Наскоро здравният министър Кирил Ананиев смело обяви, че за спасението на болниците в Северозападна България е нужно кардинално решение и го намери в сливането им. Идеята му беше, че за да се спаси изобщо нещо от тях, трябва да се закриват отделения, които нямат достатъчно персонал и пациенти, а хората от региона да ползват лечебните заведения във Видин, Враца и Монтана като една болница, нещо като МБАЛ-Северозапад. Две от тях - болниците във Видин и Враца, са в тежко положение, едната е от години на ръба на фалита, а другата просто е прекалено голяма за населението на областта - заради по-голямата си структура поддържа повече персонал и съответно - без нужните приходи, не може да му плаща адекватни заплати. 

Точно седмица след това, напълно очаквано, Ананиев размисли и обяви, че отделения не просто няма да се закриват, но във Враца и ще се откриват - за да се заздрави финансово болницата, ще има клиника по инвазивна кардиология, специалност, която, както е известно, носи добри приходи. В Монтана така или иначе няма проблеми, а във Видин ще се работи за мотивиране на персонала, каквото и да значи това. С което темата може да се смята за

закрита най-малко до изборите наесен,

а след това пак ще му мислим, току-виж положението някак си се оправило от само себе си. А е ясно, че за това време разрухата и пропадането отвъд точката на обратимото ще продължат.

Защото бедните, обезлюдени райони са най-болезненият пример, че настоящата система не само не работи, тя съсипва лечебните заведения на подобни места. Плащането за отчетена дейност може и да е добро за частна болница в София, но във Видин води до неизбежна несъстоятелност – пациентите са все по-малко, приходите също, покрай тях намаляват и лекарите и сестрите и това постепенно води до естествен край. Но там все още живеят хора, които имат нужда от лечение, и е нужна помощ от държавата – и на нормативно, и на финансово ниво.

Какво прави здравното министерство обаче? Решава да спаси болницата във Враца, като открие отделение по инвазивна кардиология с добре платени от НЗОК клинични пътеки, чиято цел е да финансира останалите отделения на болницата, по които не се плаща толкова добре или които не се управляват добре. Тоест – вместо да работи за промяна в порочния модел, МЗ го ползва, за да закрепи за още известно време болницата.

Но сега темата вече е друга - удобно изтеклият 10 дни преди официалното си представяне най-нов N-ти поред здравен модел, измислен от здравното министерство, който да замести предишните два предложени модела, които почти единодушно бяха обявени за безумни от всички засегнати страни. Модел номер три е

компилация от най-безумните части на модели едно и две

и идва да покаже, че в МЗ не са в състояние да измислят нищо работещо, а и не искат.

„Новият“ модел включва демонополизация на НЗОК, която да се конкурира с няколко частни фонда за 8% вноска. Тъй като с нея няма как да се плаща всичко, вероятно основният пакет, който ще покриват касите, ще бъде намален. Болниците пък ще могат да формират собствени цени, а ако те са над това, което поемат фондовете, разликата ще е за сметка на пациента.

„Моделът“ е фантасмагоричен с ясната цел да не се случи – най-малкото МЗ не е в състояние да закрие официално едно самозакрило се отдавна отделение във Видин, камо ли да прекрои цялата система - затова и е обидно да се коментират „идеите“ му по същество. Това би било единствено загуба на обществена енергия. Може само да се отбележи, че посоката на мислене е плашеща. Държавата не може и не иска да промени създадените и поддържани с години от нея девиации в системата, довели до кражби, раздута в големите градове мрежа и умираща в малките, и

прехвърля задачата на частните фондове,

които единствено с помощта на здравословната пазарна конкуренция (в силно регулиран и изкривен пазар) някак си да реши въпроса. Освен това единствената рецепта, която МЗ може да измисли срещу бруталните доплащания за лечение, явно е да ги легализира, пък конкуренцията може и с тях да се справи.

По-интересното е как би помогнала подобна „реформа“ на Враца и Видин. Във Видин огромната част от населението е или в пенсионна възраст и се осигурява от държавата на непълна вноска, или ако работи, то е за минимална заплата и съответно плаща 8% вноска, значително по-ниска от 8-те процента в София. Едва ли частните фондове ще се впуснат в бясна надпревара за вноските на точно тази област, чието лечение ще им струва повече, отколкото ще внася. По-скоро Видин ще си остане крепост на здравната каса и няма да се наслади на ползите, които конкуренцията ще роди. Освен това там няма конкуренция и в другата посока – там има една единствена болница, която се конкурира единствено с природните закони и ще загуби битката, рано или късно.

Въпросната болница например би могла да се възползва от предоставеното й право да вдигне цените и да очаква, че някой може да ги плаща. Но това е малко вероятно, защото няма кой. Няма и да се разтовари от дейности, които сега са губещи с намаляването на пакета – болницата и без това е в състояние да осигурява само основно базово лечение и в момента. Тоест с новия модел тя няма да има и повече приходи, с които да се спаси. Напротив – реално за болниците в подобни места едва ли ще се промени нещо, а в състоянието, в което са те, това е фатално. И след година отново ще се говори за кардинални промени.

Но ще е късно. Защото времето за приказки приключи преди повече от 10 години.