На 26 януари т.г. г-жа Джанет Йелън, главата на централната банка на САЩ (ФРС, галено „Фед“) при президента Обама, стана секретар на трезора, т.е. шеф на фиска. Тя обяви, че за да финансира амбициозната инициатива на президента Байдън за 2 трлн. долара инфраструктурни инвестиции, които да вдигнат на крака американската икономика, федералната хазна има нужда от всичките си приходи по закон. Пречка бил трансферът на печалбите на американските фирми към чужбина, където ги облагат много по-ниско или никак. От същото страдали и другите държави, съюзници на САЩ. Затова в името на справедливостта и всеобщото благо новото правителство на глобалния хегемон обявява
световна данъчна революция!
Край на данъчните убежища, САЩ ще сключат пакт с другите страни и ще наложат навсякъде по планетата печалбите да се облагат със сериозен данък. Идеята е държавите да се задължат да облагат всички печалби поне с всеобщата минимална данъчна ставка. Данък печалба може да е по-висок. Последваха познатите обяснения, че държави пирати нечестно привличат капитал с нулеви или нищожни данъци. Корпорациите прилагали данъчна оптимизация, т.е. избягват и заобикалят облагането в САЩ, като прехвърлят печалби в данъчните оазиси. Така в крайна сметка се оказва, че
най-богатите плащат най-малко данъци
Има изчисления, че средният данък печалба, платен от най-големите корпорации – първите 1000 на сп. „Форбс“, е не повече от 6-7%. Цифровите и другите високотехнологични гиганти хитруват повече и плащат по-малко. Но край! Стига нелоялна данъчна конкуренция. Не на офшорните убежища. Край на данъчната ерозия. Бирници от всички страни, обединявайте се. Да няма печалба необложена. Засега не е ясно каква ще е минималната ставка; близки до трезора хора намекват, че САЩ ще искат 25% с идеята с малка отстъпка да наложат праг от 21% данък печалба. Прагматичните анализатори смятат, че е по-вероятен консенсус за 15% глобален минимум. Засега проект за пакт няма, намеренията остават неясни. Въпреки това веднага и радостно
развитите страни приветстваха идеята,
всяка от тях прецени, че нейният данък печалба е по-висок, та 15% или дори 21% няма да я засегне. Напротив, може да ѝ помогне, ако спре или ограничи бягството на местните фирми от облагане. Сметки сочат, че държавите губят 200 до 500 млрд. долара годишно само от офшорните зони, а ако добавим другите форми на „нелоялна данъчна конкуренция“, загубеният данък стига 1-2 трлн. долара годишно. Преди дни ОИСР заяви, че почва работа по пакта и щяла да обедини 140 държави да го приемат.
Всъщност идеята за глобален минимален данък печалба не е никак нова. Тя се предлага от Световния икономически форум в разни нюанси още от осемдесетте години. От 2013 г. ОИСР и Г-20 събраха 135 държави в инициативата (анти-) BEPS [1]. Има съгласие между тях, че „нелоялно“ е да се облага печалбата под 10%, и трябва да отказват и денонсират спогодби за избягване на двойно облагане със страни под този праг, да събират данък при източника от фирми в такива юрисдикции. Но постепенно
еуфорията се измества от скептицизъм,
финансистите плахо, но все по-настойчиво напомнят на политиците хиляди пъти изложените и обяснени аргументи срещу глобалния фискален пакт. Много са, но основният е, че данъчната революция има шанс само ако е наистина глобална, т.е. ако обхване всички държави до една. Иначе страните, отхвърлящи пакта, ще спечелят, като продължат да предоставят убежище с облагане под глобалната ставка. По тази причина 10 години буксува европейският фискален съюз: дори в ЕС не могат да се споразумеят помежду си. А каква сила ще наложи на страни като Русия, Китай, та дори Турция и арабските страни, да приемат идеята на САЩ с дизайн на ОИСР? А ако се окаже, че 1/3 от света или повече остава извън пакта, каква ще е ползата за страните, които го подпишат? Така че (и този път)
фискална революция няма да има
След първосигналните радостни реакции политиците вече проумяват, че техните страни и те самите само ще загубят от глобалния фискален пакт. Далеч не само офшорните зони ще колабират. Най-много 10 държави със сигурност печелят. Развиващите се страни забелязват, че вдигането на данъка върху печалбите им отнема важно конкурентно предимство, с което привличат чуждестранни инвестиции, а може да предизвика и бягство от тях не само на чужд, а и на местния капитал (като ще е еднакъв и висок данъкът, поне капиталът да на сигурно място). Бизнесът в индустриалните страни взе да смята и вижда, че ако загуби възможностите за по-евтино производство и доставки от развиващия се свят, ще бъде принуден да качи цените с риск да загуби пазар. Всички се сещат, че данъчната ставка е само един от елементите на данъка. За да има еднакъв минимален данък, ще трябва да се наложи и еднакъв минимален обхват на данъчната база, еднакви дефиниции, минимално задължителни процедури. Т.е. трябва да се решат онези въпроси, които спънаха фискалния съюз в ЕС и подкокоросаха британците да побегнат от него. Видя се, че няма защита за новия ред,
защитна репресия липсва
Какво ще направи държавата, примерно САЩ, срещу страни, отказали глобалния данък? Екипът на г-жа Йелън обяснява, че могат да наложат дооблагане на фирмите, избегнали данъка, както им съберат разликата до глобалната ставка. Доказват, че една корпорация е платила фактически 1% от печалбата си, и я брулят още 20% до глобалната ставка (ако е 21%). Но така третират своите, американските фирми. А как ще репресират китайските? С наказателни мита (както заплашваше президентът Тръмп)? За това глобален пакт не им трябва, президентът може да го направи веднага. И ще усети защо предшественикът му буча и се отказа. На всички фискални революционери по света ще напомним:
никой не е премахнал конкуренцията,
включително международната, а който е опитвал да я спре, ограничи или контролира, в крайна сметка е загубил от това. Този извод е централна икономическа теорема, по-точно продуктът на цял свод от теореми, формулирани и доказани от десетки икономисти [2], а което е по-важно – потвърдени от практиката и засвидетелствани от историята.
- - -
[1] Base Erosion and Profit Shifting, ерозия на базата (на облагане) и прехвърляне на печалби.
[2] Едно добро, обширно, но достъпно, разбираемо и за непрофесионалния читател изложение на логиката и доказателствата за този извод е издаденият през 1949 г. труд на Лудвиг фон Мизес „Човешкото действие“. Има десетки други, по-пълни, по-конкретни и по-съвременни, но фундаменталният труд на фон Мизес има прекрасен превод на български език.
