Да обвиняваш Грета Тунберг за случващото се около нея, е все едно да обвиняваш Мунчо за турското робство. Тя е объркано и зле образовано дете, което не казва нищо ново, повтаря банални заклинания, но ги повтаря с повече омраза и дебелоглавие от приетото за прилично, като се очаква да приемаме това със симпатия и едва ли не с възторг. Оправданието, че на нея трябва да се обръща повече внимание, отколкото на всеки друг истерик, умело се подкрепя от мита, че тя била болна от не-знам-какво-си, което ѝ позволявало да вижда света по различен начин, да го осмисля отвъд възможностите на нормалните и даже на гениите, които не ги канят в ООН да ругаят световните лидери.

Явлението "Грета Тунберг" много прилича на глобална идиотщина, но би било глупаво да се заблуждаваме, че неговите сценаристи и режисьори са идиоти. Каква е целта на всички тези апели да не се лети със самолети и да не се яде месо? Разбира се, не да изчезнат самолетите и хората да станат вегани пешеходци. Ще дойде ден, когато „спонтанното“ движение на Грета ще бъде употребено като оправдание да се наложат нови сковаващи регулации: „Какво да правим, бъдещото поколение го иска!“...

Спокойно, няма да изчезнат нито самолетите, нито пържолите. Просто ще станат по-скъпи, за да остават по-малко пари у гордите граждани. Кое е по-добре – да си купиш или да ти дадат? Да имаш безплатно здравеопазване или да имаш пари да си платиш на доктора? В първия случай то пак не е безплатно, обаче вместо теб плаща държавата с данъците и осигуровките, които ти е взела, но част от тях е похарчила и за друго. Към този случай води всяка схема, при която у хората остават все по-малко пари вследствие на регулации (акцизи, лицензи, такси), данъци и осигуровки. Това е механизъм за ограничаване на индивидуалната независимост, което може би е необходимо за контролиране на милиардни човешки маси.

Изборът „да си купиш или да ти дадат“ всъщност е философският избор „свобода или сигурност“. Странно, повечето хора избират сигурността, въпреки че крещят за свобода, може би защото сигурност чрез свобода могат да постигнат само най-силните, а останалите трябва да чакат нечие благодеяние. Истинската свобода е страшна отговорност и да я пожелаят се решават само изразените личности, докато масовият човек предпочита да размени свободата си срещу сигурност. Знам, че звучи малко ницшеански, знам, че може би приличам на Разколников, но нещата стоят горе-долу така: човекът е перманентно готов да изтъргува свободата си и е щастлив, когато успее да договори прилична цена. И може би така трябва да бъде, ако искаме да съжителстваме в огромни количества, всеки с хищния си нрав. Някой може да твърди, че свободата е проклятие, резултат от грехопадението, но едва ли всички, които искат да се отърват от свободата си, гледат на нея по този начин. Това е повсеместна беда – да стигнеш до правилни заключения от грешни предпоставки, което в крайна сметка прави и заключенията съмнителни.

Как обаче да кажеш на гражданите в един свят, в който денонощно се крещи за права и свободи, че трябва доброволно и в свой интерес да се лишат от свободата си? Ето затова е необходимо да се създаде Грета Тунберг.

На пръв поглед тя е олицетворение на съвременния „джендърски“ свят. Тя е „наше момиче“ за всевъзможни атеисти, активисти и ексцентрици, вероятно в нея са влюбени всички постмодерни малцинства. Вижте колко сте свободни, щом Грета може да ругае ООН!

Забранила е на родителите си да раждат повече деца, да летят със самолет и да ядат месо, за да намалят въглеродния отпечатък на семейството. Крещи в лицето на конюнктурата, реда, системата: „Вие откраднахте мечтите и детството ми!“, но не споделя за какво е мечтала преди кражбата и уж не разбира, че е „откраднато“ детството на деца, които от шестгодишни работят в азиатските фабрики, а не на скандинавски лигли, които се къпят в лъчите на прожекторите. С какво светът промени детството на Грета? Какво щеше да бъде детството на Грета, ако го нямаше света?

Семейството ѝ издало книга на няколко езика за нейните чудеса. Сигурно се продава добре. Сигурно тиражът е голям и за него са изсечени гори, защо не и дъждовни. Хартиени фабрики и печатници са оставяли въглеродния си отпечатък. Книгата се е разпространила по света със самолети или в най-добрия случай с димящи и надуващи басови тромби из алпийските дерета дизелови тирове.

В ход е кампания, която ни повече, ни по-малко иска да внуши на човека вина и омраза към себе си, да култивира у него желание да се свре в някой ъгъл и сконфузено да умре, за да не замърсява майчицата Планета. Дали не прекалиха? Дали не превърнаха Грета Тунберг в чудовище, в „звяр със седем глави и десет рога; на роговете му ­– десет корони, а на главите му – богохулни имена“ (Откр. 13:1), дали не я превърнаха в изчадие, след което зомбирани тълпи вървят със сладострастна готовност, както ще тръгнат и след антихриста?

Ако има нещо наистина идиотско, то е, че цялата шумотевица няма дори да докосне милиарди напращели от меланин семейства, които кадят с моторетки, горят в кюмбетата си каквото им падне и даже не са чували за Грета Тунберг. После защо внасяме китайски стоки и защо няма работа за нашите работници, на които даже и мръвката искаме да извадим от устата! Идиотска е и политиката към ограничаване на раждаемостта. Тя няма да намали човешката популация, а просто ще я преструктурира.

Но дали идеологията на Грета е идеологията на модерния свят? Дали тя се появява, за да го олицетвори, или за да го опровергае?

На пръв поглед го олицетворява. Среща се с папата (който си е виден представител на модерния свят, няма какво да се заблуждаваме), с Европарламента, даже със самия Шварценегер! Държи речи в Давос и в ООН. Що за организация е ООН, щом с авторитета си рекламира Грета Тунберг?... От друга страна обаче, при по-внимателен прочит проличават интересни неща. Ето какво пише в една апологетика на явлението, „от което светът имаше спешна нужда“:

„Грета и нейното семейство смятат за лицемерие половинчатите решения, които взима средностатистическият човек в сложната плетеница от въпроси, свързани с либералния начин на живот, с индивидуалните права, с индустрията и с глобалната климатична опасност. Семейство Тунберг не приема нагласата, че икономическите интереси и индивидуалният стремеж към щастие могат да се поставят на първо място, когато под въпрос е оцеляването на планетата“.

Изведнъж се оказва, че злините са „либералният начин на живот“, „индивидуалните права“ (ти да видиш!), „индустрията“, „икономическите интереси“ и „индивидуалният стремеж към щастие“ (майко мила!); устойчивият икономически растеж е зловредна илюзия.

Забележете, че човешките права и стремежът към щастие са лоши само когато са индивидуални; иначе груповите (малцинствените) права не ще да са чак толкова лоши и, види се, са толкова по-хубави, колкото групите (малцинствата) са по-екстравагантни. Вече не пролетариатът, а групата (малцинството) е гробокопачът на капитализма! Какво е това? Консерватизъм? Комунизъм? Аскетизъм?

Ето как хитроумно накараха модерния свят да ръкопляска на своя гробокопач, приемайки го за един от себе си. Това не е идиотщина, въпреки че на пръв поглед много прилича. След като объркаха ценностната система на човека, сега трескаво се стремят да я заместят с нещо друго, да наложат същите добродетели, но да ги обосноват по друг, изкуствен начин. Иначе хаосът е неизбежен. Не върви да кажат: „отнемаме ви всички прелести“, затова казват: „откажете се от тях сами и се гордейте със себе си!“.

Кои са тези „те“? Това е всеки един от нас, който в редките моменти, в които се замисля за малко по-големи неща от поемането и отделянето на вещества, се стъписва и се почесва по все по-ниското чело. Грета Тунберг не е извънсистемно явление, нито пък началото на някакъв катарзис. Тя е технология, интелигентен опит да се даде шанс на видиотеното човечество да не се отврати от себе си. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.