намерение да ограничава въглеродните емисии, а само да увеличава таксите за тях. Що се отнася до земеделието, ще се опитам да го обясня така: интензивно е, когато се внедряват нови технологии, препарати, сортове и т.н. Екстензивното е да гледаш 1000 декара нива, без да я ториш, и когато почвата се изтощи, да изсечеш 1000 декара гора и да се преместиш там. Така ли ще се справим с конкуренцията на САЩ и Китай – като насила направим икономиката си неефективна? За такова нещо не се боря, нито съм гласувал за него.
Защита на европейските интереси и ценности на световната сцена. Дайте първо да видим кои са тези ценности, за да установим от кого трябва да ги защитаваме, пък чак след това да седнем да мислим как. Докато това не се случи, и тази точка ще продължи да е общи приказки, както и останалите.
Ако европейските лидери бяха свили своя „стратегически дневен ред“ от четири точки в едно изречение и ако това изречение гласеше: „По-добре добре, отколкото зле“, нищо нямаше да се промени.
Но млъкни, сърце! Да ни е жива и здрава Урсула, вероятно новата председателка на ЕК! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
