Да посегнеш на социална придобивка, често е като да бръкнеш в кошер с оси. Социалната придобивка, за която ще стане дума тук, е от най-изстраданите - ползване на личен асистент и други услуги в домашна среда. Почти няма община, която да задоволява напълно нуждата от такъв тип помощ на жителите си. През годините програмите за личен асистент са бивали причина за много тормоз и напрежение сред хората с увреждания и възрастните, които не могат да се грижат за себе си. До този момент услугата беше дефицитна, но безплатна. От следващия месец ще е обратното - места за включване в такава програма има, но малцина ги искат, защото, както обикновено, държавата е скъпа на триците и евтина на брашното.
-----------------
От 1 септември влиза в сила нов начин за предоставяне на лична помощ, който е плод на дългите протести на майки на деца с увреждания и, общо взето, е писан от тях и омбудсмана Мая Манолова. Според новите правила социалната услуга вече не се предоставя даром, а е срещу удръжка от други помощи за нуждаещите се. Различните категории хора с увреждания ще понесат различни лишения при включването си в държавна или общинска програма за личен асистент, социален асистент или домашен помощник.
Децата с 90 и над 90% увреждания ще трябва да се откажат от 380 лв. от полагащите им се 930 лв. като месечна помощ за дете с висока степен на увреждане, ако решат да се включат в новите програми. Сумата ще се превежда от Агенцията за социално подпомагане на кмета на съответната община, която се явява доставчик на лична помощ. Тъй като за повечето от тези деца личен асистент е един от родителите, парите ще правят една ненужна обиколка из институциите срещу съответната бумащина и тормоз за семейството, за да се върнат обратно в семейството, вече под формата на заплащане на асистента. Той ще получава минимална заплата, което към момента след данъци и осигуровки означава около 430 лв. С други думи, държавата отнема 380 лв., но връща срещу това малко по-голяма сума плюс осигурителни права за родителя, който често няма възможност да работи друго от грижи за детето си.
За около 77 000 възрастни със степен на увреждания 90 и над 90% новият закон създава по-различна ситуация. Тези хора
трябва да останат без добавката за чужда помощ,
която получават от НОИ, ако искат да ползват асистент по новия закон. Тази добавка е в размер на 75% от социалната пенсия за старост, или 99.50 лв. към момента и се отпуска съгласно Кодекса за социално осигуряване, като законът не поставя условие получателят да не участва в други програми за асистент. С други думи, до 1 септември, когато Законът за личната помощ влиза в пълна сила, всеки може сам да решава какво да прави с тези стотина лева от НОИ. Може да си купи с тях храна, лекарства, да си плати някоя сметка. След това обаче хората, които решат да се възползват от програма за личен асистент, ще трябва да се простят с тези 100 лв., а държавата ще пренасочва парите им към заплатата на личния асистент. Целта е да няма дублиране на плащания за един и същи вид подпомагане - управляващите обичат да са много принципни по тази тема, когато става въпрос за най-безпомощната и нискодоходна част от населението.
Закономерно новият механизъм за получаване на асистентска помощ успя набързо да се справи с огромните опашки от чакащи за включване в старите програми за социални услуги в домашна среда. Ако до вчера местата във финансираните от държавата стари програми не достигаха, днес кандидатите за помощ за справяне с ежедневните затруднения са доста по-малко от действително нуждаещите се. Това показват и последните данни на Агенцията за социално подпомагане към средата на юли, предоставени по запитване на в. "Сега". Около 5 хиляди души при най-малко 77 хил. правоимащи са заявили потребност от лична помощ след изготвена индивидуална оценка. От тях лицата с над 90% трайно намалена работоспособност и право на чужда помощ са 4521. 228 пък са деца с над 50% вид и степен на увреждане и право на чужда помощ, а шест са децата с над 90% увреждане и без право на чужда помощ. Останалите подадени заявления за индивидуална оценка са предимно за социалните придобивки като месечно финансово подпомагане, подкрепа за помощни средства и медицински изделия, балнеолечение, покупка на лично моторно превозно средство...
Едно от угодните обяснения на отлива е, че не всички хора са достатъчно информирани, че след 1 септември няма да получат автоматично право на личен асистент. А това ще става само ако заявят изрично пред социалните служби желанието си и след получена индивидуална оценка по новата точкова система. Истинското обяснение на силно снижения интерес към асистентската помощ обаче е новото условие човекът с увреждане да доплаща за тази подкрепа.
"Как да вярвам на тази система, която веднъж ни дава нещо, а след това ни го взима. При това, без да ни гарантира, че в замяна ще получим помощта, от която имаме нужда", казва Наталия, чийто живот преминава, откакто се помни, в грижи за възрастния й вече син с тежки ментални увреждания. Възрастни хора пък недоумяват как държавата защитава техните интереси с избора, който им дава - дали да се мъчат да свързват двата края със сто лева по-малко при мизерните им пенсии, или да се лишат от помощник в бита. Не приемат и обясненията, че новият закон им дава по-голям достъп до социални услуги. Опасенията им са по-скоро, че след 1 септември тези стотина лева, които им се отнемат,
ще отиват на вятъра,
тъй като няма кой да им гарантира, че срещу тях ще получават качествената услуга, от която имат нужда.
Пенка Липчева би следвало да е един от получателите на асистентска грижа по новия закон. Тя обаче има много въпроси, на които няма кой да отговори. Как така добавките за чужда помощ изведнъж се оказаха целева сума? Защо се приравняват с месечното подпомагане на децата с увреждания по Закона за семейни помощи за деца, което се отпуска по различни условия? Ако добавката за чужда помощ е целева, тогава защо не е в размера на заплатата на асистента (560 лв. за тази година), а само някакви си 99.50 лв.?
Недоволство предизвиква и друг абсурд на новата помощ - дори срещу два часа на ден асистентска подкрепа от сметката им ще изчезва цялото допълващо плащане към пенсията им. Докато при децата с увреждания има лимит на пренасочваните пари, като сумата е обвързана с часовете за личен асистент. Защото едно е да имаш право на 168 часа асистентска подкрепа в рамките на един месец, т. е. на максималния брой часове, друго е да ти присъдят 15 часа, но пак да ти отнемат цялото допълващо плащане. Заради ниската часова ставка очевидно и много семейства не желаят да се нагърбят да търсят услуга по новия закон. Тъй като новият механизъм подхожда изключително пестеливо към отпусканите часове, много хора са объркани струва ли си да губят пари за няколко часа в седмицата, което си е отбиване на номера. Още повече, ако в дома ти трябва да влезе външен човек - работата на личния асистент е тежка, кандидати срещу минимална заплата трудно се намират, още по-деликатна задача е асистент и пациент да намерят общ език. Хората с опит и квалификация струват много повече от минимална заплата и голяма част от тях предпочитат да са лични асистенти зад граница срещу многократно по-високо заплащане.
----
ОЩЕ ПРОБЛЕМИ
Миналия месец кабинетът намери временно решение и на друг проблем със социалните услуги "личен асистент", "социален асистент" и "домашен помощник", като удължи действието на държавните програми с 4 месеца - до края на годината. До решението за удължаването на реализираните от общините с бюджетни средства програми се стигна, за да се тушира допълнителното нагнетяване на напрежение сред хората с увреждания. След приемането на закона за личната помощ стана ясно, че със затварянето на старите програми от 1 септември около 12 хил. души ще останат без асистентска подкрепа, тъй като не отговарят на новите условия заради по-ниската си степен на увреждане.
Старите държавни и общински програми в момента обхващат 25 хил. души. Те трябваше да приключат дейността си в края на август т. г. заради новия закон. По новите правила обаче близо половината от получаващите в момента социални услуги в домашна среда няма да имат право на лична помощ. Включването в механизма на асистентската подкрепа е ограничено за хора с 90 и над 90% степен на увреждане и определена чужда помощ, децата с 50 и над 50% увреждания и определена чужда помощ, както и децата без право на чужда помощ, които имат 90 и над 90% степен на увреждане. Така законът за личната помощ остави без подкрепа хора, които също са част от най-уязвимите групи на обществото - лица в напреднала възраст, болни и самотно живеещи, които не могат да се справят без външна помощ с бита. Удължаването на услугата с още четири месеца ще струва 14 млн. лв., а средствата ще са от бюджета на социалното министерство. На този етап обаче не е ясно каква ще е съдбата на тези 12 хил. души догодина.
