Под личния медиен и парламентарен натиск на своя държавен глава Франция стана първата държава, въвела „дигитален данък“, т.е. данък върху приходите от продажби на неосезаемите дигитални (цифрови) услуги, продавани от чуждестранни на местни лица. Е, има една тънкост, с брилянтен пирует френският законодател

хем наложи данъка, хем не го наложи:

да, прие закон, с който задължава технологичните гиганти (онези, които имат над 750 млн. евро глобални продажби на цифрови услуги или продажби на такива услуги във Франция над 25 млн. евро) да плащат 3% от брутните си постъпления, получени в страната. Обаче отложи влизането в сила на този закон до началото на следващата година. В противен случай още преди да влязат в парижката хазна първите суми от новия данък, френските стоки, внасяни в САЩ, щяха да бъдат обложени с наказателни мита. Защото е близо до ума, че най-тежко засегнати от френския цифров данък ще бъдат американските технологични гиганти. А всички знаем, че първата икономическа и политическа сила в света никак не понася чужда държава да джоби нейни корпорации и граждани. И едва ли Вашингтон ще си промени възгледите по този въпрос в полза на прародината на американската демокрация. Та „дигиталният данък“ никога няма да влезе в сила - под заплаха от ответни санкции, като дойде време да се приложи, с някакъв вид па де ша началната дата ще скочи към неопределеното бъдеще. И въпреки че е мъртвороден,

„дигиталният данък“ е коварен прецедент

Това е първата в света данъчна форма, въплътила идеите на далеч по-мащабния проект (анти-) BEPS, съкращение от английски за “ерозия на (данъчната) основа и изместване на печалбата”. Този проект, чието родно място и мозъчен център е Париж, се води от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и цели да преразпредели правата на държавите да облагат с данък печалбите на фирмите – независимо от националност и място на дейност.

Идеологията BEPS е съкрушително проста. И грубо фалшива. Фирмите, гласи тя, “правят печалбата си” в различни страни. Една голяма част от тази печалба “се прави” в развитите индустриални страни, където цените са по-високи. А данъци фирмите плащат в страните, където са регистрирани или имат формално място на дейност. Все повече фирми се регистрират и изнасят дейността си в държави, където данъците са ниски. Но основната част от продажбите, постъпленията им, а следователно и от печалбите им, идват от богатия Запад. Най-ясно това се вижда при цифровите услуги (каквото и да значи това), за които изобщо не било ясно къде се произвеждат, видно е обаче от кого се плащат. Следователно днешният световен данъчен ред ограбва богатите страни. И затова печалбата на фирмите (тук вече не става дума само за “дигиталните”) не трябва да облагат държавите, където фирмите са регистрирани и имат място на дейност, а онези страни, откъдето идват постъпленията им. И всяка страна трябва да облага такава част от печалбата на чуждите фирми, каквато се “прави” в тази страна. Целта на мащабния проект е да се наложи

нов икономически ред в света

чрез подписване на глобални споразумения – нещо като Общите споразумения за търговията и митата (GATT), които да “станат задължителни” за всички държави и да фиксират правата коя държава каква част от корпоративния доход има право да облага. Ясна е идеята как споразумения, които ще бъдат подписани (евентуално) от 36 държави членки на ОИСР, ще “станат задължителни” за всички останали: който не слуша и не спазва споразуменията, ще получи подобаващ пердах с “икономически санкции” – каквото и да значи това. Ако бъде приет някой ден такъв световен ред, който отнема националния фискален суверенитет, България ще е сред тежко губещите, естествено наред с цялата стопанска периферия на света. И е добре българските политици да си отварят отрано ушите и очите, и да спрат да пригласят на приспивни напеви за “фискален съюз”, “борба с данъчната ерозия” и пр. Иначе пак ще гоним изпуснат влак, както стана с прочутия пакет "Мобилност”. Все пак ми се струва, че

световен фискален пакт няма да има

Прекалено очевидни са бруталните намерения и тоталната несъстоятелност на идеологията BEPS. На няколко реда не мога да обясня защо офертата за нов фискален ред дрънчи на кухо като празна кофа. Самият Адам Смит е изписал стотици страници за “Богатството на народите”, там още през 1776 г. отговаря тъкмо на този въпрос. Който иска да се ориентира в материята, трябва да се справи с този труд и още около 5-6 хиляди страници на икономистите, развили тази тема след Адам Смит. С няколко думи само ще отбележа, че ако са прави бепсолозите, ще излезе, че почти цялата печалба от световната индустрия за облекло се дължи на дашния западняк, а приносът на евтиния китайски, индийски и африкански труд, който шие дрехите и обувките, е пренебрежим. И понеже бананите не струват почти нищо в страните, където те всъщност растат, цялата печалба от тях възниква и трябва да се облага само в страните, където се ядат. Аналогично и печалбата от всички суровини и горива на света. Достатъчен е бърз преглед на докладите на ОИСР на тема BEPS, за да се разбере, че липсва и не се предлага

нито един смислен и работещ модел

за определяне и разпределение на печалбата за облагане по новия ред. Френският “дигитален данък” е едно доказателство за това. Забележете, че той не е подоходен данък. Замисълът е да се облага не печалбата хипотетично “направена” (ползват се блъф термините “генерирана” или “възникнала”) във Франция, а сумата на постъпленията. Това е един косвен данък, подобен на акцизите и данъка върху продажбите (sales tax) в САЩ. Едва ли някога страните по света ще допуснат фискалният им суверенитет да бъде драстично ограничен и отнет. “Великите сили” не са вече, което бяха.