Тъкмо се зарадвахме, че власт и недоволни най-сетне са се разбрали за въглищната енергетика, и препирните започнаха наново.
Във вторник вечерта след изнурителни преговори премиерът Денков съобщи, че е постигнал споразумение със синдикатите в седем точки. Но бързо плъзнаха червеи на съмнението - част от участвалите в преговорите се разграничиха, в сряда Народното събрание одобри пакта, а знакови депутати намериха поводи да скастрят кабинета.
Бойко Борисов похвали Делян Пеевски, че дирижирал много успешно тежките преговори. После хвалещият и похваленият нахокаха в един глас енергийния министър Румен Радев, задето казал, че някои от точките са много трудно изпълними.
В пълен синхрон двамата видни политици, които уж подкрепят правителството, намекнаха за оставка на Румен Радев (министъра, не президента) и поискаха да се яви в НС да обясни кое му се вижда неизпълнимо. „Повече няма да си залагам партията за аматьори. Единият обижда миньорите, другият казва, че споразумението няма да сработи“, вкара гневни нотки шефът на ГЕРБ.
Радев наистина заслужава упреци, защото някак отсъства от арената на преговорите. А като проговори, каза, че някои от исканията са трудно изпълними. Но човекът е прав - ако беше лесно, щеше ли да има спорове, протести и пътни блокади.
Самото споразумение се оказа недоносче - пълно е с неясноти, с уговорки, с обещания за нови преговори. И на всичко отгоре се оказа, че не всички участници в преговорите са го подписали. Какво всъщност казват седемте точки?
Някои от тях звучат на обикновения гражданин като писани на "мандарин" или на "латински". Точно такава е точка първа: "Продължаване на процедурата за
въвеждане на механизъм за капацитет
и стартиране на процедура за поддържане необходимия състав от синхронно работещи и резервни генериращи източници, директно присъединени към електропреносната мрежа"..
"Механизъм за капацитет" е брюкселският термин за онази схема, която преди наричахме "студен резерв". Тоест на определени тецове се дават пари, за да са в готовност да пуснат мощности, ако има недостиг на електроенергия.
Това е държавна субсидия, която е допустима, но само при определени условия. Още преди дни евродепутатът Радан Кънев обясни къде е проблемът:
"През юни 2019 г. влезе в сила Регламент 943 за електроенергийния пазар, който забранява механизмите за капацитет за въглища отвъд 2025 г. - освен ако има сключени договори до 31 декември 2019 г. Този регламент е договарян по време на мандата на "Борисов-3". Срокът за подписване на договори е изтекъл пак тогава. Договори НЕ са сключени. Защо? Защото за пореден път миньорите и енергетиците бяха лъгани, че няма нужда, че за да се одобрят такива договори, е нужно да има план за затваряне на мощности. Това е клопката на популизма от 2017-2019 г.”
Според Кънев сега не е невъзможно (но е и доста трудно) да се договори нов модел на "механизми за капацитет" с Брюксел. Но за целта България трябва да представи план за бързо намаляване на въглеродните емисии. А синдикатите искат точно обратното - кабинетът да убеди ЕК, че поставената цел за намаляване на СО2 емисиите с 40% до 2026 г. трябва да отпадне.
Няма как да искаме от ЕК да даваме субсидии на тецовете и едновременно с това да отказваме да намаляваме вредните емисии. Вероятно точно затова енергийният министър говори за "трудно изпълними" точки от пакта. И затова в точка N1 се говори само за преговори и стартиране на процедури, не за решения.
Точка 2 от въглищния пакт е още по-трудна. Тя задължава
"Министерски съвет да изпълни решенията на Народното събрание
от 31 януари 2020 г. и от 12 януари 2023 г. чрез преговори с ЕК с участието на по един представител на национално представените синдикати в сектор "Енергетика".
Първото решение на НС - от 2020 г., е за "недопускане в дългосрочен план прекратяване функционирането и/или ограничаването на производствения капацитет на въглищните топлоцентрали от групата на БЕХ" - тоест на държавните предприятия.
А за частните дружества е записано, че МС се ангажира да не им се меси и ограничава, ако "работят изцяло на пазарен принцип в съответствие с европейското и национално законодателство".
Накратко решението от 2020 г. казва, че държавните въглищни топлоцентрали трябва си се пазят още дълги години като писани яйца - каквото и да струва на данъкоплатците това. Не ясно как София може да убеди Брюксел за това. Вероятно затова сега в пакта е записано, че трябва да се преговаря с ЕК и че в преговорите ще участват "делегати" на синдикатите - явно кабинетът се надява еврочиновниците да обяснят на профсъюзите защо част от исканията им са "невъзможна мисия".
Премиерът Денков вече много пъти подчертава - правителството няма да затваря енергоблокове и да дърпа шалтери, защото пазарът ще го направи. Същото казват и много експерти - който не може да произвежда ток евтино и чисто, просто е обречен. ВЕИ-тата и новите технологии настъпват мощно и неудържимо и ще заменят кюмюрената енергетика. А ЕС дава милиарди, за да не стане този преход твърде рязък и болезнен, на хората да се намери работа, а заместването на "горивната база" да стане умно, плавно и без риск за енергийната сигурност. Очевидно е обаче, че синдикатите още не могат (или не искат) да схванат това.
Точка 3 поставя правилна задача:
"Изработване на проект на
енергийна стратегия до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.
с участие на социалните партньори (паралелно с актуализацията на Интегрирания план енергетика и климат) - в срок до 30 ноември".
Чудесна цел, но поражда един прост въпрос - как поредица правителства изобщо са си позволили да пишат кратко-, средносрочни, териториални и други планове, без да имат актуална дългосрочна стратегия - тоест ясна визия какво искаме да постигнем в енергетиката до 2050 г.?
Точка 4 от въглищния пакт звучи добре - изисква правила, прозрачност и контрол над инвестициите:
"Прозрачност на процедурите по инвестиционните намерения
и включване в тях на централите, мините и засегнатите общини в съответните региони с техните проекти. Създаване на комитет за наблюдение с участие на представители на социалните партньори, в това число и регионалните структури от централите, мините и засегнатите общини в съответните региони с техните проекти". Срокът за изпълнение е 31 декември.
Не става ясно обаче какво точно ще наблюдава комитетът за наблюдение (а и само съзерцание не стига). Колкото до искането в инвестиционните намерения да се включат тецове, толпофикации, мини, общини, то "чука на отворена врата" - и сега е заложено, че всеки, който има добра идея за работни места в зелени производства и услуги, ще може да кандидатства за финансиране и подкрепа.
Задача N 5 буди недоумение: "Категорично
отпадане на предприятието за конверсия
на въглищните региони".
Въпросното предприятие е една от "ключовите реформи" в Националния план за възстановяване и устойчивост - по думите на ексвицепремиера Атанас Пеканов. За това предприятие се знае и говори поне от 3 години. Как така изведнъж енергетиците решиха, че не го искат и то ще бъде заличено от плана? И защо кабинетът "Денков" бързо се съгласи? Възможно е отказът да е напълно правилна стъпка - знаем "ползите" от държавните предприятия. Но никой не даде аргументи за зачеркването. А по-горе в пакта се говореше за прозрачност...
Точка шест пък направо "избива рибата": "Проучване на възможността за
улавяне, преработка или съхранение на въглеродни емисии
за ТЕЦ Марица Изток 2 в срок до 31 март 2024 г."
Първо, задачата звучи някак неуместно конкретно на фона на другите за стратегии и инвестиционни намерения, но най-удивителното е, че разкрива, че досега възможностите за улавяне и оползотворяване на СО2 емисиите изобщо не са били проучвани. Може ли ръководителите на държавната енергетика - днешни и вчерашни, да ни обяснят защо са "дремали" досега? Темата за "утилизация" на парниковите газове е гореща поне от 5 години.
Финалната седма точка на въглищния пакт е озадачаваща, защото гласи: "Социалните партньори се съгласиха
да продължат преговорите
по проекта за споразумение, връчено на 19 септември..."
Излиза, че истинско споразумение няма, има само съгласие разговорите за бъдещето да продължат. Звучи като временно "заравяне на томахавките".
А това не е радващо, защото подсказва, че синдикалният рекет, зад който все повече прозират корпулентни политически интереси (за клатене на правителството), ще продължи.
Димитър Манолов от "Подкрепа" в сряда подметна небрежно в тв интервю, че можело да се стигне до "блекаут" - тоест недоволните от ТЕЦ "Марица Изток 2" да започнат ефективна стачка, да спрат производството и да се стигне до режим на тока. Сега това не звучи като реална заплаха. В момента тази централа работи с едва 15-ина процента от силите си, защото няма кой да купува скъпия й ток. И работи само защото служебният кабинет натисна КЕВР да я включи в микса за битовите потребители, за да не спре съвсем. През зимата обаче, ако има студове и високи цени на борсите, ТЕЦ "Марица Изток 2" може да да стане важен фактор. И оръжие за натиск срещу управляващите.
