В навечерието на изборите за Европейски парламент мнозина все още се чудят накъде да насочат гласа си. Вместо да се впускаме в анализ на разнородните идеи и предложения на различните кандидати, нека разгледаме основните икономически проблеми, които бяха в центъра на кампанията, и предлаганите от кандидатите решения. 

Безспорно най-обсъжданото предложение е за

въвеждане на европейска минимална работна заплата

Най-популярният му вариант е за фиксиране на минималното заплащане във всички държави от ЕС на 60% от медианното за съответната страна. Изчисленията сочат, че в българския случай подобен подход би довел до намаляване и задържане на ръста на минималната заплата. Като всяка друга политика за определяне на минимална заплата и тази крие обичайните рискове от затрудняване на достъпа до пазара на труда и изкривяването му.  Но големият риск е от централизиране на социалната политика на европейско равнище, което от своя страна може да я превърне в инструмент за налагане на политиките на водещите западни държави за сметка на конкурентните предимства на източните.

Данъчното облагане също е сред доминиращите теми

От известно време данъчната конкуренция в ЕС е под прицел – само преди няколко месеца на дневен ред беше предложението за отпадане на абсолютното мнозинство и заместването му с квалифицирано при вземането на решения по данъчни въпроси. Засега това предложение бе отхвърлено, но в хода на кампанията се чуха предложения за налагане на минимална ставка на корпоративния данък за всички членки на ЕС. Спряганият за следващ председател на Европейската комисия Франс Тимерманс смята, че минимумът следва да бъде фиксиран на 18%. Тази ставка е чувствително по-висока от настоящия данък в България, Кипър, Литва, Унгария и Ирландия. Подобни предложения -  маскирани като „социална справедливост“ и преследване на данъчните убежища - всъщност целят премахване на предимствата на страни като България, които могат да си позволят да привличат инвестиции с по-благоприятен данъчен режим.

Друг важен въпрос е

облагането на интернет гигантите

Предишното предложение за въвеждане на паневропейски данък върху услугите, предоставяни онлайн, беше отхвърлено, но сега много кандидати за ЕП се обявиха за възкресяването му в нова форма. Оригиналната идея предполагаше данъкът върху онлайн дейностите да е 3% и да се начислява там, където те се извършват, а не там, където фирмите са регистрирани. В този си вид предложението страда от ред дефекти, създава рискове от двойно облагане и се прицелва в приходите на страните, успели да създадат най-добрите условия за водещите интернет компании.

Водеща тема е и „зелената политика“

Повечето кандидати се обединяват около разширяване на обхвата ѝ в посока на създаване на „зелени работни места“, фокусиране на транспорта върху по-екологични решения (като високоскоростни влакове) и по-тежко облагане на замърсителите. Най-притеснителното тук е, че почти всички партии (без консерваторите и реформистите) защитават значителни увеличения на публичните разходи за екология, съчетани с повишаване на екоданъците. С други думи, цели се намаляване на емисиите и замърсяването на всяка цена, но се неглижират последиците от агресивните "зелени политики". 

Икономически привкус придоби и обсъждането на мерките за

справяне с мигрантския поток,

като най-често представяното предложение комбинира подсилване на граничния контрол и програма за финансиране на икономически проекти в Африка, често сравнявана с „нов план Маршал“. Засега тя се обсъжда само в най-общ план, но съдейки по изказванията на партийните лидери на дебатите миналата седмица, ще има значителни инвестиции на средства от европейския бюджет в проекти, целящи стабилизирането на икономиките на страните, от които тръгват най-много мигранти.

Описаните теми далеч не изчерпват дебатите около бъдещата европейска икономика, но позициите на кандидатите по тях до голяма степен предопределят накъде ще върви ЕС, ако тъкмо те бъдат избрани. Позициите на пропазарния и пробизнес кандидат по тях също са доста ясни – против опитите за централизиране на социалната политика и уравниловката на европейско ниво, против опитите за данъчна хармонизация и смекчаване на конкуренцията, в подкрепа на споразуменията за свободна търговия и за много внимателна оценка на последиците от „зелените политики“ и инвестициите в трети страни.