Ударените от коронакризата български фирми още чакат обещаните от държавата в началото на пандемията спасителни евтини кредити.
Вече четвърти месец гаранционната схема на държавната банка ББР за нисколихвени и необезпечени заеми "прохожда", а Фондът на фондовете едва тези дни обяви, че е готов с новия си "финансов инструмент за подкрепа". "Готов" обаче е нещо много относително - сега предстои протяжна процедура за избиране на банки-партньори и за договаряне на условията, по които ще се отпускат кредитите. Това означава, че реално достъпът на бизнеса до парите се отдалечава някъде за началото на есента.
Още през април правителството гръмко одобри предоставянето на 500 млн. лв. на Българската банка за развитие (ББР), които да послужат за гаранции пред търговските банки, когато отпускат заеми за покриване на най-неотложните, текущи разходи на закъсалите в коронакризата фирми. Тогава хвалбите на управляващите бяха, че с тези половин милиард лева гаранции ще активират четирикратно повече ресурс от търговските банки за финансиране на бизнеса - т.е. ще осигурят достъп до 2 млрд. лв. заеми с лихви, по-ниски от стандартните, с дълъг гратисен период на изплащане и при облекчени изисквания за обезпечение.
Три месеца по-късно
една-единствена банка е започнала кредитиране
по тази програма. Това е БАКБ, отпуснала до момента заеми за около 1.847 млн. лв. - по информация на ББР. Няма данни колко на брой са одобрените заеми, но ако всички са с максималния размер от 300 000 лв., става дума за около 6-7 кредита. "Сега" отправи въпрос към БАКБ при какви облекчени условия отпуска заемите, след като 80% от сумата е гарантирана от държавата, но така и не получихме отговор.
От гаранционната схема на ББР може да се възползват микро, малки и средни фирми от всички сектори на икономиката, гласи рекламата й, която върви в момента по различни медии. Това е особено важно за няколко бранша, които още в първите дни на пандемията бяха отрязани от стандартното банково кредитиране - транспорт, туризъм, тръговия на дребно (без тази с хранителни стоки), ресторантьорство и хотелиерство.
Така и не стана ясно, защо
едва през юни ББР покани търговските банки
да се включат в гаранционната й програма за подкрепа на пострадалия от пандемията бизнес. Към момента пет банки са сключили споразумения с ББР, но само БАКБ на практика е започнала да финансира фирми по нея. Останалите банки са Инвестбанк, Банка ДСК, Пощенска банка и Първа инвестиционна банка.
Интересът към мярката е голям, само за първите две седмици от обявяването на старта й е имало над 650 запитвания от фирми, посочиха от ББР. Кандидатите трябва да отговарят на поне едно от следните изисквания: да имат спад на оборота заради пандемията, да имат неполучени вземания от клиенти или неразплатени суми към доставчици, да имат отменени договори за износ или прекратени доставки от внос, да са затворили производствените си съоръжения и офиси или да са намалили броя на своите служители. Все проблеми, които може да фалират всеки предприемач, ако не получи навреме финансова подкрепа. Явно обаче подпомагането се отлага за есента, когато по думите на властта, кризата ще се разрази с най-пълна сила. Гаранционната програма на ББР е отворена за кандидатстване до 23 декември 2020 г., като предстои сключване на споразумения с още пет банки.
Другият източник на евтино финансиране в условията на пандемия е шумно прокламираният Фонд на фондовете. Пак през април фондът даде една доста безсмислена пресконференция, в която ръководството й - цели трима изпълнителни директора, се похвалиха как "до няколко седмици" ще мобилизират 400 млн. лв. в отговор на икономическите последици от COVID-кризата.
Тези
"няколко седмици" пораснаха на няколко месеца.
В началото на юли фондът съобщи, че вече е готов с новия си финансов продукт за подкрепа на малки и средни предприятия. Но тепърва е започнал процедура по избор на банки партньори за неговото прилагане, която сигурно ще се проточи поне месец. Едва след това ще се проведат разговори и уточнения за размера на кредитите и условията за тяхното отпускане.
Всъщност става въпрос отново за гаранции, но този път с пари от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. За целта са осигурени 158 млн. лева, с които да бъде поет кредитният риск при отпускане на нови заеми на малки и средни предприятия без възможности да предоставят достатъчно обезпечения. Точно поради тази причина тези фирми бяха извън вниманието на търговските банки и преди коронакризата.
Очакванията са фирмите все пак осигурят до 20% обезпечение, а от търговските банки - да предложат преференциални лихви и гратисни периоди. За фирмите, които въпреки ликвидните затруднения са готови да задържат персонала си, се предвижда и лихвена субсидия. Повече подробности за размера на кредитите и условията за кандидатстване към момента няма.
От Фонда на фондовете оправдават мудността си с това, че боравят с ресурс от европейските програми и затова всяко пренасочване на средства и промяна в условията трябва да мине през разрешение от Брюксел. Само че лично фондът се похвали още през април, че Европейската комисия е одобрила облекчени условия за подкрепа на малките и средните предприятия. А още от май фондът води консултации с банките как да структурира гаранциите си за новите заеми.
Освен това още през април
ЕК е дала карт бланш за още една антикризисна мярка
- пренасочване на средства от Фонда за технологичен трансфер към кредитиране на пострадали от коронакризата малки и средни фирми, но този път за реализацията на техни инвестиционни проекти. Сумата е 56.3 млн. лв., а от Фонда на фондовете обещават, че тя по-бързо ще стигне до бизнеса, защото нямало да се минава през нова процедура за избор на обслужващи банки. Ще се използават действащите четири фирми-инвестиционни посредници, с които фондът има договори, но и с тях започвали преговори, които не е ясно колко време ще продължат.
По всичко личи, че който оцелее до есента, може и да се добере до обещаните евтини кредити.
