Възрастен човек почина на прага на болницата, от която току-що е бил изписан - столичната Пета градска. Присъствал на инцидента твърди, че 30 минути е молил някой от болницата да му обърне внимание и да помогне, но хора от персонала са се появили, за да обяснят, че на пациента нищо му няма, а също и да питат дали е здравноосигурен. Повиканата линейка пристига след половин час, колкото да регистрира смъртта. Следват дежурните проверки - на здравното министерство, на столичната община, чиято е Пета градска, и на самата болница. Резултати от първите две още няма, но когато те се появят, няма да отговорят на част от въпросите, които поредният такъв инцидент повдига. Отговорите обаче са ясни и нелицеприятни.
Най-очевидната констатация при всеки такъв случай - а те са регулярни - е
захлупилата ни повсеместна дехуманизация
Умиращият на тротоара човек е разпитван от сестра от болницата за социалния си статус, защото било практика хората да симулират, че са зле, за да останат в лечебното заведение. Т.е. едва когато болницата се увери, че пациентът не симулира, ще го въведе в Светая светих на спешното отделение. Вместо да се увери именно там, с преценката на лекар, а не на тротоара. А сестрата го прави не защото е лош човек, а защото така работят в болницата - във всяка една, защото е претръпнала и научена, че за нищо на света не се хаби ресурс, който няма да бъде платен - ако това е клошар, който симулира - защото това удря директно по нейната и без това мизерна заплата; защото не й пука - такива ги вижда по няколко всеки ден и ако почне да се трогва за всеки, би било равнозначно на самоубийство. Цялата й среда е такава - от отделението и болницата, до града и държавата. Определени хора в България не е редно да умират по тротоарите - българи със семейства, за които има на кого да му пука.
Клошари и цигани може
Човекът умира, току-що изписан от болницата в "добро общо състояние". Тепърва от проверките ще се разбере бил ли е в добро състояние или не. От болницата твърдят, че възрастният мъж - на 72 години, е бил от месеци в Пета градска, с множество заболявания. Класически пациент на класическа общинска болница. Пациентът, когото никой не иска и който само пречи на здравната система, която в българския си вариант съществува и функционира, за да лекува здрави хора. При появата на много болен човек системата се затваря и го изхвърля - освен ако няма близки с много пари. Този човек очевидно е нямал, затова и е попаднал в Пета градска болница, а не в някоя от десетките лъскави клиники на София. Здравната система у нас е безкрайно ефективна, когато млад човек има нужда от, например, лапароскопска операция, и си плати избор на екип. Хилядите възрастни, хронично болни с по няколко диагнози, умиращи, които имат нужда от социално-медицинска грижа - долекуване, палиация или просто старчески дом, нямат място в нея, нито където и да било другаде, защото такива места няма. Някои се изхитряват да симулират, обаче и в системата не са вчерашни. Защото за тях не се плаща, или се плаща зле, и приемането на такъв човек в болницата значи по-нисък доход за работещите в нея.
И въпреки това в общински и държавни болници все още приемат такива хора. Което отговаря и на въпроса
защо изобщо още съществува Пета градска болница
в София, където има още 30-40 болници. Мизерна, западнала, на доизживяване, тя осъществява санитарни и социални функции - приема неосигурени и бедни, които друг не иска, за което получава и някакво допълнително финансиране от общината - очевидно недостатъчно. И понеже никой не иска да работи на такова място и за без пари, е малко вероятно в случая с починалия пациент да има наказани, освен ако няма наистина фрапиращи медицински пропуски. Ако дори само една медицинска сестра бъде уволнена, функционирането на цяло отделение ще е под въпрос, а оттам - и на цялата болница.
В цялата страна има остра нужда от подобни структури, които обаче няма как да съществуват и да са безопасни в настоящия си вид. Те трябва да имат различно финансиране - не за отчетена дейност, а субсидии, включително и по линия на социалните служби, трудно биха могли да бъдат и търговски дружества, каквито законът сега ги задължава да бъдат, и да бъдат мерени с един и същи аршин с болниците, които се занимават само с активно лечение. В доста страни например подобни структури се разкриват към църквата и се издържат предимно от дарения и доброволен труд, но у нас за съжаление няма подобна традиция. И при липсата на подходящо законодателство и насърчение няма и как да се появи.
Законът у нас казва, че хем медицинско лице е длъжно да окаже спешна помощ на нуждаещ се, хем като е на работа, е длъжно да спазва Кодекса на труда, който пък му забранява да оказва спешна помощ извън работното си място. И това е ясно отдавна, тъй като пред "Пирогов" регулярно стават скандали с припаднали хора, за които от болницата отказват да се погрижат. И всякакви призиви за по-гъвкаво законодателство - например за специфичен имунитет за този, който оказва спешна помощ, остават нечути. Медицинските лица у нас отдавна са се научили, че ако не искат да имат неприятности, е най-добре да не оказват спешна помощ на припаднали на улицата. Защото винаги ще се намери някой сеирджия, който да ги изтипоса във "Фейсбук" с детайлен емоционален анализ какво не са направили правилно.
