Икономически революции, които променят света за година, та дори за броени дни, се случват само по страниците на пресата и в холивудските сценарии. Стопанството всъщност се движи с такава инерция, че са нужни месеци само за да съберем данните и да узнаем какво се е случило миналата година. С едно изключение, финансите, където „реалното време“ тече много по-бързо – кредитните институции могат да се похвалят с междинно приключване в края на всеки ден и с баланс, обхванал клоновете, в края на всеки месец. И още по-бързо на организираните финансови пазари, там нови котировки цъкат на всеки „тик“; за повечето борси по традиция тикът е на 15 секунди (борсовите компютри работят значително по-бързо, но изчакването до четвърт минута се налага, за да вървят всички системи на участниците в крак). Затова тъкмо финансовата периодика преди по-малко от месец предизвести промяна в реалното (нефинансово) стопанство, каквато се наблюдава веднъж през няколко десетилетия: появата на
нова ниша с обем в трилиони
долари или евро, както предпочитате. В тази нова ниша българските фирми не само могат да навлязат, но и да заемат място в челната дузина на света. Стига да им стигне умственият капацитет да разберат какво трябва да правят с производствения. Веднага, днес. Както стана с аутсорсинга, новият бизнес е доста сходен. Разбирам, че пряк интерес едва ли имат повече от стотина души в България, но за икономистите това е, все едно да се появи нова планета в слънчевата система за астрономите. Та къде са новите възможности българските фирми да печелят милиарди годишно? Това е бизнесът със студен резерв: да поддържаш работоспособен производствен капацитет, който обаче не работи, не произвежда продукт в конкуренция с другите производители, а изчаква в готовност да поеме поръчки от производители в същия бранш, на които или не достига мощност да поемат моментен излишък от поръчки, или пък не им е изгодно сами да си изпълнят поръчките. В отрасъл като енергетиката, където продуктът се потребява на практика в момента, когато се произвежда, поддържането на студен резерв от готови, но неработещи мощности е технологична необходимост. Сега става ясно, че от същия бизнес модел имат нужда (или изгода; диференциална печалба или редуциран риск) практически всички отрасли, които произвеждат заменима масова продукция. Оказа се, че пандемията играе ролята на катализатор, който направи видим един дефицит, скрит зад постоянния излишък на производствен капацитет и обичайното свръхпроизводство.
Ето какво се случи:
въпреки единодушните прогнози на най-реномираните врачки, международни институции и „водещи анализатори“ и „мозъчни центрове“, че в резултат от затварянето на икономиката (lock-down) и свитото производствено и потребителско търсене в Западна Европа индустриалните поръчки ще намалеят, активността на бизнеса ще стихне и индустрията ще изпадне в летаргия, стана обратното. През ноември европейските фирми, особено германските, отчетоха скок на поръчките. Поръчки, които не могат да поемат, особено германските – защото във федералната република са наложени драстични ограничения (от които разпространението на заразата така и не намаля*). Естествено, по законите на пазарната икономика неочаквано високото търсене вдигна цените на едро. В Германия текущата инфлация е в пъти по-висока от скромния ръст на цените в България примерно. Полуумната икономическа мисъл (тя преобладава и в долините на Рейн и Елба) така и не разбра какво става, затова бие тревога, щото
идвала инфлационна вълна,
даже плашат, че ще се развихри хиперинфлация, понеже всеки момент щял да се пукне някакъв супербалон на цените. И да стане … Нищо такова няма да стане, само поръчките ще се пренасочат натам, където могат да бъдат изпълнени. Не купувачите, потребителите, а самите производители ще ги превъзлагат на други, които имат студен резерв (производствени мощности, готови да работят и без забрана да работят). Пример, разбираем за всички, дава туризмът: от миналата година по това време националните власти плашат западняците да не пътуват в чужбина, защото щяло да стане… страшно. Лидерката на Европа дори поиска страните да забранят зимния туризъм. В резултат туристическият поток се отприщи в последния момент и в ненадейна посока. „Нова година в Нова Зеландия“ беше ударът на сезона.
Бизнесът със студен резерв сега започва, той не е продукт на пандемията и ще се развие истински едва когато тя свърши. Това е алтернатива на пълното изнасяне на производства от индустриалните към периферните страни и алтернатива на неизбежния иначе внос на мигранти. Сега е моментът онези, които искат да се включат в предлагането на студен резерв – всеки в своя отрасъл, там, където има опит и доказано качество, да подготвят своите оферти, за да ги представят пред бъдещите си партньори (и сегашни конкуренти). Всяка оферта излиза, ако докажете на лидера във вашия бизнес, че му е по-изгодно, вместо да поддържа сам обичайния си резервен свръхкапацитет там, където е сега, да натовари въпросния капацитет и да ви го докара да го поддържате в готовност вие, във вашето предприятие. Който работи ефективно и качествено в България, знае, че това е напълно постижимо, струва ми се, във всеки отрасъл.
*) Хер бундесгезундхайтсминистърът и кандидат за бъдещ канцлер не отрича, но контрира: ако не бяха нашите крайни мерки, колко по-страшно щеше да стане? Също като онзи, дето ръсил някаква течност по тротоара. Питал го един какво прави, той рекъл, че пръска против крокодили. - Ама то няма крокодили тук?! - И как да има, като пръскам – изпъчил се онзи.
