Признавам, че дълго се колебаех дали да не озаглавя този текст „Ще оглушее ли Тръмп?“ – кореспондира с новината, че баба Ванга била предсказала за 2019 г., че ще изгори Нотр Дам и че американският президент ще оглушее. Но се отказах, защото новината май била фейк.
Не бяха фейк обаче някои коментари по адрес на дарителите. „Защо ще дават милиони за някаква си сграда, вместо да нахранят бедните!“ – тъкмо тази гледна точка ме накара да се замисля. Защо изобщо са строени пирамидите, Партенонът, Колизеумът, Венеция, Флоренция и прочие паметници на експлоататорските класи, след като парите можеше да се раздадат на бедните, те да ги изядат и да ги изакат във възхвала на историческия материализъм!
Защо строят една катедрала в продължение на векове, вместо да си гледат кефа? Защо? По много причини, първата от които е историческата памет. Човек без родова памет, без историческа памет, без съзнание за континуитет е най-обикновено животно. Симпатично, кротко, пухкаво, мило, невинно, но все пак животно. Пък и така трябва. Представяте ли си какво щеше да е, ако вашето добиче в обора живееше със самочувствието, че е пряк потомък на хайдут-Сидеровия бивол Гольо, а пък свинята ви – принцеса от коляното на Еримантския глиган!
Добичетата трябва да гледат по-малко в миналото и повече в бъдещето –
към сияйния комунизъм, към един свят без войни и неравенство, към завоюването на дълбокия Космос и т.н. Но от друга страна, всяка свиня мечтае да бъде принцеса и затова са местата като Лувъра, наклонената кула в Пиза, Акропола, включително и Нотр Дам де Парѝ.
Не бойте се: да дариш 100 или 200 милиона за реставрация на катедрала не значи да късаш от залъка на сиромасите, защото „не само с хляб ще живее човек“ (Мат. 4:4). Едно общество да живее в мир със себе си и да полага задружни усилия в грандиозни дела е полезно както за милиардери, така и за просяци.
Разбира се, тези, според които случилото се с Нотр Дам не е „голям праз“, не са много. Повечето хора скубят коси и се бият в гърдите, че „част от нас изгоря“, „гори сърцето на Франция“, „цивилизацията вече не е същата“ и т.н. Те са хора, които осъзнават, макар и по своему, значението на историческата памет, за която стана дума по-горе.
Но нали Средновековието беше отвратително?
Нали то задушаваше Човека в отровната прегръдка на Църквата, която изгаряше на клада всеки, който твърдеше, че Земята не е плоска, същата църква, която изобрети инквизицията, за да побива свободомислещи и прогресивни вещици на кол, и която организира кръстоносните походи, заради които образованите либерални европейци днес се чувстват гузни и не смеят да погледнат в очите арабите, дори когато арабите пощипват образованите либерални европейки пред катедралите. Коя история, коя култура, коя цивилизация жалят днешните европейци, когато се подпали някоя катедрала? Техните предци по време на „великата“ френска революция поне бяха наясно със себе си, та разрушиха почти до основи същата тая Нотр Дам, без да им мигне окото и без да страдат от излишни скрупули. Точно както и дедите на днешните набожни руснаци евразийци гръмнаха катедралата „Христос Спасител“ през 1931.
– Чакай сега! – ще ме прекъсне някой. – Нали щяхме да говорим за морала на антихриста, какво общо има всичко това?
Спокойно.
Ние вече говорим за него и има много общо. Какво е морал?
Моралът е представата ни за добро и зло. На нея се градят системите от ценности. Мнозина казват, че нашата цивилизация може някога и да е била християнска, но вече не е, защото обществото е секуларно и мултикултурно. Всъщност аз твърдя, че нашата цивилизация дълбоко в основите си е християнска и не може да бъде друга. Кое прави нашата цивилизация уникална? Хуманизмът. Уважението към човешката личност, от която произтича всичко останало.
Правени са десетки опити да се систематизират ценностите ни. Попадал съм на списъци с по над 240 отделни ценности. Но в основата винаги е едно и също – човекът. Което не е съвсем така при другите цивилизации. Откъде е този хуманизъм? Много просто! – ще отговорите. – От Ренесанса! Безспорно, така е. След падането на Константинопол през 1453 византийската интелигенция масово емигрира на запад с библиотеките си, но също така е вярно, че стотина години по-рано чумата изтребва повече от половината от европейското население, което прави всеки отделен човешки живот рядък и изключително ценен по един непознат до този момент начин. Въпреки чумата обаче своеобразният европейски „култ“ към човешката личност не идва само от силно намалелия брой на човеците.
Днес ценности, зад които всички застават, са личната неприкосновеност, достойнството, правото на човека да се развива, толерантността към различните, част от която е все по-остро оспорваният мултикуртурализъм, справедливостта, отговорността и т.н. Всичко това произлиза от фундаменталната идея на християнството за човека като образ и подобие божие. Ние не уважаваме, не обичаме човека, защото е симпатичен, мил и добър или защото ни прави ценни услуги. Ние уважаваме и обичаме човека даже когато е непознат и - нещо повече – трябва да го обичаме дори когато ни е враг, защото е образ на Бог. А как можеш да мразиш Бог, какво ще те сполети, ако Го мразиш? Ето го християнството!
Бидейки образ и подобие, човекът е еднакво ценен, независимо дали е император или роб. Византийските императори са носили на поясите си акакии – торбички с пръст, които не им позволявали да забравят в какво ще се превърнат, преди да се представят пред лицето на своя Творец. Ето го християнството! Ето го фундамента на нашата хуманистична, либерална и толерантна цивилизация. Всеки от нас е християнин по рождение, дори когато обявява себе си за атеист.
Заедно с хуманизма и любовта основна ценност на християнската цивилизация е и свободата. Свободата не е само право на отделната личност, гарантиращо нейното достойнство и развитие. Тя е нейно задължение, а според някои – даже и нейно наказание. Човек може да се осъществи само по един-единствен начин: след като по природа е способен да различава добро и зло, чрез свободната си воля да избере доброто. Единствен човекът има свободна воля и поради тази причина единствен той е отговорен за делата си. Ако отнемете от човека свободната му воля, ще го освободите и от отговорността за постъпките му. В модерния свят това се мъчи да постигне детерминизмът.
Човек, любов и свобода – на тази истина се гради християнството и именно защото е Истина, то е не само религия (връзка с Бога), но и уникална идеология, даваща неповторима и характерна физиономия на една цяла цивилизация, която наричаме „европейска“.
Кой е антихристът?
Казват, че ще дойде като обикновен човек – нито Бог, нито сатана. Но може да го разглеждаме и като абстракция – човекът, отхвърлил Богочовека Христос, за да провъзгласи себе си за човекобог. Човекът, гордо презрял Царството Божие, за да построи рая тук, на земята, в този живот. Противно на ширещото се схващане, антихрист не значи „против“, а „вместо“ Христос. Антихристът не се опълчва открито на Иисус, а се представя за Него. Той идва със същия морал. Моралът и на комунизма, и на другите тоталитаризми, и на съвременния атеистичен свят е по същество християнски морал, само че без Христос, тоест антихристовски морал. Добро ли е доброто, когато не е в името на Бог? Резултатите ли ще бъдат съдени, или намеренията? Доброто, ако не е осмислено чрез Бог, възгордява човека, кара го сам себе си да мисли за бог, а гордостта е изворът на всяко зло. Да, може някои филантропски акции да имат временно добър резултат, може да изглежда, че свалят рая на земята, но в крайна сметка не са добро.
Затова, когато пламне катедрала, не гори туристическа забележителност, а гори символ, предузнаване на Царството Божие. Затова, когато влезем в катедрала не със свещ, а с фотоапарат в ръка, когато влезем без вяра и смирение, колкото и да сме морални, колкото и да сме добродетелни в собствените си очи, нека знаем, че служим на антихриста. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
