Рухването на виадукта Моранди в Генуа предизвика широк отзвук не само в Италия, а и у нас. Причина за това са старите проблеми, за които всички знаем - незадоволителната поддръжка на завещаната от Татово време инфраструктура, а и на построеното в по-ново време. След трагедията в Италия премиерът Бойко Борисов прати на спешна инспекция тогавашния регионален министър Николай Нанков. Екипът на Нанков провери мостовете по българските магистрали и установи, че 17 от тях са в "недобро експлоатационно състояние". Всичко това се случи дни преди България да бъде разтресена от нова трагедия - катастрофата с десетки загинали и ранени край Своге, около която отново има съмнения в качеството на инфраструктурата. Именно този трагичен случай у нас върна в дневния ред темата за състоянието на пътищата - за тяхната безопасност, строителство и ремонт. Върна и темата за поддръжката на построеното по Живково време, както и произтичащите от липсата на поддръжка рискове.
Тогава екип на Dir.bg също направи своеобразна инспекция на някои ключови съоръжения, а после публикува материали за състоянието на някои от най-големите мостове по магистралите "Хемус" и "Тракия", които алармираха със заглавия: "Вода подрива виадукт след Витиня", "Воден капан на магистрала "Тракия" и др. Става дума за проблем с големия железен мост след тунел Витиня на магистрала "Хемус", чиито колони са във вода, и за подобен проблем с моста на 20-ия километър на магистрала "Тракия". Оказва се, че всеки, който пожелае, може безпрепятствено да се промъкне и да влезе в кухините на носещите колони, а оттам крачката до голямата беля е съвсем малка. Нещо повече - в основния стълб на втория метален мост е влязъл най-големият враг на бетона - водата! Година по-късно Dir.bg реши да провери
какво се случва с "водните капани"
към днешна дата. И ето какви са резултатите:
Мостът на 20-и километър на магистрала "Тракия" вече е в голям ремонт. Колоните се обновяват. Изроненият бетон се изгражда отново. Цялата колона се облича в нов слой бетон и арматура. С голям интерес сега видяхме, че гредите на моста навършват 42 години. Произведени са през октомври 1977 година - греда 63 на 20 октомври, а греда 64 на 26 октомври. И оттогава... Нищо. Колите хвърчат отгоре и никой не си задава въпроса какво става отдолу.
Това, което се вижда в момента, е, че майстори възстановяват изронения външен бетон. Колоните се обличат в нова арматура, след което върху армировката се полага нов слой бетон. След като колоните се "препакетират", върху новата част на колоната се нанася хидроустойчив бетон, който придава на ремонтираната колона цялостен и еднакъв вид.
В момента предвид ремонтните дейности не снимахме дали колоните са пълни с вода. Най-вероятният отговор е "да", защото в момента се работи по външната им част. Но също така ни увериха, че при приключването на ремонта вода в колоните няма да има. Нейното извличане не би било проблем, защото за целта е нужна само подходящата техника, която да я издърпа. Въпросът, който остава, е дали в колоната ще се извършат нужните дейности, за да не влиза отново вода. Защото, ако това продължи да бъде "решение на съдбата", каква е ползата, че сме правили ремонт?
Добре е да си спомним думите на един от строителите на виадуктите от Витиня до Правец - инж. Владимир Жиянски, който обясни пред Dir.bg защо влагата в колоните е огромен проблем: "Водата просто извлича циментовото съдържание от бетона и така отслабва якостните му показатели".
При предишните обиколки до основите на колоните на мостовете установихме, че достъпът до тях е свободен. Редно е да се помисли дали е нормално да е така и дали не е добре да се оградят по някакъв начин.
И сега сервизните отвори в основите на колоните бяха разбити, но все пак да си кажем, че сега тече ремонт. Да се надяваме, че после ще бъдат затворени.
Проблемът с мостовете няма да се реши изведнъж, но състоянието им трябва да се следи, за да няма български случай "Моранди" (срутилия се мост в Италия). Въпросът е обаче какво се прави по съоръженията, особено с над 40-годишните. Защото е ясно, че само "тунинговане" е недостатъчно.
