"Дивангейт" повдигна два остри въпроса в Европейския съюз: Къде да седне важна персона, ако се окаже без стол във висшите среди, и може ли диванът да го замести? Премиерът Бойко Борисов се подсигури на тези избори не с един, а с два стола. Записа се начело на две листи и спечели два депутатски мандата. Но се отказа и от двата, защото не му трябва депутатски имунитет. Въпреки това вероятно ще му трябва заплата, защото - както ни е убедил - няма други доходи, а за пенсия не е готов. Задава се риск да стане жертва на пословицата
"От два стола - та на земята"
Трудоустрояването на бивш министър-председател е сложна задача, която може да има международни измерения. Най-логично е да си потърси стол наблизо - например от другата страна на бул. "Дондуков". Щом излезе от Министерския съвет и пресече ларгото, отсреща е президентството. Още когато почукваше по челото новоизбрания през 2012 г. президент Росен Плевнелиев, Борисов заяви на всеослушание: "Следващия път съм аз". Вярно е, че пропусна следващото завъртане на президентската рулетка през 2017 г., но може да опита тази есен. Така ще се отърве от омразния си съсед Румен Радев, стига да се справи с една задача: да го победи на изборите, за които той вече е кандидат. Проблемът е, че Румен Радев вече му издърпа килимчето под краката, защото е неофициален лидер на фронта "Антибойко", който го надви на парламентарните избори.
Ако не се осмели да влезне в челен сблъсък с президента, в който може да загуби всички шансове за оцеляване в политическия живот, ще трябва да си търси работа в чужбина, защото удобните за него столове в България ще свършат. Борисов притежава "голяма международна експертиза". Сам го твърди. Оставил е приятели във всяка столица. Специалистът по бойкознание Георги Марков заяви по Би Ти Ви:
"Меркел на Бойко заложи и той не я изложи"
Къде ще го поканят, какво ще му предложат - остава само да изчакаме, защото при тези качества офертите няма да закъснеят. Липсата на езикови познания не е проблем. Ценните хора си имат преводачи, секретари, шофьори, които владеят по няколко езика, защото не са заети с управленски грижи и намират свободно време да учат. Българската политическа школа е дала вече двама бивши премиери да работят за международното благо. Първият е Филип Димитров, който въпреки едногодишния си мандат (1991-1992 г.) бе забелязан в чужбина и през 2010 г. бе пратен за посланик на ЕС в Грузия, а през 2015 г. стана член на Венецианската комисия, която е нещо като съвет на старейшините по юридическите въпроси към Съвета на Европа. Вторият е Сергей Станишев, който използва премиерския си пост (2005-2009 г.) и лидерството си на БСП от 2005 до 2014 г. като трамплин, за да оглави през 2011 г. Партията на европейските социалисти (ПЕС). Той съчетава в Брюксел тази функция със задълженията си на евродепутат.
Борисов се представя като влиятелен фактор в Европейската народна партия. Но там ръководният пост е зает от неговия изповедник Доналд Туск (Полша), който прояви търпение на 2 октомври 2020 г. да го изслуша как Мата Хари му пълни чекмеджето в спалнята с евро и злато. Оттогава го държи на дистанция не само заради коронавируса. Той пропусна да го поздрави за победата на парламентарните избори, въпреки че Борисов има остра потребност от външна подкрепа, за да не изглежда победата му като поражение, както си мислят мнозина в България. Тишина долита и от Германия, където Ангела Меркел доскоро се отнасяше към него като ангел-хранител, защото го хранеше с месото от своята чиния на официалните вечери на Европейския съвет.
Докато чака задграничен пост, може да си намери за своя сметка удобен стол в чужбина, както постъпи Васил Божков, който върти от Дубай политическа активност в България. Но там е скъпо. Божков обясни през първите дни на емиграцията си миналата година, че за да се устрои, разчита на добри хора: "Приятелите ми дават пари, милион, два, пет - това не е проблем. Но аз нямам нищо". Борисов също се изкарва скромен българин, защото твърди, че парите в чекмеджето му не са от заплати, а са подхвърлени злонамерено. Следователно за разлика от Божков няма как да каже, че приятели му дават милиони за командировка в чужбина. Всяко харчене на по-големи суми от сбора на заплатите му би го разобличило като незаконно обогатил се от служебното си положение.
Ако не се намери международен стол за Борисов,
може би ще се задоволи с диван,
както се примири в Анкара председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. Диван има и в шоуто на Слави Трифонов, но там едва ли ще му бъде удобно по вече известни политически причини. Трябва му нещо по-самостоятелно.
Ако погледнем други бивши политици, съдбата им отреди не стол, а много семпло подобие на диван. Бившият премиер и президент на Косово Хашим Тачи получи затворнически нар, който не е комфортен, но му гарантира уединение в чужбина (Хага) заради престъпления срещу човечеството. Борисов не е кандидат за такъв международен диван, но и България би могла да му предложи подходящи условия. Неколкомесечните протести срещу неговото управление издигаха лозунга "Борисов е позор - оставка и затвор". Слизането му от власт би могло да отвори очите на прокуратурата за онова, което виждат протестиращите българи.
И накрая остава да проверим дали германската канцлерка Ангела Меркел може да служи като международен щемпел за качеството на другите политици. Бившата любимка на Меркел - Анегрет Крамп-Каренбауер - се провали като нейна наследничка начело на партията й ХДС. Следващият - Армин Лашет - се държи като бледа политическа сянка на Меркел и буди съмнения дали става за канцлер. Друга любимка на Меркел, но в чужбина - Урсула фон дер Лайен - измъчва и себе, и ЕС на поста, който не й отива. Нито един от тях не се доказа като голям политик. Меркел изглежда не се справя с последната си задача - да си подготви достоен наследник. Защото край високите дървета растат само храсти. Може би поетът Георги Марков трябва да поработи над друга рима: "На когото Меркел заложи, все ще я изложи".
