Животът в българската провинция въобще не е провинциален. Случват се впечатляващи събития, подходящи за поле на глобален политико-философски анализ. Тия дни например жители на Поморие поискаха общината да провери 5G ли са новопоявили се антени върху хотел. По-рано Мездра и Балчик директно забраниха мрежата. И тъй като на разни места в Европа миналата година бяха запалени стълбове, на 5G-то му се отвори голям проблем – да внимава къде точно ще стъпи, заобикаляйки, разбира се, Мездра, Балчик и Поморие, за които много се натиска. Още не знаем само стълбове ли ще горят занапред: решението в Мездра бе предшествано от подписка на разтревожени граждани, че „5G превръща човека в антена-предавател”. Дилемата е що да сторим, ако вече има хора, превърнали се в антена-предавател!
Драмата в Поморие е все още прясна. Тя няма развитие, освен че жители откровено са изплашени да не им се "изпържат мозъците" от антените. В Балчик и Мездра обаче
смешното така се смеси със сериозното,
че не е сигурно може ли иронията да опише пълноценно събитията. В началото е подписка на притеснени за здравето граждани (100-200 души). Тя се внася в общината, а съветниците, умиращи да "чуят гласа на народа” при безобидни глупости, откликват. За да изглеждат някак „държавнически” нещата (хем забрана, хем не), местният парламент гласува едногодишен мораториум – докато се произнесе науката има ли риск хората да се превърнат в антени-предаватели. Следват цветни телевизионни репортажи, в които участници в подписката обясняват как никой все още не е гарантирал безопасността на технологията. Думата вземат и местни политици: „Да, никой нищо не е гарантирал! И щом в крайна сметка гражданите настояват!...” На екрана се появява и трети вид хора: „Българи, осъзнайте се, излагаме се!”. Този трети тип обаче дава ли гаранции за безопасността? - Не!
Така сред сълза, смях
и безпросветна глупост науката и демокрация са защитени отвсякъде – под натиска на будни граждани и без наличните гаранции е изпъдено за една година това, което не се е засилило да идва.
Извън тези драми, напълно сериозно, без въобще да е нужна ирония, следва да се припомни, че по световните върхове тече огромна война за контрол върху комуникационните технологии. Има гигантски сблъсък между САЩ и Китай за 5G, намесени са Европа, Русия, несметни пари и ресурси. Политици на високо ниво прокарват интересите на лобитата. Всичко това не пречи на жителя на Мездра, Балчик или пък на британския вандал, запалил стъпб, да си въобразява, че суматохата има общо със здравето. Тези граждани на глобалното село се опасяват, че ще се превърнат в хора антени, без да си дават сметка, че покрай лъжите в интернет отдавна са станали такива.
Вървейки от частното към общото, разширявайки кръгозора, са отваря и далеч по-голям проблем. За него наистина следва да изоставим всяка шега. Иде реч за беззащитността на демократичните държави спрямо хората, които ретранслират глупост и лудост. Какво ще ги правим тия „антени” – ей този въпрос стои пряко пред демокрациите, без да възнамеряват да горят някого, разбира се.
Последната eдна година показа, че
човешкото безумие вирее неконтролируемо
в съвременната демократична среда. Всеки един планетарен факт доказа, че коронавирусът го има, опасен е, най-сигурната мярка срещу него (поне засега) е изолацията. Въпреки това постоянно има внушителен брой хора, които твърдят, че заразата е измислица, превенцията - ненужна, посрещат всяко ограничение с ропот. Те са същият тип люде, които се боят от 5G – просто не вярват на официалните власти, науката. Тази част от обществата е активна в граждански смисъл, защото не пести сили да прокарва мнението си. В отговор правителствата – от Вашингтон през Париж до София – се съобразяват с нея. Не щат да я губят като електорат. Правителствата с удоволствие биха откликнали и на хората с противоположни позиции, но те са по-тихи, очевидно не така политизирани – кофти сегмент по законите на демокрацията. Вследствие нито една страна от т.нар. бял свят не посмя да въведе мерките в нужната степен – постоянно политиците коригираха предложенията на учените.
Обратно, „черна държава” като Китай,
първоизточник на вируса, се справи. Просто там никой не би търпял за секунда мангъровщини, няма изблици „кой ще ми гледа детето, докато не ходи на училище!”. Вместо демокрация - изолация с военен ред. Най-вероятно втората справила се държава ще е Израел. Живеейки в десетилетна война, тя също е научила населението на дисциплина – то в момента се ваксинира, без жалейки по права и свободи. Равносметката е, че хората-антени не са проблем за недемократичните държави, а за напредналия Запад са огромен.
Отде се пръкна тая вяра в абсурдното, тази войнстваща привързаност към лъжите сред милиони (!) хора, е необясним до момента психологически феномен. Неясeн отговор има и генералният въпрос защо демокрацията, която победи тоталитаризма в Студената война, се докара до настоящото некрасиво положение. Към момента тя е безалтернативна, защото наистина осигурява свободи на хората. Но е факт, че
губи доверието и на разумните си граждани
Защо Китай се справи с коронавируса, а Франция и Германия – не? Защо самият президент на САЩ се оказа човек, способен да изрече, че следва да се пие белина срещу вируса (шега било, извини се после)? Даже се намериха и пълнолетни граждани, които я пиха... Защо държавата на Статуята на свободата сведе политическия избор до конкуренти, с които Белият й дом се превърна в старчески (гротеска е точно Байдън да измъдрят срещу Тръмп демократите, считани за най-прогресивна част от човечеството)? Защо хора от демократичните държави се занимават с идиотията „страх ни е от 5G", а поданиците на недемократичния Китай прокарват тази най-висока технология? И колко още демократичните държави ще продължат да са т.нар. първи свят след всичко това? Тези въпроси си ги задава вече всеки разумен човек, включително влиятелните хора с много дипломи. В резултат апологети на демокрацията от най-либералния й вид (българинът Иван Кръстев и други) в поредица книги и статии напоследък дават изненадваща рецепта –
по-малко права, по-малко свободи,
повече задължения и колективни отговорности. Тези хора искат да ни кажат, че либералната прическа „всеки косъм – с мнение” стана демоде (поредно преобръщане на 180 градуса в идеите им, но това е друга тема).
Дали това е пътят, ще покаже времето. Но следва да се осъзнае, че човекът антена отдавна е тук, влиятелен е, представлява голям обществен проблем с действията си срещу разума. Утре той, по някаква причина, може да поиска забрана на антибиотиците и ваксините, събирайки непренебрежим за политиците брой последователи.
