Главният прокурор Иван Гешев изглежда си отива. Върлите му политически пазители в лицето на ГЕРБ и ДПС се обърнаха срещу него. Това прави оставането му на най-високия пост в държавното обвинение почти невъзможно. Кандидатът за премиер Мария Габриел обяви, че първата работа на евентуалното й правителство ще е да иска махането на Гешев заради уронване престижа на съдебната власт. ДПС не възразяват. Така Гешев губи подкрепата на тези, които на практика си го избраха на поста преди 3 години, за да разчитат на неговия чадър.

Външната атака срещу Гешев се случва насред войната по върховете на прокуратурата. Предполагаемият атентат срещу главния прокурор извади на повърхността цялата мръсотия в държавното обвинение. И едва ли остана човек, който да не смята, че реформата трябва най-сетне да се състои. Тя няма как да чака края на мандата на Гешев, както се чакаше краят на мандата на Сотир Цацаров. Макар че вече е очевидно, че Гешев няма да изкара още 4 години.

Всъщност преди Мария Габриел взривът край Ярема постави отново остро въпроса трябва ли Гешев да завърши мандата си. Най-малкото защото получихме признание лично от зам.-главния прокурор Борислав Сарафов, че главният се е намесил по делото за "атентата", нареждайки до мястото на престъплението да бъде допуснат митичен израелски експерт по контратероризъм. Иначе Гешев не спира да опява как той в дела не се бърка, как не нарежда на прокурорите и следователите, как е обикновен администратор в прокуратурата. Само че излиза, че точно

по разследването за т.нар. атентат срещу колата му се намесва грубо

Няма как да повярваме, че това е за първи път и повече няма да се случва. Сарафов пък е бил в пълното право да нареди на свой ред експертът, заведен там от зам.-директора на следствието Ясен Тодоров, да не бъде допускан. Но не го е направил.

Всъщност поведението на Сарафов в случая изобщо не трябва да се подминава. Няма как той просто да излезе бял и добър само защото разкри манипулации на прокуратурата и защото на глас призна, че тя е нагазила дълбоко в политиката, където няма място. В крайна сметка Сарафов е отдавна по върховете на тази прокуратура. С благословията на Гешев получи втория си мандат начело на националното следствие и е зам.-главен прокурор. Значи или и той е газил в политиката, или си е затварял очите пред безобразията. И двете са еднакво укорими. Зам.-главният прокурор казва и че мнозинството от колегите му смятат, че прокуратурата е нагазила в политиката. Но къде са тези колеги?! Защо си траят?

Виждаме само една послушна маса в тоги,

командировани отнякъде си в София, дъщери и синове на върхушката в системата, които излязоха да протестират с лозунга "Не на страха", сякаш от някой друг зависи да се противопоставят на престъпността. Виждаме прокурори, които под строй се подписват под писма за подкрепа, когато се наложи прокуратурата да демонстрира единството си. Няма ги смелите, отговорните, професионалистите, които не искат да изпълняват политически поръчки и искат да вършат работата си по закон и морал.

Самият Сарафов до миналата седмица не е противоречал на началника си. Когато Гешев обясняваше как е жертва на заговор между олигарси, мафиоти и журналисти, за което се плаща с руски пари, Сарафов стоеше до него. Същият Сарафов неуморно брани тезата на Гешев, че не трябва да се въвежда специален механизъм за разследване на главния прокурор. Пак Сарафов се превърна в основния говорител на прокуратурата в деня на взрива. От него чухме как целта е била Гешев да бъде убит, как само щастливата случайност го е спасила. Негови бяха приказките за 4-5-метровия огнен стълб, за огромния кратер от взрива, за злия гений на професионалиста изпълнител...Ако Гешев не го беше нахокал публично, дали зам.-главният прокурор Сарафов щеше да събере смелост да му се опълчи?

Избухването на Сарафов може да не е просто импулсивно действие на обиден човек. Както и бягството на Гешев в САЩ за повече от 10 дни с неясна програма и по неизвестна покана, може да не е обикновено съвпадение. Сблъсъците на прокурорския Олимп не са случайност. "Не мога да изключа, че

загубвайки закрилата на кукловодите,

той (Гешев) се опитва да сключи сделка с американските служби - например да не бъде включен в списъка "Магнитски" срещу компрометираща информация за Бойко Борисов, Доган и за българската мафия изобщо“, допуска например адвокат Михаил Екимджиев. Според него "кукловодите са решили да се освободят от компрометиращата ги сянка и присъствие на Гешев" и затова Сарафов ще бъде лансиран като "един неутрален и политически дистанциран" нов лидер на прокуратурата, който ще получи подкрепата на тези, които до момента подкрепяха Гешев. Предположенията на Екимджиев звучат съвсем логично, като се има предвид, че в българската прокуратурата нищо не е каквото изглежда.

Нервността на Гешев издава, че той вече не е в сигурната позиция, в която доскоро безметежно пребиваваше. И може би му остава алтернативата да замине посланик за Казахстан (там скриха едно време Никола Филчев - друг знаков главен прокурор, макар и изкарал мандата си, за когото сега Гешев напомня.)

Висшият съдебен съвет е сляп и глух

за всичко това. Може би мнозинството му още се ориентира накъде ще задухат политическите ветрове. Така или иначе неговата реакция се ограничи до осъждане на атентата. Ако живеехме в нормална държава, вече трябваше да се е задействала дисциплинарна процедура и срещу Гешев, и срещу Сарафов, и срещу Ясен Тодоров. Вместо това виждаме мишкуване и тупане на топката. С 9 на 5 гласа в четвъртък кадровиците решиха, че няма да се занимават със скандалите в прокуратурата, които произтекоха от взрива. Нищо, че отстояването на независимостта на съдебната система трябва да е техен приоритет. Можеха поне от кумова срама да изимитират дискусия за пред обществото. За целия си вече изтекъл мандат (вината, че тези хора са още на тези незаслужено високи позиции е изцяло на депутатите) прокурорската колегия, както и цялото мнозинство във Висшия съдебен съвет не извърши нищо друго освен да крепи статуквото, без значение дали се казва Сотир или Иван. По тази линия не може да им се отрече колко са принципни.

Министърът на правосъдието Крум Зарков също има власт по закон да инициира дисциплинарните производства. Още преди съветът да замете случая под килима, Зарков даде заявка, че може да поиска освобождаването на Гешев. Това упражнение засега изглежда би имало единствено пиар ефект, ако се съди по позата, която зае ВСС.

Едното махане на Гешев няма да реши проблемите в съдебната система, още повече ако задкулисието в момента само подменя този изтъркал се герой с друг по негов образ и подобие. Нещо като Мария Габриел вместо Бойко Борисов - всички знаем кой всъщност ще дърпа конците.

Затова е ключово кого ще прати в следващия ВСС парламентът. Дали ще видим пак партийни послушковци или реформаторските сили, ще се наложат за честни и свестни представители. Не трябва да забравяме и че магистратската общност вече избра своите представители в съвета - 11 гешевчета и чолаковчета, които да продължат "святото" дело на предшествениците си.

Инсцениран ли е или не е атентатът

срещу Гешев едва ли някога ще разберем. Просто няма кой независимо и безпристрастно да разследва това престъпление, воден само от закона. Многото странности около случилото се навеждат на мисълта, че всичко може да е постановка. Без значение дали със знанието на Гешев (за да го превърне в недосегаема за реформите жертва или пък да му даде повод да се оттегли) или без неговото знание (например като вдигане на жълт картон от покровителите му).

Със сигурност обаче е ясно, че в България няма кой да разследва независимо, когато главният прокурор е засегнат. Още с първите действия по делото за атентата виждаме, че това е невъзможно.  Следователите и прокурорите просто ще подпечатат заключенията, дадени от началника. Като в онази реплика, приписвана на приближен на Филчев - "няма НК, няма НПК - каквото каже главният". 

Затова наред с механизма за разследване, когато главният прокурор е заподозрян в извършване на престъпление, трябва да се търси начин и за специален механизъм за случаите, когато главният прокурор е пострадал от посегателство. Защото сега Гешев се саморазследва. А ние го чакаме да се самозалови. Може пък и да видим как си отива сам.