В днешно време най-вещите познавачи на европейската политика са железничарите. Те знаят какво става, когато завъртят локомотива, за да бута влака, вместо да го тегли. Последният вагон става първи, а локомотивът се нарежда най-отзад.
Точно това прави германският канцлер Олаф Шолц, който в неделя за първи път си спомни, че Германия и Франция представляват заедно локомотива на Европейския съюз. Тази метафора, която не бе използвана в Берлин от 2021 година, когато Шолц наследи Ангела Меркел на канцлерския пост, бе съживена на 22 януари. Тогава Шолц отиде в Париж, за да отпразнува заедно с френския президент Еманюел Макрон и правителствата на двете държави 60-годишнината от подписването на Елисейския договор за приятелство. С него тогавашният президент Шарл де Гол и канцлерът Конрад Аденауер създадоха прословутия френско-германски мотор на зараждащия се Европейски съюз, който трябваше да замени безбройните национални вражди между Франция и Германия с идеята за общо изграждане на обединена Европа.
Лиричните изявления на Шолц и Макрон в Сорбоната създаха впечатление, че
двамата са преоткрили френско-германската любов
след нейното охлаждане през последните години от управлението на канцлерката Меркел. През дългото си пребиваване на поста тя разви склонност да взема решения с последици за ЕС, без да се консултира с най-близките си партньори, включително и с Франция - например, за допускането през 2015 г. на 1 милион мигранти в Централна Европа и за отказ от свидната на Париж ядрена енергетика. Шолц, който бе вицеканцлер в т.нар. голяма коалиция (християндемократи и социалдемократи), представляваше естествено продължение на нейния курс и навлезе на европейската сцена без собствена политическа физиономия.
Това пък създаде илюзията у Макрон, че при липсата на ярка германска фигура добива автоматично образа на единствен разпознаваем европейски лидер. Връщайки спомена за Де Гол и Аденауер, двамата само потвърдиха мъдроста, че около високите дървета растат само храсти. На историческия фон отпреди 60 години ясно се вижда, че в момента
Европа страда от липса на лидерство
Точно когато руската агресия в Украйна отправи най-тежкото предизвикателство към установения след Втората световна война международен ред, Франция и Германия проявиха колебливост как да действат, докато другите държави в ЕС очакваха от тях да покажат решителност. Месеци наред най-популярният шлагер в бундесканцлерството и най-припяваният шансон в Елисейския дворец бе "Дайте да се разберем с Путин". Руският президент обаче не чуваше техните нежни звуци, заглушени от гърмежите на ракетите му по украинските градове.
Макрон и Шолц пък се преструваха, че слабо долавят молбите на украинския президент Володимир Зеленски да му пратят танкове и друга тежка техника, за да има с какво да се отбранява. Кой друг, ако не двете най-мощни европейски сили трябваше първи да му се притекат на помощ? Всеки друг, но не и те.
Започна играта "Ти пръв, не - ти пръв!"
Шолц каза, че Германия няма първа да прати танкове "Леопард-2". Вероятно за да не създаде впечатление, че води западния отпор на украинска земя, където преди осем десетилетия е имала неприятен сблъсък с руснаци. Затова постави условието първи да бъдат американците, които през Втората световна война са били съюзници на Съветския съюз. Те пък обясниха на срещата на военните лидери в базата си в Рамщайн миналия петък, че техните модерни танкове "Ейбрамс" са толкова сложни, че скоро украинските танкисти няма да могат да ги управляват. Великобритания, която разбира американците от половин дума, им се притече на помощ и обяви, че ще прати свои танкове "Чалънджър-2". Не много - едва 14 бройки, но все пак да има с какво да се започне.
Това засегна честолюбието на Макрон, защото е срамота държава, напуснала Евросъюза, да дава пример на неговите лидери. "Що се касае до възможността за доставка на основния боен танк "Льоклер" в Украйна, съм възложил на министъра на отбраната да работи върху това. Нищо не е изключено и наистина едно подобно действие получава колективна подкрепа", заяви френският президент на съвместната пресконференция с Шолц в неделя. Канцлерът не знаеше какво да отвърне, но поръча на своята външна министърка Аналена Бербок да измисли нещо. Тя рече пред телевизия LCI: "Няма да пречим на Полша да прати танкове "Леопард-2" на Украйна". Което бе пирует за овации, защото Германия като производителка на танковете не даваше разрешение други държави, които са ги закупили, да ги предоставят на украинската армия.
Но овации нямаше, защото още на другия ден говорител на германското правителство каза, че въпросът още е дискусионен. Първо трябвало да го обсъдят във Федералния съвет за сигурност, после да помислят, а след това да решат какво да правят. В превод на руски това означаваше: "Сначала посмотрим, потом увидим". А на английски се роди нов глагол: sholzing, произлизащ от името на канцлера. Приблизителното му значение е непрекъснато да даваш обещания, но да отлагаш изпълнението им или изобщо да не ги изпълняваш.
Докато Берлин "шолци",
други държави сами се подреждат във военно-транспортната композиция за Украйна. Освен Полша и балтийските републики там вече се бе закачила и една неевропейска държава като Мароко, която на срещата в Рамщайн разкри, че е изпратила на Украйна 20 танка Т-72Б, закупени преди години от Беларус.
Но кой вагон от последен трябваше да стане пръв, за да потъне в земята от срам Олаф Шолц? Разбира се, България. Германският вестник "Ди Велт" пусна на 20 януари разследване под заглавие "Страната, която тайно помогна в Украйна". Съвпадението със срещата в Рамщайн изглеждаше добре планирано, защото всички трябваше да научат, че докато най-богатата държава в ЕС се е ослушвала, най-бедната вече е била на първа линия с помощи, за които Украйна шумно ѝ благодареше.
Несвикнала на европейски аплодисменти поради навика си да се класира все на последно място в ЕС (освен по корупция), България започна скромно да уверява, че дори не е подозирала какво похвално дело е извършила, докато тайно е въртяла доходен бизнес с горива и боеприпаси за Украйна. Служебният министър на икономиката Никола Стоянов стеснително каза, че публикацията в "Ди Велт" е доказателство за престъпление, но така държавата върна благозвучието от началото на прехода на думата "далавера".
Най-бедната страна в ЕС, която трябваше да бъде последен вагон в европейската солидарност с Украйна, се оказа водеща, след като Германия реши да бута влака отзад, вместо да го дърпа отпред. Какъв локомотив?, бихме възкликнали от българския вагон. Германците просто се опитват да сложат каруцата пред коня, защото не им достига лидерска амбиция да го впрегнат правилно.
