Изборите за Европейския парламент изпълниха почти всички очаквания. Наистина се оказаха най-интересните, най-непредсказуемите и най-важните избори в ЕС. Въпреки че на пръв поглед няма значителна промяна в състава на Европейския парламент, тези избори отбелязват няколко фундаментални промени. Първата и най-важната от тях е, че сложиха край на продължаващата вече повече от две десетилетия тенденция на спадаща избирателна активност. Броят на гласувалите се увеличи забележително в целия ЕС с изключение на една-две страни членки, сред които и България. Особено забележително е увеличението в досега анемичния Изток. В Полша тя се удвои, а в Румъния беше близо до удвояването. Като цяло най-забележително е увеличението в големите държави.
Втората фундаментална промяна е, че
тези избори обявиха официално края на кризата в еврозоната
Партиите, които бяха създадени или спечелиха от икономическата и финансовата криза, тоест крайнолевите и популистите, са почти на изчезване. Те отстъпиха място на центристки и умерени политически сили. Най-забележителни в този смисъл са резултатите в Гърция, където десноцентристката „Нова демокрация“ спечели с умерена и цивилизована кампания. Партията на бунта срещу европейската спасителна програма за Гърция - СИРИЗА, продължава да е с голяма подкрепа, но е видима тенденцията на спад. Евроизборите показват също и края на миграционната криза. В повечето развити демокрации, където темата доминираше през последните години, антимиграционните партии регистрираха спад, като най-яркото и самотно изключение е Италия. Големите победители са умерени и прогресивни политически сили, които заложиха на най-важните приоритети, пред които са изправени европейските общества, като икономическото неравенство и промените в климата.
Нещото, което анализаторите пропуснаха в прогнозите си, е, че тези избори разкриха
голямото разделение между западната и източната част на ЕС,
което заслужава много внимателен анализ, тъй като това чертае бъдещето на съюза. На Запад, където демокрациите имат по-дълбоки корени, тези избори ще бъдат запомнени с безпрецедентното участие на младите, които традиционно не гласуват, особено на евроизбори. Няколко са причините. Първата е, че на Запад също имаше опит за демократичен преврат, който вървеше някак незабелязано и често минаваше маскиран като стабилност на двупартийната или малкопартийната система. Германия е ярък пример. Доскоро тя беше разглеждана като остров на политическа стабилност, но четирите мандата на канцлерката Меркел и нейното управление чрез широки коалиции ерозираха демократичното представителство. В името на политическата и икономическата стабилност всякаква смислена алтернатива беше погълната, което остави пространство за ръста на "Алтернатива за Германия". Тя обаче не се показа като истинска алтернатива в цивилизовано общество с добра демократична традиция и най-вече с чувство на европейска отговорност, което отвори пътя към Зелените. Германските Зелени бележат ръст вече няколко избори поред, но на евроизборите сега буквално пометоха статуквото, като завършиха втори плътно след християндемократите.
Ще бъде прибързано обаче заслугите за победата им да се припише изцяло на тях и внезапното осъзнаване на нуждата от зелени политики.
В Германия изборният резултат беше повлиян от ютюбъра Рецо,
който иначе е диджей, но седмица преди евроизборите посвети 55-минутно видео на демитологизирането на управляващата коалиция, като със статистики и конкретни данни обясни, че християндемократите и социалдемократите не са направили нищо за подобряването на живота на германците и дори напротив, отговорни са за задълбочаването на икономическото неравенство и за влошаването на климатичната ситуация. Видеото на Рецо очевидно напипва оголен нерв, защото изнесените от него данни и твърдения изцяло изместиха желания от управляващите дневен ред и подмениха дебата. Нямаше медия в Германия, която да не се занимава с преценка на истинността на твърденията на Рецо и проверка на източниците му. Това фундаментално промени разговора там. Нещо повече, само дни след като той буквално взриви общественото мнение, Рецо пусна ново видео, този път кратко – малко над 3 минути, в което над 70 влогъри - известни германски инфлуенсъри от най-различни прослойки и с най-различна аудитория, отправиха призив към избирателите да не гласуват за мейнстрийм партиите, а вместо това да подкрепят Зелените. Само за един ден Германия позеленя, след като интернет поколението излезе срещу отглежданите от телевизията. На тези избори гласуващите за първи път отбелязаха абсолютен рекорд. Нещо повече, по-голямата част от гласуващите млади хора във възрастовата група между 18 и 29 години гласуваха за Зелените.
Всички те не гледат телевизия, а се информират основно от социалните мрежи, и то предимно Whatsapp, Youtube, Snapchat др. Те бяха сред първите, до които достигна малката революционерка Грета Тунберг – 16-годишното момиче, което започна като самотна стачкуваща срещу това, че промените в климата не са основен приоритет на медиите и партиите. Само за няколко месеца обаче нейната индивидуална училищна стачка се превърна в глобално движение. Това, че милениумите не гледат телевизия, обяснява и защо Рецо постигна такъв ефект. В първата седмица от публикуването видеото му беше гледано от 8 милиона души – разнолика и разнообразна аудитория, за която телевизиите, взети заедно, могат само да мечтаят. За управляващите това беше огромен шок, на който те не успяха да реагират подобаващо, доказвайки, че не разбират добре интернет и младото поколение. Направеното от Рецо е сигнал, че демокрацията в развитите държави се опитва да премине на следващото еволюционно ниво, като става по-гражданска. Рецо изигра ролята на метеорита, унищожил динозаврите.
Оттук нататък политиката ще бъде все по-фрагментирана, тоест по-представителна за различните интереси в едно глобализирано и мобилно общество.
Въпреки гражданската революция, която се наблюдава и другаде, победата на Зелените се дължи и на все по-осъзнатата нужда от спешни действия за противопоставяне на климатичните промени. Зелените буквално обръщаха маси във Франция, където завършиха трети, и в Италия, където вгорчиха привидната победа на фашистката партия на Матео Салвини. Те изненадаха управляващите и в Ирландия.
На изток се вижда краят на антилибералната криза
В източната част на съюза също текат процеси на демократичен бунт, като най-ярък е в Румъния. От началото на голямото разширяване от 2004-та и 2007-а досега новите членки допринасяха с уникално ниска избирателна активност и за радикализирането на десноцентристите. Тези избори обаче сложиха края на тази тенденция, което може би е истинският край на разделението между нови и стари членки. Румънците, които имат най-голямата диаспора в ЕС, се редиха на километрични опашки, за да покажат среден пръст на управляващите. Румъния е една от фронтовите линии на преврата срещу демокрацията и е първата страна от източната част на съюза, която се разбунтува чрез избори срещу него. Не само че социалдемократите завършиха разгромени след две години опити да хакнат борбата срещу корупцията, но и лидерът им Ливиу Драгня отиде в затвора.
Любопитни са резултатите и в превзетата демокрация на Унгария, където също има възход на либералите. Демократичната коалиция и "Моментум" ще изпратят общо шестима евродепутати. Естония, която изненада с ръст на крайната десница, явно се усети, че е сгрешила, и подкрепи либералната партия, която спечели изборите. Възход на проевропейски и демократични сили имаше и в Чехия, а в Словакия проевропейска коалиция спечели убедителна победа. Другаде обаче резултатите показват, че Европейската пролет все още не е дошла или е още в много ранен стадий. Такъв случай са Полша и България, въпреки че има значителни разлики между двете страни. В Хърватия ситуацията е особено интересна и заслужава отделно внимание, но като цяло се вижда, че политическата сцена се фрагментира много по-бързо от очакваното. Уникалното в хърватския случай е, че на тези избори за първи път малцинствена партия, и то на сърбите, постави чрез предизборната си кампания дълго замитания под килима въпрос за отношението към националните малцинства в бивша Югославия.
Евроизборите бяха истински метеорит за традиционните политически партии и дават много храна за размисъл на европейските политически семейства. Отбелязвайки края на кризисната политика от последното десетилетие, тези избори поставиха началото на европейски демос, който споделя много общи проблеми, сред които най-важните са състоянието на демокрацията, климатичните промени и икономическото неравенство. Истинското предизвикателство предстои, но уникалното на тези избори е, че съставът на Европарламента ще изглежда почти същият, но ще работи по коренно различен начин.
