Гърция преживя най-тежката икономическа рецесия в съвременния свят. Между 2007 г. и 2014 г. Гърция загуби четвърт от икономиката си, стотици хиляди хора избягаха в чужбина, безработицата стигна 28 процента и засегна всеки трети грък в работоспособна възраст. Екстремистки партии от крайнолевия и крайнодесния спектър дойдоха на власт, обединени срещу странни външни врагове, разпространяваха мрачни теории на конспирацията и даваха неизпълними обещания.
Под тяхно ръководство кризата съвсем се влоши. През лятото на 2015 г. гръцкото правителство, водено от бившия млад комунист Алексис Ципрас, едва не излезе от еврозоната. Ципрас свика отчаян референдум, който отхвърли условията, предложени за спасителна програма от ЕК, ЕЦБ и МВФ и бюджетните ограничения. Плъзнаха слухове за военни преврати и финансова паника. Внезапно, само седмица след референдума, Ципрас хвърли кърпата и прие условията за спасителната програма.
А след това изведнъж... нещата се получиха.
Гръцката икономика преодоля пропастта.
Миналото лято страната успя да изпълзи от спасителния пояс след 8 г. Растежът бавно започна да се връща. Безработицата също бавно, но започна да се топи. Най-важното е, че демокрацията, макар да бе подложена на сериозни изпитания, не се сгромоляса - това означаваше, че стана възможно скорост да наберат алтернативни възгледи за бъдещето на страната. Гърците започнаха да си задават въпроса дали няма по-добри начини за управление на страната, започнаха да се чуват думи като "либерализъм", дори "неолиберализъм". Сега може да им се наложи да изпробват част от тях.
Миналата неделя гърците избраха за нов премиер Кириякос Мицотакис, който пасва идеално на отрицателния, неизбираем клиширан образ отпреди няколко години. Образован в Харвард, облечен винаги в риза с вратовръзка, бивш банкер, дясноцентрист, икономически либерал, Мицотакис освен това е наследник на политическа фамилия. Той обеща центризъм и в новото му правителство има центристи и лявоцентристи, както и куп експерти и извън политиката, и негови съпартийци. Езикът, който Мицотакис ползва в страна, доминирана интелектуално от марксизма години наред, е в ярък контраст с наложения в гръцката политика от десетилетия - той говори за прозрачност, предприемчивост и оценка според качествата, а не за клиентелизъм и шуробаджанащина.
Сега неговият език е популярен и, изглежда, поне за момента не става дума за неизпълними обещания. Разбира се, Мицотакис може и да не успее, но причината няма да е за това, че е обещал невъзможни неща.
Има и добри, и лоши новини в настоящия гръцки сюжет. Ето ги добрите - дори и крайните форми на популизма могат да бъдат победени, ако не успеят да подкопаят демокрацията. След като допуснаха доста грешки, европейските институции все пак успяха да стабилизират Гърция. Международната система се разклати, но не рухна. Самият Ципрас се асимилира в Европа, стана повече държавник и участва в намирането на компромис за прекратяване на глупавата разпра между Гърция и страната, която днес е известна като Северна Македония.
Лошите вести обаче са доста лоши. Преди гърците да изгубят доверие към крайнолявото правителство, което им даваше неизпълними обещания, страната трябваше да преживее травма, белязала цяло поколение. Стотиците хиляди емигранти, повечето от тях високообразовани, може никога да не се върнат в родината си; младите хора, които не успяха да си намерят работа, може никога да не наваксат пропуснатото време. Ако хората трябва да преминават през всичко това, преди да прозрат за празните обещания на популистите, тогава за много демокрации се задават лоши времена.
