Три са „дъвките“ в едва помръдващата мараня на лятното затишие – свинете, новата партия на Трифонов и дали ще се кандидатират за кмет на София Йорданка Фандъкова и Мая Манолова.

Вече започна да става смешно и дори леко досадно. За всички е ясно, че и двете ще се кандидатират, публичните им изказвания са недвусмислени. Манолова уж била над тези неща, уж я интересували само гражданите и работата ѝ като техен омбудсман, но понякога сякаш неволно се изпуска: „ако ме вбесят, ще се кандидатирам“, „ако се кандидатирам, ще спечеля“, „няма да търся партийна подкрепа“... Фандъкова пък все говори какво е направено за града по време на нейното управление (а то наистина за 10 години и при бюджет като столичния не е малко) и какво предстои да се направи, сякаш е извън всякакво съмнение, че и в бъдеще ще го прави тя, а не някой друг. Обаче като ги попитат дали ще се кандидатират – а напоследък журналистите почти за нищо друго не ги питат – и двете започват: ох, ама не знам... ох, ама не съм решила още; да изчакаме номинациите, да изчакаме септември, да изчакаме това, да изчакаме онова... И накрая: Опа-а-а! Изненада-а-а! Кандидатирахме се.

Това е стара предизборна техника, която, признавам, все още не успявам да проумея. Едно от съображенията е, че прекалено ранното обявяване на намеренията дава време на опонента да изрови компромати и да залее с тях медиите. Но това има значение за нови проекти с нови лица – да се ровят в биографиите им, да им вадят имотите и да проучват семействата им. За Фандъкова и Манолова каквото е можело да се каже, отдавна е казано, и то по много пъти.

Друго съображение би могло да бъде, че когато опонентът пръв обяви кандидатурата си, съобразно с нея ти ще определиш своята, ще имаш време да прецениш кой от твоите хора ще стои най-добре срещу врага. Но в нашия случай всичко е ясно и кандидатурите са достатъчно мажоритарни, за да не могат да бъдат сменени по технически причини в последния момент. Дали едната ще се кандидатира, или не, по никакъв начин няма да повлияе на решението на другата. Тогава какво толкова се дебнат? Кажете си най-сетне и да започнат разговорите по същество!

И трето – може би има страх да не би, ако се заявим прекалено рано, междувременно да се случи нещо, което да осуети намеренията ни. Ами ако се случи, ще ги осуети и толкоз. Ако винаги ни е страх, че няма да стигнем, никога няма да тръгнем.

Когато няма ясна заявка на намеренията, започват спекулациите

Нинова крояла сложен пъклен план да унищожи политическата кариера на Манолова, защото се страхувала от нея и я мразела както в партиен, така и в женски план. Знаейки, че БСП в София никога не е печелила, знаейки, че и никога няма да спечели, Нинова щяла да издигне и подкрепи Манолова, единствено за да я провали.

От друга страна – четем в анонимна статия, започваща с многозначителното и многообещаващо „бродят едни слухове“, – ГЕРБ ще подкрепят... Манолова. Но не за да я провалят, а защото си я искат. Ще я подкрепят, разбира се, тайно, защото хубавите неща са конспиративни. Как ще го направят? Много просто: като издигнат неизбираем кандидат, както направиха, за да стане Румен Радев президент. Кой е този неизбираем кандидат? Фандъкова, защото е омръзнала на всички и никой не я иска вече (макар социологическите проучвания да сочат точно обратното). Ето така ГЕРБ ще употребят политическото си влияние, за да направят Мая Манолова кмет на София.

Появи се и още един интересен материал (разбира се, отново „редакционен“, какъвто е евфемизмът за „анонимен“), който под предлог, че прави сравнителен анализ между Фандъкова и Манолова, се подмазва и на двете и прокарва внушението, че двете са еднакви – и като характер, и като качества и даже като външност и сходни здравословни проблеми, като последните са разказани подробно, с грозно и фалшиво съчувствие.

Еднакви ли са наистина Фандъкова и Манолова?

Разбира се, че не са, въпреки русите прически. Най-малкото защото едната е била кмет 10 години, а другата – никога. Манолова има голям опит на парламентарист като депутат от БСП, но с местно самоуправление в политическата си кариера не е имала допирни точки. От мои приятели – общински съветници, знам, че за да се ориентираш как функционира организмът на Столичната община, за да започнеш да го разбираш, ти е необходима поне една година.

Фандъкова и Манолова са различни и по спецификата на институционалния си рейтинг. Както по правило Министър-председателят има относително нисък и все по-намаляващ с напредването на мандата рейтинг, защото изпълнява конкретни оперативни задачи, често свързани с трудности, провали и скандали, а пък Президентът има висок рейтинг, защото само му дава акъл и го критикува, така и Кметът има по-нисък рейтинг от Омбудсмана, защото се разправя със строители и фини прахови частици, а не марширува в челните редици на протестиращи медицински сестри и свиневъди. Този вид рейтинги са свързани със съответните позиции и колкото имат нещо общо с конкретната личност, толкова и нямат.

Но, разбира се, най-важно е третото различие между двете – политическото. И не толкова какъв е политическият им профил поотделно (а той е коренно различен), колкото как ще организират около себе си електоралните групи. Извън това какъв е експертният потенциал на едната и на другата, извън това как би се справила всяка от тях с конкретните – комунални и технически – предизвикателства на следващия мандат, в крайна сметка избирателите пак ще се разделят на „ляво“ и на „дясно“.

Ако приемем (засега само теоретично), че финалният сблъсък ще бъде между Фандъкова и Манолова, то Фандъкова ще олицетвори дясното (синьото), а пък Манолова – лявото (червеното). Ето това е интересното на цялата работа:

Да видим станала ли е София най-сетне лява, или все още не е

Ключово за отговора на този въпрос ще бъде поведението на градската десница. Сама по себе си тя е вътрешно доста разнородна и някои в нея се идентифицират с ГЕРБ, други с динамичните формации на „демократичната общност“, а все повече и с Патриотите. Патриотите са ясни: ще си имат кандидат и ще си гласуват за него. Гербаджиите също са ясни. Остава „демократичната общност“. След изключително натрапчиво поведение през последните месеци и след като решиха да тръгнат по свой път, „Спаси София“ започнаха да късат гласове от "Демократична България" и докараха „демократичната общност“ до поредно разцепление, което си е и пореден резил. Но така или иначе интригата остава: за кого ще гласува „демократичната общност“ – за левия или за десния кандидат. И от това ще дойде отговорът на въпроса за столицата: ако се окаже, че градската десница се е превърнала в градска левица, то и столицата най-сетне е станала лява, което не бива да учудва никого.

"Демократична България" на два пъти заяви, че за нищо на света няма да подкрепи Мая Манолова, и то не защото не става за кмет, не защото ще бъде унищожена от всеки общински съвет, с който ѝ се наложи да работи, не защото е популист, а именно защото е лява, защото олицетворява лявото в неговия идеален вид, за което дясното в идеалния си вид е морално и политически неспособно да гласува. Ако балотажът е Фандъкова - Манолова, как ще се държи ДБ? Според собствените си декларации няма да подкрепи Манолова и остава или да подкрепи Фандъкова, или да призове симпатизантите си да отидат за гъби.

Ето че стигнахме и до тях. Именно симпатизантите са важни. Градският десен човек не е закрепостен за някоя партия, това му е неудобното. Затова, когато се каже „десница“, винаги трябва да се уточнява какво се има предвид – десните партии или десните избиратели. Защото една партия може да си мисли, че е дясна, да казва, че е дясна, но десните избиратели да решат друго. Случвало се е.

Ако градската десница се окаже в крайна сметка левица, което е напълно вероятно с оглед на глобалните процеси през последните десетилетия, то ще станем свидетели и на лява София с червен кмет. Тогава аз ще стана общински съветник, за да завършвам всяко свое изказване в Общинския съвет с изречението: „Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен“.