Откакто в предизборната кампания през 2013 г. (български парламент) Лиляна Павлова върна живота на бременна скарида, летвата в политическия пиар се вдигна. Трудно може да се каже дали тя сега е прескочена, но определено се правят опити. Кампанията за европейските избори предложи микс от "комуникационни решения", които могат да се изучават и след векове в университети.
Трябва да се признае, че българските политици се стараят да са в крак с информационните технологии. Кампанията бе силно ориентирана към характерната за социалните мрежи двустранна и многопластова комуникация. Най-идеен се оказа Веселин Марешки. Той призова българския народ да се снима с него или негова реклама,
за да подари на печелившия… личния си телефон
Акцията му във Фейсбук звучеше така: "Селфи с Марешки! Спечели награда! Стани победител – вземи личния му телефон… Качвайте селфитата в коментарите под видеото или запишете като коментар 23 (номера на бюлетината – бел. авт.)… А аз ще избера и победител, на когото ще подаря личния си телефон - да му носи късмет и да се снима на воля!". Както се вижда, Марешки правилно бе схванал, че един хубав джиесем вълнува народонаселението повече от 1000 негови политически идеи. Освен това добре се ориентира, че местоименията нямат особено значение при писането в социалните мрежи.
Бизнесменът политик обаче не бе първият, който тръгна да събира снимки. Още по Великден Ева Майдел прикани българските жени и мъже хем да си боядисат навреме яйцата, хем да го направят старателно. "С първото боядисано яйце отбелязваме началото на най-светлия християнски празник. Изпратете ми до неделя вечерта на лично съобщение снимка на вашите боядисани яйца с две имена и населено място. Притежателите на най-красивите яйца ще поканя в Брюксел през юни", звучеше поканата. Видно от офертата, тя не желаеше яйцата да се качват публично на страницата й, а чрез лична кореспонденция да ги разглежда интимно.
Майдел бе права да се старае на фронта на виртуалната комуникация. Все пак конкурент за преференция в листата на ГЕРБ й е цял еврокомисар по цифровите технологии. За един месец Мария Габриел обиколи стотици селища, стисна хиляди ръце, изрече милиони мъдри думи. Като например: "Финансирането за безплатен безжичен достъп до интернет, което община Вълчи дол спечели в общоевропейската инициатива WIFI4EU, е послание за Европа, която носи ползи за ежедневието на хората". Така
Вълчи дол прати послание на Европа
с Габриел, а с Майдел си боядиса яйцата. Резултатите в градчето ще покажат коя кампания е по-успешна.
Разбира се, стане ли дума за модерни интернет времена, във всяка средностатистическа българска глава изплуват напредничави лица от демократична България. Формацията не се посрами. Стефан Тафров изби рибата с "Царя на ООН" – мото, което комбинира статично изображение с клип, в който той разказва как победил навремето Сергей Лавров, наричан цар на организацията. Асоциацията (със сигурност търсена!), че именно Тафров е царят на ООН, му навлече ред подигравки. По-интересно обаче е съдържанието на играчката закачка. В клипа Тафров разказва за огромния си успех при гласуване в ООН: България се състезавала с Беларус, Тафров действал по въпроса, но и Лавров – в полза на Беларус; накрая България размазала Беларус, следователно и Тафров – Лавров. Всичко това заради спора кой да е… непостоянен член на Съвета за сигурност в ООН.
Само цар на политическия маркетинг
може да изведе тази разтърсваща история като акцент в предизборна кампания. Всъщност през последния месец научихме още, че не друг, а Тафров свалил визите.
Демократична България изпъкна с още нещо. И то не бе девизът на Тома Белев "За повече гори в Европа!", който би учудил единствено невежи хора, неосведомени за капацитета на Белев да залеси Стария континент. То бе начинът, по който Радан Кънев гледа от всеки един плакат – с присвити очи, строго и справедливо в бъднините. Посланието е ясно – безкомпромисен демократ за силна България. Само че в интернет още стои кулинарният му блог "Кухнята на хобита". Като натюрел в реалния живот Кънев е човек, с когото е приятно да се хапва и пийва, а не е силова фигура. Грандиозна глупост е да му се твори образ, с който се търси нов Костов.
Посвоему модерна се оказа и "Атака". Партията подреди листата чрез телевизионно риалити. Виж, Валери Симеонов е друга работа. Не се знае колко точно е модерен, но пък е похвално честен. Всички предизборни коалиции се правят в името на висша цел – за България, за Европа, за по-добро бъдеще... И тая цел влиза в наименованието на политическия съюз. Коалицията на бившия вицепремиер уважи истината и директно я назова: "Патриоти за Валери Симеонов".
Голямата звезда в националистическия сегмент обаче бе партия ВМРО. Ангел Джамбазки даде шах и мат на драгите телевизионни зрители – хем съобщи, че му се родила дъщеря през януари, хем не искал хората да му се бъркат в личния живот, хем баш в кампанията им поднесе вестта. Негови съпартийци поискаха в българския парламент законодателни промени, с които политици да влизат в затвор заради изречени лъжи (интересно, ВМРО без ръководство ли ще остане?). Друг участник в листата - Кристиян Шкварек, се засили да съди Фейсбук, защото му бил блокиран профилът. Черешката обаче бе слоганът "Мултикултурализмът е болест и той трябва да бъде изкоренен", чийто автор е чисто български патриот с име Карлос Контрера.
И БСП гонеше скуката. Критиките за сервилност на медиите спрямо ГЕРБ бяха съчетани с издаване на вестник, от горе до долу посветен на Елена Йончева. Какво ли си мисли тя за авторите в него –
че много я харесват,
или просто им е заповядано? Иво Христов пък, атакуван, задето от критик се превърна в активист на БСП, се защитаваше от сутрин до вечер с: "Кажете, има ли друга партия, която може да свали ГЕРБ". Остана впечатлението, че без Христов БСП няма как да свали ГЕРБ.
В кампанията имаше още много от същото. Габриел обясни, че българските медии са свободни, понеже раздухали скандала с апартаментите (сякаш половината не пробваха да го потулят). Нейни колеги заявиха, че пречка за чуждите инвестиции е президентът Радев. Трети пък уважиха празника на белия щъркел. А Марешки, самобитно гениален, рече, че аптеките и бензиностанциите му не били негови, а на народа. Е, това да се чува!
Не бива да се забравя, че зад всяка една листа стоят поне двама-трима скъпоплатени специалисти по "политическа комуникация", които раздават акъл. Тоест много акъл за пореден път бе демонстриран в държавата. Скъп.
