- Доц. Ганев, натрупаха се много и тежки политико-икономически скандали в последните месеци - "Апартаментгейт", къщите за гости, НАПлийкс, провалът на властта с чумата по свинете. Назрява ли революционна ситуация в България - при положение че само един от тези скандали би катурнал правителството в нормална държава?

 - Да не забравяме, че ние сме малко по-особена държава, в която сгазването на елементарните правила на приличието се прощава по-лесно. Дори "Апартаментгейт", който истински раздразни хората, не нанесе кой знае какви щети на управляващите на европейските избори. Някои си казват: "Какво пък толкова е станало". Други си мислят: "Ще свалим тези, но кой ще дойде и дали няма да стане по-зле...".

Бедата е, че няма голяма политическа сила, която да е истинска опозиция. БСП все повече изглежда, че имитира опозиция. Също както и ГЕРБ имитира реформи - например в правораздаването. Та не е чудно, че хората не виждат алтернатива.

Сега имаме заявка за голям нов политически проект. Колко е голям, ще видим, но е много амбициозно заявен. Впрочем това е поредният такъв проект, основан на тв шоу. В учредителната декларация на "Няма такава държава" виждам няколко конкретни неща, които са добре известни от референдума, но преобладават общите приказки - например говори се за "достойни" доходи. В икономиката понятие "достойни" няма. Като икономист мога да кажа, че доходите са високи, когато създаваната стойност е висока.

Икономически България върви твърдо нагоре в последните двайсетина години. И колкото и да не се вярва на мнозина, българите забогатяват, но не с темпото, което ни се иска.

- 3-3.5% годишен ръст на икономиката не е впечатляващ, особено за страна като нашата, която трябва да догонва развитите, нали?  

-  Да, а бихме могли да имаме много по-висок растеж.

- И какво пречи?

- Няма да се уморя да повтарям - основната пречка е в нашата правораздавателната система. Сега в България няма сигурност в защитата на имуществените права, когато няма разумно налагане на изпълнението на договорите, и то в нормални срокове, а знаете колко е важно това за стопанския оборот. За да се развива и разраства, бизнесът трябва да има спокойствието, че е защитен, че няма да бъде окраден.

- Но премиерът Борисов смята, че благодарение на мъдрото му управление българската икономика просперира. Даже преди дни изтъкна, че износът за полугодието е достигнал 28 млрд. лева - абсолютен рекорд в стопанската ни история.

- Тези успехи са факт. Те обаче се дължат на усилията на бизнеса и най-вече на доброто развитие на държавите, с които България търгува. И се случват въпреки вътрешните ни проблеми.

- Предстои назначаването на нов главен прокурор. Може пък нещо да се промени в болната правораздавателна система?

- Вярвам, че нещо ще се промени с избора на европейски главен прокурор. Нашият главен прокурор не се избира пряко от суверена - от българските граждани, а чрез политически договорки. И веднъж назначен, той става тотално недосегаем - в рамките на 7-годишния си мандат по никакъв начин не може да бъде подведен под отговорност за лошо или за вредно изпълнение на задълженията. И все има партия, която е около властта или е част от нея, която си назначава главния прокурор - мисля, че вече трети мандат. Имам предвид ДПС. При това нещата се влошават. Сега имаме прецедент - Иван Гешев е единствен кандидат, а той, още преди да е взел поста, се самообяви за негоден, заявявайки, че не вярва в разделението на властите. Което означава, че няма никакво намерение да се съобразява с конституцията.

Поведението на Гешев ми напомня за една фраза на Иван Татарчев, че над главния прокурор е само Бог. Но тази фраза ще престане да важи, когато бъде избран главен прокурор на ЕС. Той ще може да разследва българската прокуратура - засега само по казуси, свързани с еврофондовете, но има силни настроения за разширяване на правомощията му. Голяма част от злоупотребите в България стават именно с европейско финансиране - вижте селските къщи за гости. Тук бъдещият европейски главен прокурор със сигурност може да се намеси и ако открие, че българската прокуратура не си върши работата, може да започне разследване.

- Сещам се и за скандалните горски заменки, които според европейското законодателство са непозволена държавна помощ?

- И които българската прокуратура избирателно не разследва, а се рови в други случаи, в които се опитва да ни убеди, че под вола има теле. Ако има контрол от ЕС, ако се разследват нарушения, свързани с бюджета и със законодателството на ЕС, тогава много голяма част от ресурса, който сега храни олигархията, ще намалее. А това изцяло ще промени пейзажа.

-  Не ви ли се струват прекалени вълненията около прословутия завод на Volkswagen? 

- Идването на Volkswagen би било голяма новина не толкова заради размера на инвестицията, колкото за това най-накрая българският автомобилен клъстер да може да се похвали с краен продукт. Би било добре и от гледна точка на финансовия сектор, тъй като покрай Volkswagen най-вероятно би дошла и някоя голяма германска банка. Всъщност нямаме голяма немска банка, което е странно, тъй като Германия е най-големият търговски партньор на България. Ако имаше, този оборот вероятно щеше да е по-евтин. И би било добре да можем на кажем на другите инвеститори - ето, Volkswagen избра нас.

- Смятате ли, че все пак има шанс да изберат България?

- Не знам какви съображения ще надделеят. Работната ръка в България е проблем. Има недостиг. Разходите за труд растат - само в последната година заплатите в частния сектор се вдигнаха с над 12%. Това е доста сериозен ръст и всеки инвеститор си го калкулира. Предимство на България е, че е част от големия Европейски съюз и няма митнически граници.

Турция е привлекателна, защото е много по-сериозен пазар, с далеч по-добро спазване на правилата в сравнение с България. Разполага с много по-голяма работна сила. Освен това предлага Измир, т.е. излаз на море, транспортно стои по-добре. Има и още едно предимство - слабата лира. То е временно, но поне година-две на Volkswagen ще му е доста евтино. 

- Решението на немците зависи и от това кой ще даде по-големи субсидии. Президентът Плевнелиев вече обяви, че България вдига мизата и готви подобрена оферта за Volkswagen?  

- Аз съм много против тези "луксозни бонбонки" за инвеститори, които излизат скъпо на данъкоплатците. Не съм привърженик на даване на специални условия за определени фирми, дори да е в рамките на европейските правила. Тези привилегии или са вечни, което вечно ще ощетява останалите, които не ползват помощи, или в един момент помощта ще бъде прекратена, но тогава инвеститорът може да си вземе шапката и ще отиде другаде, където пак ще го субсидират - това се случи с инвестиции в Унгария и в Румъния. Предпочитам да привличаме инвеститори, които не искат специални условия, не искат привилегии. 

- Преди година правителството и европейските партньори приеха пътна карта, според която в края на юли 2019-а България трябваше да влезе в "чакалнята" за еврото. Вече наближава септември, а нищо не се случва. Не сме си написали домашното, или правителството и БНБ нарочно се бавят - по някакви техни си съображения? 

- Пътната карта начерта мерки и действия, които България трябва да изпълни по пътя си към еврозоната. Формално почти всичко е направено. 

- Не съвсем. Още не сме приели Закон за публичните предприятия, а нали това е една от мерките? 
- Да, този и другият закон - срещу прането на пари, са приети само на първо четене и депутатите излязоха във ваканция. Но според мен засечката е другаде. За да ни допуснат в чакалнята за еврото, е необходимо пълно единодушие - на всички държави от еврозоната плюс ЕЦБ. Интересното е, че влизането в самата еврозона е по-лесно - за него е достатъчно квалифицирано мнозинство. Но сега примерно, ако дори само Холандия или Финландия кажат "не" - няма покана за "чакалнята". И може би сондажите на правителството показват, че няма консенсус за България.